Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
343
резултата от
79
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Философски език
'.
1.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/*
Философски
месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
Всичко, което човек върши като плодотворно, дължи своето раждане на такива индивидуални подтици. Напълно лишени от стойност се /явяват/ оказват общите морални закони, моралните закони, и т.н., които са валидни за всички хора. Когато Кант счита за морално само онова, което важи като закон за всички хора, срещу това трябва да кажем, че би трябвало да престане да съществува всяка положителна дейност, би трябвало да изчезне от света всичко велико, ако всеки би трябвало да върши само това, което важи за всички. Не, не такива неопределени, общи морални норми, а най-индивидуалните идеали трябва да ръководят нашите действия. Не всичко е еднакво достойно за всички да го изпълняват, а това за един, онова за друг, според това, доколко някой чувства призванието за дадено нещо. Й.
Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
Тези изложения хвърлят светлина върху онези въпроси, на които трябва да отговори една обща Етика. Тази последната много пъти се третира така, като че тя е сбор от норми, по които трябва да се ръководи човешката деятелност. От тази гледна точка Етиката се срещу поставя на естествената наука и въобще на науката за битието. Докато тази последната трябва да ни открие законите на това, което съществува, което е, Етиката би имала да ни учи законите на това, което трябва да бъде. Етиката трябва да бъде един кодекс на всички идеали на човека, един подробен отговор на въпроса: що е добро?
към текста >>
Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един
език
и общи възгледи.
Както всички други науки етиката също е едно учение за съществуващото. В това отношение единната черта минава през всички науки, а именно, че те изхождат от нещо дадено и преминават към условията на това дадено. Обаче за самото човешко действие не може да има никаква наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо. Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност. Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости.
Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи.
След това той е също един гражданин на историята, отделен член във великия исторически процес на развитието на човечеството. Чрез тази двойна съпринадлежност към едно цяло неговото свободно действане изглежда възпрепятствано. Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищожена от народностния характер. Но не съм ли аз и тогава свободен, когато моите действия се намират обясними не само от моята природа, но и от природата на моя народ? Не действам ли аз тук така затова, защото природата ме е направила именно член на тази народностна общност?
към текста >>
2.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един
език
, за да го изрази.
Той пристъпва към действителността с убеждението, че всичко е само едно проявление на идеята, която ние добиваме едва тогава, когато издигнем сетивната опитност до духовното виждане. Това убеждение лежеше в него и още от младост той разглеждаше света на основата на това предположение. Никой философ не можеше да му даде убеждение. Следователно не това е, което Гьоте търсеше при философите. То беше нещо друго.
Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един език, за да го изрази.
Неговото същество действаше философски, т.е. така, че то може да се изрази само във философски формули, може да бъде оправдано само от философски предпоставки. И за да осъзнае ясно това, което той самият беше, за да знае това, което беше в него живо действие, за това търсеше той философите. Той търсеше при тях едно обяснение и едно оправдание на своето същество. Това е неговото отношение към философите.
към текста >>
Неговото същество действаше
философски
, т.е.
Това убеждение лежеше в него и още от младост той разглеждаше света на основата на това предположение. Никой философ не можеше да му даде убеждение. Следователно не това е, което Гьоте търсеше при философите. То беше нещо друго. Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един език, за да го изрази.
Неговото същество действаше философски, т.е.
така, че то може да се изрази само във философски формули, може да бъде оправдано само от философски предпоставки. И за да осъзнае ясно това, което той самият беше, за да знае това, което беше в него живо действие, за това търсеше той философите. Той търсеше при тях едно обяснение и едно оправдание на своето същество. Това е неговото отношение към философите. За тази цел изучи той Спиноза в своята младост и влезе в научни преговори със съвременните му философи.
към текста >>
така, че то може да се изрази само във
философски
формули, може да бъде оправдано само от
философски
предпоставки.
Никой философ не можеше да му даде убеждение. Следователно не това е, което Гьоте търсеше при философите. То беше нещо друго. Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един език, за да го изрази. Неговото същество действаше философски, т.е.
така, че то може да се изрази само във философски формули, може да бъде оправдано само от философски предпоставки.
И за да осъзнае ясно това, което той самият беше, за да знае това, което беше в него живо действие, за това търсеше той философите. Той търсеше при тях едно обяснение и едно оправдание на своето същество. Това е неговото отношение към философите. За тази цел изучи той Спиноза в своята младост и влезе в научни преговори със съвременните му философи. На млади години на поета му се струваше, че най-добре изразяват неговото собствено същество Спиноза и Джордано Бруно.
към текста >>
Също и отношението на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по друг начин, освен така, че той намери у него формулите, научния
език
, за да изрази живеещия в него свят.
Това предполага, че съществува една мирова Основа /Първопричина/, която стои над двете същества и ги устройва така, че те си подхождат едно за друго. Обаче когато мировата Първооснова е присъща на всяко нещо, тогава този начин на обяснение няма никакъв смисъл. Защото тогава устройството на дадено нещо трябва да ни се яви като последствие на действащия в него принцип. Ние ще търсим в природата на дадено нещо, защото е така, а не иначе. Когато вярваме, че Божественото е присъщо на всяко нещо, тогава не ще ни хрумне да прибегнем за прибегнем за обяснение на неговата закономерност към един външен принцип.
Също и отношението на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по друг начин, освен така, че той намери у него формулите, научния език, за да изрази живеещия в него свят.
Когато преминем сега към отношението на Гьоте към съвременните му философи, ние трябва да говорим преди всичко за Кант. Кант се счита всеобщо като основател на днешната философия. По неговата време той предизвика едно такова мощно движение, че за всеки образован човек беше една необходимост да се обясни с него. За Гьоте също това обяснение става една необходимост. Обаче то не можа да бъде за него плодотворно.
към текста >>
Така за Гьоте запознаването с философи и
философски
направления означава едно напредващо изяснение върху това, което вече е съществувало в него.
Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел. Хегел не иска да предложи във философията нищо друго освен вечния процес, от който произлиза всичко, което е крайно. Той иска да познае даденото като едно следствие на това, което той може да счита като необусловено.
Така за Гьоте запознаването с философи и философски направления означава едно напредващо изяснение върху това, което вече е съществувало в него.
За своя възглед той не е добил нищо; на него му са били дадени само средствата в ръка, да говори върху това, което правеше, което ставаше в неговата душа. Така следователно Гьотевият възглед на света предлага достатъчно опорни точки за едно философско развитие. Обаче тези опорни точки са били подхванати първо само от учениците на Хегел. Останалата философия се отнася отрицателно към Гьотевия възглед. Само Шопенхауер се опира върху някои точки дадени от високоценения от него поет.
към текста >>
Тук се касае за общото отношение на Шопенхауеровото учение към Гьоте*./*Заслужава да бъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечни
философски
Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливо съчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни
философски
Тетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм" на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте.
Така следователно Гьотевият възглед на света предлага достатъчно опорни точки за едно философско развитие. Обаче тези опорни точки са били подхванати първо само от учениците на Хегел. Останалата философия се отнася отрицателно към Гьотевия възглед. Само Шопенхауер се опира върху някои точки дадени от високоценения от него поет. Ние ще говорим по-нататък за неговата апологетика на учението за цветовете.
Тук се касае за общото отношение на Шопенхауеровото учение към Гьоте*./*Заслужава да бъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечни философски Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливо съчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни философски Тетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм" на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте.
Харпф не намира принципната разлика между Гьоте и Шопенхауер, така както ние я охарактеризирахме по-горе, той самият е бил шопенхаурианец. Въпреки това неговите изложения заслужават внимание./ В една точка франкфуртският философ се приближава до Гьоте. Шопенхауер отхвърля именно всяко извеждане на дадените явления отвъншни причини и за него важи само една вътрешна закономерност, само едно извеждане на едно явление от друго. Привидно това е подобно на Гьотевия принцип, данните на обяснението да се вземат от самите неща; обаче именно само привидно.
към текста >>
Поради това Шопенхауер никога не можа да стигне до едно пълно съдържателно третиране на
философски
те специални науки, докато Хартман е проследил своите принципи във всички отделни науки.
Тя е нещо повече от чистото субективно явление; тя има едно значение основано в самата нея. Тя не присъства само в субекта, а е обективен миров принцип. Когато между съставляващите света принципи Хартман приема наред с идеята още и волята, тогава непонятно е, как все още има философи, които го считат за шопенхауерианец. Шопенхауер е на мнение, че всяко съдържание на понятията е само субективно, че то е само явление на съзнанието, и поставя това мнение на върха. При него не може и дума да става, че идеята е взела участие в състава на света като реален принцип.
Поради това Шопенхауер никога не можа да стигне до едно пълно съдържателно третиране на философските специални науки, докато Хартман е проследил своите принципи във всички отделни науки.
Докато Шопенхауер не знае да каже нищо върху цялото богато съдържание на историята, освен това, че то е едно проявление на волята, Хартман знае да намира идейната ядка на всяко отделно историческо явление и да го включи в общото историческо развитие на човечеството. Отделното същество, отделното явление не може да интересува Шопенхауера, защото той знае да каже за него единственото съществено нещо, че то е една форма на волята. Хартман хваща всяко отделно съществуване и показва, как навсякъде може да бъде възприемана идеята. Основният характер на светогледа на Шопенхауер е еднообразието, този на Хартман единността. Шопенхауер поставя на основата на света един еднообразен, без съдържание стремеж.
към текста >>
3.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едва когато съпоставим
език
ът навъншния свят с този на нашата вътрешност, ние имаме пълната действителност.
Това, което явленията на външния свят крият, то става явно във вътрешността на човека. Това, което човешкият дух измисля като природни закони; то не е измислено допълнително към природата; то е само арената, върху която природата прави да станат видими тайните на нейното действие. Това, което наблюдаваме на нещата, е само една част от нещата. Това, което избликва нагоре в нашия дух, когато той застава срещу нещата, то е другата част. Същите неща са тези, които ни говорят отвън, и същите, които говорят вътре в нас.
Едва когато съпоставим езикът навъншния свят с този на нашата вътрешност, ние имаме пълната действителност.
Какво са искали всички истински философи на всички времена? Нищо друго освен да проповядват същността на нещата, която самите тези неща изговарят, когато духът им се предлага като говорим орган. Когато човекът оставя своята вътрешност да говори върху природата, той разбира, че природата остава зад това, което тя би искала да произведе съобразно своите двигателни сили. Духът вижда това, което опитът съдържа, в неговата съвършена форма. Той вижда, че природата не постига своите намерения с нейните творения.
към текста >>
Тези два
език
а произхождат от същата първична същност и човекът е призван да произведе тяхното взаимно разбиране.
Аз се опитвам да обрисувам свързано тази философия родена от духа на един истински художник. Съдържанието на мисълта, което произлиза от човешкия дух, когато този последният застава срещу външния свят е истината. Човекът не може да желае никакво друго познание освен едно такова, което той сам произвежда. Който търси зад нещата още нещо, което трябва да означава тяхната същинска същина, той не е осъзнал, че всички питания за същността на нещата произлизат само от човешката потребност: Да проникне също с мисълта това, което възприема. Нещата ни говорят и нашият дух говори, когато наблюдаваме нещата.
Тези два езика произхождат от същата първична същност и човекът е призван да произведе тяхното взаимно разбиране.
Ето в какво се състои това, което наричаме познание. А това и нищо друго не търси този, който разбира потребностите на човешката природа. Който не стига до това разбиране, на него нещата навъншния свят му остават чужди. Той не чува от неговата вътрешност да му говори същността на нещата. Ето защо той предлага, че тази същност е скрита зад нещата.
към текста >>
Защото важното не е това, дали хората си образуват същото съждение за едно и също нещо, а това, дали
език
ът, който вътрешността на човека говори, е именно
език
ът, който изразява същността на нещата.
Ние се сливаме с тяхната същност. Противоположността на обективното външно възприятие и субективния вътрешен свят на мислите съществува за човека само тогава, докато той не познае съпринадлежността на тези светове. Вътрешният свят на човека е вътрешността на природата. Тези мисли не се опровергават от факта, че различните хора си съставят различни представи за нещата. Те не се опровергават и от това, че организациите на хората са различни, така че не се знае, дали един и същ цвят се вижда по един и напълно същ начин от различни хора.
Защото важното не е това, дали хората си образуват същото съждение за едно и също нещо, а това, дали езикът, който вътрешността на човека говори, е именно езикът, който изразява същността на нещата.
Отделните съждения са различни според организацията на човека и според становището, от което той разглежда нещата; обаче всички съждения произлизат от същия елемент и водят в същността на нещата. Това може да се изрази в различни отсенки на мислите; но то все пак остава същността на нещата. Човекът е органът, чрез който природата открива своите тайни. В субективната личност се явява най-дълбокото съдържание на света. "когато здравата природа на човека действува като едно цяло, когато той
към текста >>
"онези, които си противоречат и спорят, трябва от време на време да помислят, че не всеки
език
е разбираем за всеки един”*/*Сентенции в проза, цит.
Ние можем да вложим в нещата само това, което сами сме изживели. Съобразно с това също и всеки човек според своите индивидуални изживявания ще вложи в определен смисъл нещо в нещата. Как аз си тълкувам определени процеси на природата, това не може да бъде напълно разбрано от някой друг, който не изживява вътрешно същото. Обаче съвсем не става дума всички хора да мислят същото нещо върху нещата, а само за това, че когато мислят върху нещата, те да живеят в елемента на истината. Ето защо ние не трябва да разглеждаме мислите на някой друг човек като такива и да ги приемем или да ги отхвърлим, а трябва да ги считаме като вестители на неговата индивидуалност.
"онези, които си противоречат и спорят, трябва от време на време да помислят, че не всеки език е разбираем за всеки един”*/*Сентенции в проза, цит.
на др. място, стр.355/. "Една философия не може никога да предаде една общовалидна истина, а тя описва вътрешните изживявания на философа, чрез които той тълкува външните явления. *** Когато дадено нещо изразява своята същност чрез органа на човешкия дух, пълната действителност се ражда само чрез сливането навъншно обективното и вътрешно субективното.
към текста >>
Той не изнесе нищо друго освен главните принципи приведения във
философски
формули филистерски морал.
Аз оборих възражението, че последствието от един морален ред на света, в който всеки се подчинява на самия себе си, би трябвало да бъде безредието и дисхармонията на човешкото действане. Който прави това възражение, той изпуска изпредвид, че хората са подобни същества и че поради това те никога не ще произведат морални идеи, които чрез тяхното съществено различие ще произведат едно нехармонично съзвучие*/*Колко малко разбиране има у съвременните философи специалисти за моралните възгледи както и за етиката на свободата и на индивидуализма общо взето, показва следното обстоятелство. В 1893 година в една статия "Бъдеще" /бр.5/ аз се изказах за едно строго индивидуалистично схващане на морала. На тази статия отговори Фердинанд Тьониз в Кил в една брошура "Етична култура и нейната свита. Побъркани Ницшенци в бъдеще и настояще" /Берлин 1893 г./.
Той не изнесе нищо друго освен главните принципи приведения във философски формули филистерски морал.
Обаче за мене той каза, че "в пътя за Хадес /ада/ не бих намерил по-лош Хермес" от Фридрих Ницше. Наистина действа ми комично, че, за да ме осъди, Тьониз цитира някои от Гьотевите "Сентенции в проза". Той и не предчувства, че ако за мене е съществувал някакъв Хермес, това не е бил Ницше, а Гьоте. Аз още в настоящия труд обясних отношението на етиката на свободата като етика на Гьоте. Не бих споменал лишената от стойност брошура, ако тя не беше симптоматична за царуващото неразбиране на Гьотевия светоглед в кръговете на философите специалисти.
към текста >>
4.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Разглеждаме ли обаче съвкупността от всички възприятия като едната страна и противопоставим ли й „нещата сами за себе си", като втора страна, тогава
философски
те ни разсъждения стават безцелни.
Той подразделя цялостното битие на две области, всяка от които си има свои закони и противопоставя тези области външно. От един такъв дуализъм произхожда въведеното от Кант в науката, и до ден-днешен все още неотхвърлено различаване между обект на възприятието и „нещото само за себе си". Съгласно нашето изложение, в естеството на духовното ни устройство е заложена възможността едно отделно нещо да бъде дадено само като възприятие. Впоследствие мисленето превъзмогва тази отделеност, като посочва закономерното място на всяко възприятие във всемирното цяло. Определяйки отделните части на всемирното цяло като възприятия, при обособяването им ние просто следваме един закон на нашата субективност.
Разглеждаме ли обаче съвкупността от всички възприятия като едната страна и противопоставим ли й „нещата сами за себе си", като втора страна, тогава философските ни разсъждения стават безцелни.
В този случай имаме работа с една обикновена игра на понятия. Създаваме някакво изкуствено противопоставяне, но за втория му член не можем да получим никакво съдържание, защото по отношение на едно отделно нещо съдържанието може да се почерпи само от възприятието. Всякакъв вид битие, чието наличие се приема извън областта на възприятието и понятието, трябва да се отнесе към сферата на неоснователните хипотези. Към тази категория спада „нещото само за себе си". Съвсем естествено е, че дуалистичният мислител не може да открие взаимовръзка между хипотетично приемания всемирен принцип и даденото, съобразно с опита.
към текста >>
Днес този вид
философски
разсъждения вече са превъзмогнати.
На нас ще ни се наложи да модифицираме неговите резултати, ако при някое друго наблюдение се получи нещо неочаквано, тъй като характерът на резултата несъмнено се определя само от индивидуалната форма на извършените наблюдения. Но метафизическият реалист твърди, че това условно познаване на причините било напълно достатъчно за практическия живот, Индуктивното заключение представлява методическа основа на съвременния метафизически реализъм. Имало е времена, когато се е вярвало, че от понятията може да се извлече нещо, което да не е повече понятие. Вярвало се е, че чрез понятията могат да се познаят метафизическите реални същности, от които метафизическият реализъм някога се е нуждаел.
Днес този вид философски разсъждения вече са превъзмогнати.
Но за сметка на това се приема, че от достатъчно голям брой възприятийни факти могат да се правят изводи за характера на нещото само за себе си, което лежи в основата на тези факти. Днес се мисли, че метафизическото може да се извлече от възприятията, както по-преди от понятието. Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото. Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота. Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия.
към текста >>
Би могло да се твърди, че такова разширяване на
език
овата употреба е неуместно.
Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно. Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай. От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие. За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата.
Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно.
То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл. Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение. Така например на стр.
към текста >>
То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез
език
овата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области.
Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно. Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай. От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие. За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата. Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно.
То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области.
Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл. Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение. Така например на стр. 82 в тази книга бе казано:
към текста >>
5.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той не е
философски
ум, а „духовен медосъбирач“21, който търси „пчелните кошери“ на познанието, за да принесе придаващото стойност на живота.
Тъй като Ницше има описаните възгледи, той отдава малко значение на логическото доказване на дадено твърдение. Интересува го не дали едно твърдение може да се докаже чрез логиката, а дали то е в хармония с неговата същност. Не само разумът, а цялата човешка личност трябва да бъде удовлетворена. Най-добрите мисли са тези, които привеждат всички сили на човешката природа в подходящо движение. Само такива мисли интересуват Ницше.
Той не е философски ум, а „духовен медосъбирач“21, който търси „пчелните кошери“ на познанието, за да принесе придаващото стойност на живота.
3. В личността на Ницше живеят онези инстинкти, които правят от човека доминиращо същество. На него му харесва всичко, което проявява сила, и не му харесва онова, което издава слабост. Той се чувства достатъч-но щастлив, когато се намира в условия, увеличаващи силата му. Обича препятствията, противопоставяния-та, защото, като ги преодолява, той все повече съзнава своята сила.
към текста >>
Първо казват „накъде“ и „за какво“ и определят подготвителната работа за всички
философски
труженици, за всички превъзмогващи миналото.
Дали робът се подчинява на произвола на своя господар, дали религиозният следва откровенията на един Бог или философът се вслушва в решенията на разума, това не променя обстоятелството, че всички те са подчинени. Няма значение какво се повелява, решаващото е, че изобщо се повелява, че човекът не дава насока на своите действия, а е на мнение, че има сила, която му предначертава тази посока. Силният, истински свободният човек не иска да получи истината, той иска да я създаде; той не иска нещо да му бъде „позволено“, не иска да бъде подчинен. „Същинските философи са обаче повелители и законодатели. Те казват: така трябва да бъде!
Първо казват „накъде“ и „за какво“ и определят подготвителната работа за всички философски труженици, за всички превъзмогващи миналото.
Протягат творческа ръка към бъдещето и всичко, което е и е било, им става средство, инструмент, чук. Тяхното „познание“ е творчество, тяхното творчество е законодателство, волята им е воля за истина, воля за власт. Има ли днес такива философи? Имало ли е вече такива философи? Не трябва ли да има такива философи?
към текста >>
Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други
философски
писания.
Трудовете на Ницше носят характера на непретенциозен, скромен аристократизъм. В сравнение с него колко отблъскващо и нескромно звучат други мислители, когато вярват, че личността им е органът, чрез който в света се провъзгласяват вечни, необорими истини. В книгите на Ницше могат да се открият изречения, изразяващи силно самосъзнание. Например: „Аз дадох на човечеството най-дълбоката книга, която то притежава, моя Заратустра: дадох му накратко най-независимото“ („Залезът на кумирите“, „Набези на една несвоевременност“, § 51) Какво означава обаче това от неговата уста? Аз дръзнах да напиша книга, чието съдържание е извлечено от същността на една личност от по-големи дълбини, отколкото това се случва при подобни книги.
Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други философски писания.
Защото ще говоря за най-важните неща просто, както ме подтикват личните ми инстинкти. Това е аристократична скромност. Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко. В моите книги не влагам нищо от личните си чувства, а изказвам просто това, което ми повелява да кажа чистият разум. Такива хора искат да заблудят вашата личност, за да могат да твърдят, че изказванията им са на един по-висш дух.
към текста >>
Ако преведем баналностите на съвременните
философски
книги от школската им форма на здрав
език
, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни. Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални.
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
8. Както в своите мнения не иска да даде нищо друго освен продукта на своите лични инстинкти и пориви, така за Ницше също и чуждите възгледи не са нищо повече от симптоми, от които той прави заключения за господстващите инстинкти в отделни хора или на цели народи, раси и т.н. Той не се занимава с дискусии или с опровержения на чужди мнения, а търси инстинктите, които се изразяват в тези мнения. Иска да разпознае характерите на личностите или народите от техните възгледи. Интересува го дали даден възглед изразява господство на инстинкти за здраве, смелост, аристократизъм, житейска радост, или той произлиза от нездрави, робски, уморени, враждебни на живота инстинкти.
към текста >>
6.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В незавършената книга „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“, чиято първа част, „Антихрист“, се явява в осмия том на Събрани съчинения, те намират своя
философски
най-съдържателен израз.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ 30. Представих Ницшевите възгледи за свръхчовека така, както те са предадени в неговите последни творби: „Заратустра“ (1883-1884), „Отвъд доброто и злото“ (1886), „Към генеалогията на морала“ (1887), „Случаят Вагнер“ (1888), „Залезът на кумирите“ (1889).
В незавършената книга „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“, чиято първа част, „Антихрист“, се явява в осмия том на Събрани съчинения, те намират своя философски най-съдържателен израз.
Това се вижда ясно от плана, отпечатан в приложението към споменатия том: 1. Антихрист. Опит за критика на християнството. 2. Свободният дух. Критика на философията като нихилистично движение. 3. Неморалният.
към текста >>
Език
ът на цивилизованите народи му се струва болен.
По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух.
Езикът на цивилизованите народи му се струва болен.
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
към текста >>
Но му липсва още силата да изкаже желанието си на свой
език
.
Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек. „Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека. Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра.
Но му липсва още силата да изкаже желанието си на свой език.
Когато пише книгата за Шопенхауер, той вече вижда концепцията за свръхчовека, основната идея на културата. 38. В развитието на личните инстинкти на отделния човек Ницше вижда целта на цялото човешко развитие. Работещото срещу това развитие за него представлява най-същественото прегрешение срещу човечеството. Но в човека има нещо, което се противопоставя по един напълно естествен начин на неговото свободно развитие.
към текста >>
7.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на
философски
те проблеми, разбрах от няколко разговора.“ Тя споделя едно място от такъв разговор: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията.
Забележително е как се държи Ницше, когато през 1876 г. среща една личност като Паул Рее, който разглежда част от проблемите, преди всичко етическите, които занимават Ницше, напълно в духа на строгата обективна научност. Този начин на разглеждане на нещата въздейства върху Ницше като ново откровение.** Той се удивлява на това чисто изследване на истината, освободено от всякакъв романтизъм. Госпожица Малвида фон Майзенбуг11, одухотворената авторка на „Мемоарите на една идеалистка“, разказва в наскоро издадената си книга „Заникът на една идеалистка“ за Ницшевото отношение към начина на разглеждане на нещата на Рее през 1876 г. Тогава тя принадлежи към кръга от хора в Соренто, в който се сближават Ницше и Рее.
„Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко разговора.“ Тя споделя едно място от такъв разговор: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията.
Това също е заблудата на философията и Шопенхауеровата мисъл за отделността на волята за живот. Философията е също така една огромна заблуда като религията. Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно гради камък върху камък, докато се получи сигурна постройка.“ Това е казано доста ясно. Ницше, на когото липсва чувство за обективна истина, идеализира този начин на мислене, когато го срещне при другиго. Резултатът при него обаче не е обръщане към обективната научност.
към текста >>
За него започва свят на определени
философски
проблеми.
И изглежда така, сякаш едва започва... В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “ Такива въпроси, разбира се, могат да възникнат и в една логична глава. Теорията на познанието се занимава с тези въпроси. Един истински мислител обаче, след като в него възникнат подобни въпроси, пристъпва към изследването на изворите на човешкото познание.
За него започва свят на определени философски проблеми.
Всичко това не се случва с Ницше. Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката. „Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г. (в предисловието към второто издание на „Веселата наука“). Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина.
към текста >>
„Все още очаквам, че някой
философски
лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г.
Теорията на познанието се занимава с тези въпроси. Един истински мислител обаче, след като в него възникнат подобни въпроси, пристъпва към изследването на изворите на човешкото познание. За него започва свят на определени философски проблеми. Всичко това не се случва с Ницше. Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката.
„Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г.
(в предисловието към второто издание на „Веселата наука“). Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито.
към текста >>
Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним
философски
я скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше.
Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта.
Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше.
Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо.
към текста >>
Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към
език
а при Ницше може да ни заблуди за този факт.
За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание. Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл.
Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към езика при Ницше може да ни заблуди за този факт.
Интелектуалното желание за разрушение при Ницше обаче става особено ясно, когато помислим колко малко той успява да постави на мястото на критикуваните мнения позитивни такива. Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал. На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля.
към текста >>
Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез
език
а на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката.
Липсва му също и онова познание за взаимовръзките на идеите му с научните постижения на неговата епоха. Каквото е дадено за други като резултат от известни предпоставки, стои изолирано в мисловната му система и се усилва в тази изолираност до един интензитет, който придава на любимите му възгледи характера на натрапчиви представи. Цялото му биологическо схващане на моралните понятия носи този характер. Етичните понятия не са нищо друго освен прояви на физиологични процеси. „Какво е моралност?
Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката.
Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя. Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“. Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата. Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите.
към текста >>
8.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при
философски
занимания, при все че нашите разговори бяха от този род.
Той влиза в смъртта, както в някое друго събитие на живота. Той се държи така, че дори и у неговите приятели не се пробуждат чувствата, които иначе са характерни за подобни случаи. Федон казва в „Беседа за безсмъртието на душата": “Наистина, аз се намирах в едно странно настроение. Аз не чувствувах никакво състрадание, както изпитва това някой, който присъствува на смъртта на един верен приятел. Толкова блажен ми изглеждаше този мъж в своето поведение и в своите думи, така непоколебимо и благородно умираше той, че аз вярвах: И в долния свят той не отива без една божествена мисия; и там ще се чувствува така добре, както никога никой не се е чувствувал.
Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род.
Аз се намирах в чудесно настроение и в една необикновена смесица от радост и печал, когато си мислех, че този човек след малко ще умре." И умиращият Сократ поучава своите ученици за безсмъртието. Личността, която има опитност за безсмислието на живота действува тук като едно доказателство съвършено различно от всяка логика, от всички основания на разума. Пред нас не говори един умиращ човек, а самата вечна истина, която се е настанила в една преходна личност. Там, където преходното се разтваря в нищото, там е въздухът, в който може да прозвучи вечността. Ние не чуваме никакви логически доказателства за безсмъртието.
към текста >>
Като
философски
учител, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма.
В тях е оживяло нещо, което по-рано не е било живо. Не е ли това нещо, което може да се сравни с едно посвещение? Не хвърля ли то светлина върху това, защо Платон излага своята философия под формата на диалог? Тези диалози не са нищо друго, освен литературната форма за процесите в Мистериите. Това, което Платон казва на много места, ни убеждава в истинността на този извод.
Като философски учител, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма.
Колко близо е Платон до метода на Мистериите! Той счита своя метод за верен само тогава, когато този метод води там, докъдето трябва да бъде доведен мистът! Върху това той се изказва в „Тимей": „Всички, които що годе имат правилно чувство, призовават в своите малки или големи начинания Боговете; ние обаче, на които предстои да учим за Цялото, доколкото то е създадено и несъздадено, трябва ако не искаме да се заблудим напълно да призоваваме и молим Боговете и Богините да изучаваме всичко в техния Дух и в съгласие със самите нас." А на последователите на такъв един път Платон обещава: „че Божеството-Спасител ще направи, щото блуждаещото и отклонено от истината търсене да завърши с озаряващ отговор". Особено „Тимей" е онова съчинение на Платон, което ни разкрива мистерийния характер на Платоновия мироглед. Още в началото на този диалог става дума за едно „посвещение".
към текста >>
„Трудно е да се намери творецът и бащата на Всемира, а когато човек го намери, невъзможно е да се изрази на разбираем за всички
език
." Мистът знаел какво се разбирало под тази „невъзможност".
Това наистина звучи като приказка, но истината е, че движението на съседните на Земята небесни тела се изменило и предизвикало унищожаването на всичко, намиращо се по Земята чрез много огън, а такива изменения стават след изтичането на определени дълги периоди от време." На това място в „Тимей" се намира ясно указание как се отнася посветеният към митовете на народа. Той разпознава истините, които са скрити зад техните образи. В „Тимей" е представена драмата на световното развитие. И който иска да го следва, се издига до предчувствието за Първичната Сила, от която произлиза всичко.
„Трудно е да се намери творецът и бащата на Всемира, а когато човек го намери, невъзможно е да се изрази на разбираем за всички език." Мистът знаел какво се разбирало под тази „невъзможност".
Тя води към драмата на Бога. Той не съществува в това, което може да се разбере по сетивен начин. Тук той съществува само като природа. Той е омагьосан в природата. Само онзи може да се приближи до него, който е събудил Божественото в самия себе си.
към текста >>
Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите
философски
мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство.
Не самия Отец, но Сина, живеещия в душата отрок на Бога, който е подобен на Отца: него може да роди човек. Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум. Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света". Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух." Когато Филон встъпва в този път, за да търси Логоса, който за него е Син Божи, той чувствува това като едно посвещение: „Аз не се боя да съобщя това, което безброй пъти е ставало със самия мен.
Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство.
Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава реалност на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата. Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота." Това е описанието на един вид познание, изложено по начин, от който виждаме, че който върви по този път, той съзнава: Когато Логосът оживее в него, той се слива с Божественото. Това е изразено ясно с думите: „Когато духът, обзет от любовта, поема своя полет в най-свещеното, с радостен замах, божествено окрилен, той забравя всичко друго, както и самия себе си.
към текста >>
9.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг
език
.
Можем да кажем, че отлични, задълбочени и независимо мислещи глави стигнаха до подобни убеждения чрез силното впечатление, което бяха направили успехите на естествената наука в по- ново време. Неотдавна микроскопът беше научил хората, че живите същества се състоят от техните най-малки частици, клетките. Геологията, учението за образуването на Земята беше стигнала дотам да обяснява развитието на нашата планета според същите закони, които действат и днес. Дарвинизмът обещаваше да обясни произхода на човека по един чисто природен начин и със своя победоносен път навлезе в образования свят така многообещаващо, че чрез него за мнозина цялата “стара вяра” изглеждаше ликвидирана. Това неотдавна се измени.
Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език.
Току що е излязла една книга, която носи заглавието “Естествена наука и светоглед”. Неин автор е Макс Ферворн, един физиолог, който е излязъл от школата на Хекел. В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се атоми. Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се атоми възникват усещания и представи. Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите.
към текста >>
Философски
ят материализъм е изиграл своята роля.
Така е било и така ще бъде в бъдеще. Как би могло да се мисли, че някога неща, които не са сетивно възприемаеми, каквито са психическите процеси, биха могли да намерят своето обяснение чрез едно просто разлагане на по-големите тела в техните най-малки частици! Атомът винаги си остава едно тяло и никакво движение на атоми не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата. Материалистичното схващане, колкото и плодотворно да е било то като естественонаучна хипотеза за работа, колкото и плодотворно да остане то в този смисъл и в бъдеще посочвам само успехите на структурната химия, толкова неизползуваемо е то като основа за един светоглед. Тук то се оказва твърде тясно.
Философският материализъм е изиграл своята роля.
Този опит за един природонаучен светоглед завинаги е пропаднал”. Така говори един природоизследовател в началото на 20-то столетие върху възгледа, който към средата на 19-то столетие бе възвестен като едно ново, изискано от научния напредък евангелие. Особено 50-те, 60-те и 70-те години на 19-то столетие са тези, които могат да бъдат отбелязани като кулминация на материализма. През тези години обяснението на духовните и душевните явления като чисто механически процеси упражни истински въодушевяващо влияние върху хората. И материалистите можаха да си кажат тогава, че в това отношение са спечелили победа над привържениците на духовния светоглед.
към текста >>
в своята книга “Стара и нова вяра” Давид Фридрих Щраус се опита да намери опорни точки за новото изповедание, опирайки се на своите богословски и
философски
познания.
Особено 50-те, 60-те и 70-те години на 19-то столетие са тези, които могат да бъдат отбелязани като кулминация на материализма. През тези години обяснението на духовните и душевните явления като чисто механически процеси упражни истински въодушевяващо влияние върху хората. И материалистите можаха да си кажат тогава, че в това отношение са спечелили победа над привържениците на духовния светоглед. Също и такива, които не бяха тръгнали от естественонаучните проучвания, влязоха в редовете на техните последователи. Ако още Бюхнер, Фогт, Молешот и други бяха градили върху чисто естественонаучни предпоставки, то в 1872 г.
в своята книга “Стара и нова вяра” Давид Фридрих Щраус се опита да намери опорни точки за новото изповедание, опирайки се на своите богословски и философски познания.
Още преди няколко десетилетия с книгата си “Животът на Исус” той се намеси в духовния живот по един впечатляващ начин. Той изглеждаше въоръжен с цялото богословско и философско образование на неговото време. Сега той смело се изказа, че издържаното в материалистичен смисъл обяснение на световните явления, включително и на човека трябва да образува основата на едно ново евангелие, за едно ново морално схващане и изграждане на съществуването. Произходът на човека от чисто животински прадеди изглеждаше, че ще се превърне в една нова догма и всяко придържане към един духовно-душевен произход на човешкия род в очите на изследващите природата философи се считаше за останало от детската възраст на човечеството суеверие, с което хората не трябва повече да се занимават. И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата.
към текста >>
10.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В по-стари времена там, където се е говорил немски
език
, се употребявал един израз за раждането на човека, който е изключително показателен.
По сходен начин между смъртта и новото раждане човекът е свързан и с целия духовен свят: Един предимно с духовните сили на Марс, друг предимно с тези на Юпитер, трети изобщо със силите на цялата планетарна система. И точно тези сили довеждат човека отново на Земята. Така преди раждането си той се намира в дълбока връзка с цялото звездно пространство. Според специфичните отношения между човека и Космическата система, се определят и силите, които го насочват към съответната родителска двойка, към съответното родно място. Подтикът, импулсът да се инкарнира човек тук или там, в едно или друго семейство, в един или друг народ, в една или друга епоха, зависи от това, как той е включен в Космоса още преди своето раждане.
В по-стари времена там, където се е говорил немски език, се употребявал един израз за раждането на човека, който е изключително показателен.
Когато се ражда някой, по тези места казвали, че той „ставал млад", че „се подмладявал". Този израз съдържа несъзнаваното усещане, че по времето между смъртта и новото раждане първоначално човекът е бил под влиянието на силите, които са довели до неговото остаряване. В предишната му инкарнация и че после вместо тях идват други сили, които преди раждането отново го „подмладяват". Подобен израз откриваме и В Гьотевия „Фауст": „В Страната на мъглите подмладен...", като в случая „Страната на мъглите" или „Небелланд" е старото име на средновековна Германия. В основата на всеки хороскоп лежи истината, че познавачът на тези явления може да разкрие силите, според които даден човек е подставен във физическото си съществувание.
към текста >>
„После дойде Джордано Бруно като
философски
тълкувател на Коперниковото учение.
Едва след като Коперник посочи: „Това, което виждате е Майя, илюзия; доверете се на това, което не можете да видите! едва тогава науката се превърна в считаното днес от хората за „наука". Следователно, бихме могли да се обърнем към представителите на съвременната наука". Вашата наука стана „наука" едва тогава, когато тя престана да се доверява на сетивата.
„После дойде Джордано Бруно като философски тълкувател на Коперниковото учение.
Той отправи поглед навън в космическото пространство и заяви: „Това, което се нарича граница на пространството и което досега е било означавано като осмата сфера, обхващаща всички останали, просто не съществува. Това е Майя, илюзия; защото в космическото пространство са пръснати безброй светове. Онова, което досега се възприемаше като граница на пространството, е всъщност само граница на сетивното човешко възприятие. И ако отправим погледа си над сетивния свят, ние ще видим не само онзи познаваем за сетивата свят тогава ние ще открием безкрая."
към текста >>
11.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито
философски
идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота". /За отношението на изобразителното изкуство към природата. / Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/.
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене. Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог". Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия. Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети". Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина.
към текста >>
Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "
Философски
изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети".
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/. В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение. Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене. Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог". Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия.
Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети".
Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина. Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта? Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси? И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен? Шелинг се опитва да отговори на тези въпроси не вече чрез съзерцанието на Бога.
към текста >>
Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на
философски
те науки"/1827 г.
Всеки вид богословие може да определи по свой начин този обект. Шлайермахер искаше да създаде едно царство на религиозността, което е независимо от всяко знание за божественото. В този смисъл той е един примирител на вярата с науката. * * * "В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание".
Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г.
/; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия".
към текста >>
Когато следователно
философски
ят мислител подхваща добитите от наблюдението на природата мисли, той намира в тях пълни с противоречие идейни форми.
Вън от най-високата степен на това развитие всички други стадии съдържат едно противоречие. В тях има мисъл, но тази мисъл съдържа в себе си повече от това, което проявява в един такъв нисш стадий. Ето защо тя побеждава тази своя противоречива форма на изява и преминава в една по-висша форма, който и отговаря повече. Следователно противоречието е това, което тласка напред развитието на мисълта. Когато наблюдателят на природата наблюдава мислително нещата, той си образува поради това противоречиви понятия върху тях.
Когато следователно философският мислител подхваща добитите от наблюдението на природата мисли, той намира в тях пълни с противоречие идейни форми.
Но именно това противоречие е, което му дава възможност да направи от отделните мисли едно цяло построение от мисли. Той търси в мислите това, което е противоречиво. И то е противоречиво, защото мисълта сочи към една по-висока степен на нейното развитие. Следователно чрез съдържащото се в нея противоречие всяка мисъл сочи към една друга, към която тя се стреми в течение на развитието. Така философът може да започне при най-простата мисъл, която е напълно празна от съдържание, при абстрактното битие.
към текста >>
На
език
а на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух.
Телесно то съществува тук само затова, за да направя да се изяви на него мисълта. Човекът създава произведения на изкуството, за да има също и като външна гледка това, което той иначе схваща при нещата само в мисли. Мисълта може да се яви в действителност в нейната собствена форма само в човешкото себесъзнание. Това, което в действителност се явява само тук, човек го отпечатва в сетивната материя, за да се яви то видимо и в тази материя. Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог.
На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух.
Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност. Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията.
към текста >>
Един привърженик на Хегел, Йохан Едуард Ердман, пише върху това: "Решителният превес, който бе отреден на Хегеловата философия над всички съществуващи в средата на 20-те години
философски
системи, има своята причина в това, че на моментното спокойствие, което беше последвало след дивите борби в политическата, религиозната и църковно, политическата области, отговаряше една философия, която укоряващите я врагове, хвалещите я приятели нарекоха "философия на реставрацията".
Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото. Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви. На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност. Той наричаше професор Фриз, чийто колега беше в Йена и чийто приемник в Хайделберг, "пълководец на всяка плиткост", защото този професор искаше да изгради един такъв идеал от "кашата на сърцето". Широката защита на действителното и на съществуващото донесе на самия Хегел тежки упреци от страна даже от онези, които проявяваха симпатия към неговото идейно направление.
Един привърженик на Хегел, Йохан Едуард Ердман, пише върху това: "Решителният превес, който бе отреден на Хегеловата философия над всички съществуващи в средата на 20-те години философски системи, има своята причина в това, че на моментното спокойствие, което беше последвало след дивите борби в политическата, религиозната и църковно, политическата области, отговаряше една философия, която укоряващите я врагове, хвалещите я приятели нарекоха "философия на реставрацията".
Тя е такава в много по-широк смисъл, отколкото мислеха онези, които намериха това име". Обаче не трябва да се изпуска изпредвид, че именно благодарение на своето чувство за действителността Хегел създаде един възглед, който беше до висока степен жизнерадостен. Със своята "Философия на откровението" Шелинг беше искал да създаде един възглед за живота. Но колко чужди на непосредствения живот са неговите понятия за съзерцаването на Бога. Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-висшите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява никаква мирска служба, а само едно богослужение.
към текста >>
Преведено на
език
а на Хегел това гласи: Когато мислейки човек изживява своето собствено същество, тогава този акт няма само едно индивидуално, лично значение, а универсално значение; в себепознанието на човека същността на последната достига своя връх, своето съвършенство, без което тя би била само фрагмент.
В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише. Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество".
Преведено на езика на Хегел това гласи: Когато мислейки човек изживява своето собствено същество, тогава този акт няма само едно индивидуално, лично значение, а универсално значение; в себепознанието на човека същността на последната достига своя връх, своето съвършенство, без което тя би била само фрагмент.
Хегеловата представа на познанието схваща това познание не като едно долавяне на едно съдържание, което без него съществува завършено някъде в света, не като една дейност, която създава изображения на действителните процеси. Това, което в смисъла на Хегел се създава в мислителното познание, то не съществува иначе никъде в света, а само в познанието. Както растението произвежда на дадена степен на своето развитие цвета, така и вселената създава съдържанието на човешкото познание. И както цветът не съществува преди неговото раждане, така и мислителното съдържание на света, което се ражда в човешкия дух, не съществува предварително. Един светоглед, който е на мнение, че в познанието трябва да се ражда само изображения, копия на вече съществуващото съдържание, прави от човека един ленив зрител на света, който и без него би бил напълно завършен в себе си.
към текста >>
Той прави себе си все повече зависим от себе си /§ 552 от Хегеловата "Енциклопедия на
философски
те науки"/.
Чрез това той става също независим отвъншния свят; той следва своята вътрешна същност. Духът на народа съдържа природна необходимост и по отношение на своите нрави се чувства напълно зависими от това, което вън от отделния човек е нрави и обичаи, морален възглед. Обаче постепенно личността се освобождава чрез борба от този заложен във външния свят морален възглед и прониква в своята вътрешност, като познава, че може да развие за себе си морални възгледи и да си даде морални предписания от своята вътрешност, от своя собствен дух. Човек се издига до съзерцаването на царуващото в него първично същество, което е също и извор на неговата моралност. Той търси своите морални заповеди вече не във външния свят, а в своята собствена душа.
Той прави себе си все повече зависим от себе си /§ 552 от Хегеловата "Енциклопедия на философските науки"/.
Следователно тази независимост, тази свобода не е нещо, което се пада предварително на човека, тя е добита в течение на историческото развитие. Световната история е напредъкът на човечеството в съзнанието на свободата. Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми. Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение.
към текста >>
12.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
В своето съчинение "
Философски
опит върху вероятностите" /1814/
Привлекателната страна, която астрономията има с нейните строги изчислителни методи, бе пренесена в най-малките частици на телата. Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат. В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика. До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически.
В своето съчинение "Философски опит върху вероятностите" /1814/
Лаплас даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един дух, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия атом: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед. В съвършенството, което е знаел да даде на астрономията, човешкият ум предлага едно слабо копие на един такъв ум". Във връзка с тези думи Дю Боа Реймонд казва: "Както астрономът предсказва деня, в който след години една комета отново ще се яви от глъбините на мировото пространство на небесния свод, така един такъв дух би прочел в своите изчисления деня, когато гръцкият кръст отново ще блесне на джамията св. София и когато Англия ще изгори своите последни въглища". Не може да има съмнение, че също и чрез най-съвършеното математическо познание на един процес на движението аз не ще добия нищо, което да ми изясни, защо този процес на движение се явява като червен цвят.
към текста >>
Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки
език
, скоро след това е бил обучаван в аритметиката.
Тъй като науката не е в състояние да разбере една такава причина, трябва да се намеси допълващо догмата. Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество примери. /"Встъпителна лекция върху изучаването на натурфилософията", е излязла в 1831 година. / Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно. Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух.
Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката.
От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам". При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот. "Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст.
към текста >>
Хегеловата логика е станала логика на нещата; защото за Хегел
език
ът на логиката е една действие на същността на света; този
език
не е нещо прибавено отвън към тази същност чрез човека.
Щом веднъж в нас се е образувало понятието за човека, това понятие произхожда от същността на нещата; и ние имаме пълното право, да го приложим и към това същество. Защо в нас се е родило понятието за смъртния човек? Именно защото то има своето основание в природата на нещата. Който вярва, че човекът стои напълно вън от нещата и като външностоящ си образува своите съждения може да си каже: - Досега ние сме виждали хората да умират, следователно да си образуваме понятието на зрителя: Смъртни човеци. Който има съзнанието, че той самият принадлежи към нещата, и тези последните се изказват в неговите мисли, той си казва: - Досега всички хора са умирали; следователно присъщо и на тяхното същество да умират; и който не умира, той не е никакъв човек, а нещо друго.
Хегеловата логика е станала логика на нещата; защото за Хегел езикът на логиката е една действие на същността на света; този език не е нещо прибавено отвън към тази същност чрез човека.
Логиката на Мил е логика на зрител, която първо прерязва нишката свързваща я със света. Мил обръща вниманието на това, как мисли, които за определена епоха изглеждат като безусловно сигурни вътрешни изживявания, се отхвърлят въпреки това от една следваща епоха. Например, в Средновековието хората са вярвали, че е невъзможно да съществуват антиподи и че звездите би трябвало да падат, ако не биха били окачени на здрави, твърди сфери. Следователно човек може да добие едно правилно отношение към това знание само тогава, когато въпреки съзнанието, че логиката на света се изказва в него, в отделни случаи се образува едно постоянно нуждаещо се от корекция съждение само чрез методическо изпитва не връзката на своите представи с помощта на наблюдението. И методите на наблюдението са тези, които Дж. Ст.
към текста >>
13.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на
философски
те загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер.
Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света. С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света. Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция". /Три книги на метафизиката, параграф 245/.
Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер.
При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип.
към текста >>
Ето защо и
философски
не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип.
Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер. При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда".
Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип.
А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот. Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси. * * * В книжката "За живота след смъртта" Фехнер се изказва върху отношението на човека към света. "Какво вижда анатомът, когато той гледа в мозъка на човека?
към текста >>
Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите
философски
загадъчни въпроси.
Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип. А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот.
Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси.
* * * В книжката "За живота след смъртта" Фехнер се изказва върху отношението на човека към света. "Какво вижда анатомът, когато той гледа в мозъка на човека? Една безредица от бели влакна, чиито смисъл той не може да разгадае. А какво вижда той в самия себе си?
към текста >>
Против такива идейни течения могат да бъдат казани хубавите думи, които един германски
език
овед, Вилхелм Вакернагел е написал в 1843 година /в своята книга "За обучението на матерния
език
"/.
Хартман вижда в развитието на организма една осъществяваща се цел; и борбата за съществуване е само прислуга на целесъобразно царуващите идеи. /Философия на несъзнателното, 10-то издание, том ІІІ, стр. 403/. * * * Мислителният живот на 19-тото столетие се влива от различни страни в един светоглед на несигурност на мисълта и на безутешността. Рихард Вале обявява мисленето с цялата определеност, че то е неспособно да направи нещо за разрешението на най-висшите въпроси; а Едуард фон Хартман вижда в цялата културна работа един околен път, за да бъде произведено накрая пълното освобождение от съществуването, като последната крайна цел.
Против такива идейни течения могат да бъдат казани хубавите думи, които един германски езиковед, Вилхелм Вакернагел е написал в 1843 година /в своята книга "За обучението на матерния език"/.
Той счита, че съмнението не може да даде никаква основа за едни светоглед; напротив това съмнение е едно "оскърбление" против личността, която иска да познае нещо, и също така против нещата, които трябва да бъдат познати. "Познанието започва с доверието". Такова доверие е проявило без съмнение новото време към идеите, които почиват на методите на естественонаучното изследване, не обаче и за едно познание, което черпи силата на истината от себесъзнателния Аз. Импулсите, които лежат в глъбините на развитието на духовния живот, изискват една такава сила на истината. Изследващата човешка душа чувства инстинктивно, че може да се счита задоволена само чрез една такава сила.
към текста >>
Чрез силата на по-новото развитие на светогледите такива представи са станали една толкова здрава част на мисленето, че Хамерлинг прибавя към цитираното обяснение думите: "Ако това не ти е ясно, мили читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава не чети по-нататък тези редове; остави непрочетени тази и всички други книги, които разглеждат
философски
те въпроси; защото ти липсва необходимата за това способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисълта".
Така той започва своите разглеждания върху света с думите като тези: "Определени дразнения раждат мириса в нашия обонятелен орган. Следователно розата не мирише, не ухае, когато някой я мирише. Определени трептения на въздуха раждат в нашето ухо звука. Следователно звукът не съществува без ухото. Следователно изстрелът на пушката не би гърмял, ако някой не го чуваше".
Чрез силата на по-новото развитие на светогледите такива представи са станали една толкова здрава част на мисленето, че Хамерлинг прибавя към цитираното обяснение думите: "Ако това не ти е ясно, мили читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава не чети по-нататък тези редове; остави непрочетени тази и всички други книги, които разглеждат философските въпроси; защото ти липсва необходимата за това способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисълта".
Хамерлинг създаде за душата като свое последно поетическо творение своя "Хомункулус". В него той искаше да даде една критика на модерната цивилизация. Той развива по един радикален начин в поредица от поетически образи, накъде отива едно човечество, което изгубва душата и вярва само в силата на външните природни закони. Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия". Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме.
към текста >>
Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните
философски
течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
Такива светогледи произлизат от естествения, неудържим стремеж, "който тласка хората въобще към изследването на истината и разрешението загадката на съществуването"; обаче служейки си за това разрешение със средствата, които според мнението на определени течения на епохата изглеждат като единствено оправдани, те проникват до едно разглеждане на нещата, сред което не съществуват вече никакви елементи на изживяването, за да произведат разрешението. Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача. От него зависи да намери средствата на отговора. В поставянето в действие на тези средства той може да остане зад това, което в глъбините на развитието застава пред него като изискване. Философи, които се движат в такава дейност, представляват борбата за постигане на една цел, която не е още напълно обхваната в съзнанието.
Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните философски течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
Възприеманата мисъл не дава вече на Аза на себесъзнателната душа това, което да гарантира съществуване; за да може да вярва в тази гаранция така, както мислителите са вярвали в древна Гърция, този Аз се е отдалечил твърде много от почвата на природата; и той не е оживил още в себе си това, което някога тази природна почва му е гарантирала, без да изисква собствено душевно творчество.
към текста >>
14.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Тази воля живее в Ницше; и той приема в себе си
философски
те идеи, разпалва ги със своята волева природа и представя след това нещо ново: Един живот, в който пулсират носената от волята идея, просветлената от идеята воля.
За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга. Тази е причината, поради която Ницше става все повече поет в своето излагане на светогледа. Тази също е причината, поради която онзи, който не иска да се сближи с това изложение като философия, може винаги да му се удивлява заради неговата поетическа сила. Колко различен е тонът, който се влива чрез Ницше в новото светогледно развитие, от този на Хамерлинг, Вундт, даже и на Шопенхауер! Тези последните търсят чрез разглеждане на нещата основата на съществуването и стигат до волята, която намират в глъбините на човешката душа.
Тази воля живее в Ницше; и той приема в себе си философските идеи, разпалва ги със своята волева природа и представя след това нещо ново: Един живот, в който пулсират носената от волята идея, просветлената от идеята воля.
Така стана чрез Ницше в неговия първи творчески период, който започна с "Раждането на трагедията" /1870 г./, и се изяви в неговите ненавременни четири разглеждания /Давид Щраус, последователя и еснафът; Относно ползата и вредата от историята; Шопенхауер като възпитател; Рихард Вагнер Байройт/. В един втори период на своя живот съдбата на Ницше беше да изпита, какво може да бъде за човешката душа един светоглед, който се опира само на естественонаучните начини на мислене. Този период от живота на Ницше се изразява в съчиненията "Човешкото, прекомерно човешкото" /1878 г./, "Зора", "Преуспяваща наука" /1881 г./. Идеалите, които оживяват Ницше в неговия първи период, сега изстиват в него; те се оказват като леки образования от пяна на познанието; душата иска да се проникне със сила, да укрепне в нейното чувстване чрез "реалното" съдържание на това, което може да даде естественонаучният начин на мислене. Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата.
към текста >>
Те искат да изградят философията по образеца на естествената наука; обаче при това изграждане изгубват смисъла на поставянето на
философски
те въпроси.
В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени. Така сигурни биха искали да се чувстват изследователите и по отношение на същността на човешката душа. Предидущите изложения показаха, как придаващи тон мислители стремежът към такава сигурност в изследването доведе до образи на света, които не се съдържа нищо от елементите, от които могат да се добият задоволителни представи върху човешката душа.
Те искат да изградят философията по образеца на естествената наука; обаче при това изграждане изгубват смисъла на поставянето на философските въпроси.
Задачата, която е поставена на човешката душа от нейните глъбини, се простира далече над онова, което личностите мислители искат да признаят като сигурен начин на изследване според новите начини на мислене. Ако обгърнем с поглед така охарактеризираното положение на новата светогледно развитие, получава се като негова най-изпъкваща характерна черта натискът, който естественонаучният начин на мислене е упражнил върху духовете от неговото разцъфтяване насам. И като причина на този натиск ние познаваме плодовитостта, носещата сила на този начин на мислене. За да видим, че това се потвърждава, нека хвърлим поглед върху един мислител на естествената наука като Т. Х. Хъксли /1825-1895 г./.
към текста >>
В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски
език
в 1899 година.
Човекът стои срещу процесите на света и трябва да действа. При това като помощник му служи мисленето. То резюмира, обхваща фактите на външния свят в идеи, комбинира ги. И най-добре са онези идеи, които подпомагат човека да действа правилно така, че да може да намери своите цели в хармония с явленията на света. В отношението на човека към света господар е волята, а не мисленето.
В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски език в 1899 година.
Джейма се изказва така: "Волята определя живота, това е нейното първично право; следователно тя ще има също и правото, да упражнява влияние и върху мислите. Наистина тя не ще упражнява това влияние върху установяването на фактите по отделно: Тук те единствено трябва да се насочва според самите факти; а влиянието на волята ще се упражнява върху схващането и тълкуването на действителността в нейната цялост. Ако научното познание би стигнало до края на нещата, тогава ние бихме искали да живеем единствено чрез науката. Но тъй като то ни осветлява малко само покрайнините на тъмния континент, който наричаме вселена, и тъй като трябва да си образуваме на наш риск някакви мисли за вселената, към която принадлежим с нашия живот, ние ще постъпим правилно, когато си образуваме такива мисли, които отговарят на нашето същество; мисли, които ни дават възможност да действаме, да се надяваме, да живеем". Според този възглед мисълта няма никакъв собствен живот, който да може да се задълбочи в себе си и, в смисъла на Хегел, да проникне до източника на съществуването; тя проблясва само в човешкия Аз, за да следва Аза, когато той се намесва проявявайки воля и живеейки в света.
към текста >>
В изследователския подход на естествената наука действа прагматизмът и "Философията на като че ли"; макар и те да се явяват още като
философски
мислителни направления, в този факт се изявява основният естественонаучен отпечатък на новото светогледно развитие.
Изследваше се, "Като че" човекът трябва да се търси в напредващата линия на човекоподобните маймуни; и понастоящем се е стигнало почти до там, да се познае, че това не може да бъде и че напротив в миналото трябва да е имало едно същество, което има в човека своя истински потомък, докато човекоподобните маймуни са се отклонили от това същество и са образували един несъвършен вид. Така първоначалната нова еволюционна мисъл беше само един помощник на изследването. Щом една такава практика на мисленето царува в естествената наука, изглежда при нея оправдано да се отрича на едно чисто изследване с мисълта, на едно мислене върху решението на мировата загадка в себе съзнателния Аз всяка научна познавателна стойност. Природоизследователят чувства, че стои на една по-сигурна почва, когато вижда в мисленето само едно средство, за да се ориентира в света на външните факти. Големите постижения, които естествената наука ни показва на поврата на 19-тото и 20-тото столетие, се понасят добре с една такава практика на мисленето.
В изследователския подход на естествената наука действа прагматизмът и "Философията на като че ли"; макар и те да се явяват още като философски мислителни направления, в този факт се изявява основният естественонаучен отпечатък на новото светогледно развитие.
Мислители, които чувстват инстинктивно изискването на действащия в скрито нов светогледен дух, са поставени поради това пред въпроса /и това е понятно/: Как може да се подържа представата за един себе съзнателен Аз по отношение на естествената наука, служеща като образец? Можем да кажем, че естествената наука е на път да произведе един образ на света, в който себесъзнателният Аз няма никакво място. Защото това, което естествената наука може да даде като образ на /външния/ човек, то съдържа себесъзнателната душа само така, както магнитът съдържа своята сила в себе си. Има две възможности сега: Или човек да се подаде на измамата, че с израза "мозъкът мисли" действително е казано нещо сериозно и че "духовният човек" е само повърхностната проява на материалното; или да се познае в този "духовен човек" една самостоятелна в себе си жива действителност, тогава с познанието на човека ние сме изгонени вън от естествената наука. Мислители, които стоят под впечатлението на тази последна възможност, са френските философи Емил Бутру /роден в 1845 г./ и Анри Бергсон /роден в 1859 г./.
към текста >>
В този
философски
подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яснота относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ.
Духът не движи материята нито непосредствено, нито косвено. Защото не съществува никаква груба /сурова/ материя и това, което съставлява същността на материята, е тясно свързано с това, което съставлява същността на духа". /В същата книга, ст. 131/. Обаче щом природните закони са само една съвкупност на взаимните отношения на съществата, тогава също и човешката душа не стои вътре в мировото цяло така, че тя да бъде обяснима чрез природните закони, а прибавя на собственото си същество нейното откровение към другите закони. А с това на човешката душа е осигурена свободата, самоизявата на нейната същност.
В този философски подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яснота относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ.
И Бутру стига до една такава представа за човешката душа, която може да изникне само от самоизявата на самата тази душа. В минали времена, така мисли Бутру, хората виждаха във взаимодействията на съществата едно откровение на "настроението и произвола" на духовните същество; новото мислене се е освободило от това чрез познаването на природните закони. Тъй като тези закони съществуват само в съвместното действие на съществата, в тях не може да се съдържа нищо, което да определя съществата. "Откритите чрез модерната наука механически природни закони са фактически връзката, която свързва външното с вътрешното. Те не само не са една необходимост, а напротив ни освобождават; те ни позволяват да прибавим към съзерцанието, в което бяха затворени древните, една наука на делото".
към текста >>
В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като
философски
загадки върху новото светогледно развитие.
Колкото повече се стремим да проникнем в нейния стремеж и търсене, толкова повече можем да съзрем, как това търсене е насочено към такива изживявания в човешката душа, които хвърлят светлина не само върху тази човешка душа, а в които проблясва нещо, което ни дава сигурно пояснение върху намиращия се вън от човека свят. Погледът върху възгледа на Хегел и на други сродни мислители роди при новите философи съмнение върху това, че в живота на мислите може да се намери силата, която да осветли заобикалящия човешката душа свят. Струваше се, че елементът на мисълта е твърде слаб, за да развие в себе си един такъв живот, в който биха могли да се съдържат откровения върху същността на света. Естественонаучният начин на мислене изискваше едно такова проникване в ядката на душата, което да застане на една по-здрава почва отколкото тази, която мисълта може да достави. Забележителни в това търсене и в този стремеж на новото време са усилията на Вилхелм Дилтей /1833-1911 г./.
В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като философски загадки върху новото светогледно развитие.
Обаче понеже изложението на Дилтей е направено в приетата днес учена изразна форма, това пречи, защото това, което имаше да каже, да произведе едно всеобщо впечатление. Възгледът на Дилтей е, че с това, което живее в душата на човека под формата на мисли, на представи, човек не може да стигне до една сигурност, дали на това, което сетивата възприемат, отговаря една действителна, независима от човека същност. Всичко, което има форма на мисли, на представи, на сетивни усещания с образ; и светът, който заобикаля човека, би искал да бъде един сън от образи на неговото собствено същество, без да има независима действителност, ако той би заставен да вижда действителността само чрез такива образи. Но в душата се изявяват не само тези образи. В нея се изявява една жизнена връзка във воля, стремеж, чувство, която изхожда от нея когато тя чувства самата себе си в тази връзка, чиято действителност тя не трябва да познае само чрез мислително познание, а чрез непосредствено изживяване.
към текста >>
"Азът", който както показа разгледаната в настоящата книга история на развитието на
философски
те мирови загадки се е откъснал от света, иска отново да намери пътя обратно към света в своето същество, което е станало самотно за собственото му разглеждане.
Намеренията на волята на могат да се проявят така. В тях се натрапва нещо, което те не трябва да произведат сами и което въпреки това трябва да приемат в себе си. Такъв ход на мислите на един философ може да изглежда за "здравия човешки ум" като един вид "цепене на косъма". Обаче историческото разглеждане не може да се съгласи с едно такова съждение. За него е важно да добие поглед, да проникне с поглед в трудността, която новата философия сама трябва да си създаде по отношение на простия, даже излишен за "здравия човешки разум" въпрос: Дали можем с право да наречем действителен света, който човек вижда, чува и т.н.?
"Азът", който както показа разгледаната в настоящата книга история на развитието на философските мирови загадки се е откъснал от света, иска отново да намери пътя обратно към света в своето същество, което е станало самотно за собственото му разглеждане.
Дилтей счита, че този път не може да бъде намерен, като човек си казва: Душата изживява образи /мисли, представи, усещания/, и тъй като тези образи се явяват в съзнанието, те трябва да имат своята причина в един единствен действителен външен свят. Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен външен свят. Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят. Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят. Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят.
към текста >>
И могат ли да бъдат разрешени
философски
те загадки по отношение на душата, щом не можем да говорим за нейното съществуване, а само за нейната стойност?
Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент. Ако би трябвало да приемем с пълна сериозност този начин на мислене, тогава всички изказвания, които човек прави върху духовното, би трябвало да се явят под формата на стойностни съждения. При всичко, което не е природно и поради това не е познато чрез естественонаучния начин на мислене, би трябвало да говорим само за това, как и в какво направление му се полага една независима от душата стойност във вселената. Като въпрос би трябвало да се получи следният: Ако при човешката душа оставим настрана всичко, което Естествената наука може да каже върху нея, нима тогава като принадлежаща на духовния свят тя е нещо пълноценно, чиято стойност не зависи от нея?
И могат ли да бъдат разрешени философските загадки по отношение на душата, щом не можем да говорим за нейното съществуване, а само за нейната стойност?
Не ще ли трябва философията да приеме един начин на изразяване, подобен на онзи, по който Лотце говори за безсмъртието на душата? /виж стр. 61 и следв. на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като създание на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие. Напротив ние можем само да твърдим: Всяко същество е подържано от Бога само дотогава, докато неговото съществуване има едно пълноценно значение за цялостта на неговия миров план..." Тук се говори за пълноценността на душата като за нещо решаващо; обаче взема се под внимание това, доколко тази пълноценност може да бъде свързана със запазването на съществуването.
към текста >>
Следователно в този
философски
начин на мислене мисълта се показва вътрешно свързана с мировото разглеждане на себесъзнателния Аз.
И един друг привърженик на този възглед, Валтер Кинкел, е убеден в това, че "само мисленето... може да познае битието, защото и двете, мисленето и битието, са всъщност едно и също нещо. Чрез това учение Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/. Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на душите от древната гръцка епоха насам. Въпреки че тези мислители вземат своята изходна точка от Кант, който би искал да бъде за тях повод да считат мисълта като нещо, което живее само в душата и вън от истинската действителност, при тях проличава схващането за носещата сила на мисълта. При тях мисълта е прекрачила границата, която Кант и беше поставил, и налага на мислители, които се отдават на нейното разглеждане, убеждението, че тя самата е действителност и води също и душата в действителността, когато тази душа си я разработва правилно и търси с нея пътя във външния свят.
Следователно в този философски начин на мислене мисълта се показва вътрешно свързана с мировото разглеждане на себесъзнателния Аз.
При неговите последователи можем да прочетем възгледи като този: "Само самото мислене може да роди това, което трябва да важи за битие". "Битието е битие на мисленето /Коен/. Възниква сега въпросът: Може ли изживяването на мисълта в смисъла на тези философи да очаква от изработената в себесъзнателния Аз мисъл същото нещо, което гръцкият философ е очаквал от нея, тъй като той я приемаше като възприятие? Щом човек мисли, че възприема мисълта, той може да бъде на мнение, че истинският свят е този, който разкрива мисълта. И когато душата се чувства свързана с възприеманата мисъл, тя може да счита, че принадлежи на това, което в света е мисъл, неразрушима мисъл; докато напротив възприятието на сетивата разкрива само същества, които могат да бъдат разрушени.
към текста >>
И този светоглед води само дотам, да насочи вниманието към един духовен свят, но не може да избегне, щото за един безпристрастен човек накрая да застанат настойчиво
философски
те загадки, които изискват душевни изживявания, каквито този светоглед не може да достави.
Чрез такъв един възглед душата може да си представи, че принадлежи на истинския действителен свят. Това би искал да направи един нов светоглед, който би искал да покаже, че изживяването на мисълта довежда в една истинска действителност не само познанието, а то развива също и силата, да изтръгне душата от сетивното битие и да я постави действително в истинската действителност. Съмненията, които възникват върху това, не могат да бъдат отстранени чрез вникването в действителността на мисълта, когато тази мисъл се счита не като нещо възприемано, а като нещо изработено от душата. Защото от къде би искала да се получи сигурността, че това, което душата изработва в сетивното битие, и дава също едно действително значение в един свят, който сетивата не възприемат? Би могло да бъде така, че чрез изработването на мисълта душата наистина схваща действителността, но че като действително същество тя не се корени в тази действителност.
И този светоглед води само дотам, да насочи вниманието към един духовен свят, но не може да избегне, щото за един безпристрастен човек накрая да застанат настойчиво философските загадки, които изискват душевни изживявания, каквито този светоглед не може да достави.
Той може да създаде убеждението за същността на мисълта, но не може да намери чрез мисълта една гаранция за същността на душата. * * * Как светогледният стремеж може да бъде затворен в окръжността на себесъзнателния Аз, без да се познава една възможност, да се намери от тази окръжност един път водещ до там, където този Аз би искал да свърже своето съществуване с мировото съществуване, това ни показва един философски начина на мислене, който са разработили А. Ф. Льоклер, Вилхелм Шупе, Йоханес Ремке /роден в 1848 г. /Ф. Шуберт – Золдерн /роден 1852 г./ и други.
към текста >>
Как светогледният стремеж може да бъде затворен в окръжността на себесъзнателния Аз, без да се познава една възможност, да се намери от тази окръжност един път водещ до там, където този Аз би искал да свърже своето съществуване с мировото съществуване, това ни показва един
философски
начина на мислене, който са разработили А. Ф.
Защото от къде би искала да се получи сигурността, че това, което душата изработва в сетивното битие, и дава също едно действително значение в един свят, който сетивата не възприемат? Би могло да бъде така, че чрез изработването на мисълта душата наистина схваща действителността, но че като действително същество тя не се корени в тази действителност. И този светоглед води само дотам, да насочи вниманието към един духовен свят, но не може да избегне, щото за един безпристрастен човек накрая да застанат настойчиво философските загадки, които изискват душевни изживявания, каквито този светоглед не може да достави. Той може да създаде убеждението за същността на мисълта, но не може да намери чрез мисълта една гаранция за същността на душата. * * *
Как светогледният стремеж може да бъде затворен в окръжността на себесъзнателния Аз, без да се познава една възможност, да се намери от тази окръжност един път водещ до там, където този Аз би искал да свърже своето съществуване с мировото съществуване, това ни показва един философски начина на мислене, който са разработили А. Ф.
Льоклер, Вилхелм Шупе, Йоханес Ремке /роден в 1848 г. /Ф. Шуберт – Золдерн /роден 1852 г./ и други. Техните философии показват различия, но характерното за тях е, че преди всичко те насочват погледа върху това, как всичко, което човек може да числи към окръжаващия свят, трябва да се изяви в областта на неговото съзнание. На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание.
към текста >>
15.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Така се раждат различните
философски
системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи.
Философията не се е родила при условията, при които тя днес се развива. Днес тя е един сбор, една постройка от идеи, които философите не чувстват като действителни и които не се стремят да обосноват теоретически, за да ги свържат с една действителност. Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен предмет. Без съмнение по отношение на един действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени. По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от преданието, защото тази действителност не е истински живяна.
Така се раждат различните философски системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи.
Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави. В настоящата епоха може да се създаде една философия, която ще се различава от тази или онази, но без да се успее да се предаде една действителност, която да може, без доказателства да се наложи и да убеди събеседника. Философията се е родила от едно състояние на съзнанието съвършено различно от това на отвлечената мисъл, която я изработва днес. Това, което е необходимо, е да се възстанови в душата това състояние на съзнанието. Но от тези древни времена човечеството е следвало своето развитие и не може от само себе си да намери това състояние на съзнанието.
към текста >>
Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия
език
.
Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа. Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното възприятие са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук. При образното виждане на етерното, моят собствен организъм се слива в етерния свят. Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото.
Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език.
Така може да бъде пресъздадена една философия. Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание. Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание. Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>
Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения
език
, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание.
Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното възприятие са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук. При образното виждане на етерното, моят собствен организъм се слива в етерния свят. Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото. Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия.
Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание.
Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание. Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност. * * * Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието.
към текста >>
Обаче така предадената действителност по канала на
език
а и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание.
Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото. Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия. Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание. Тогава чувството, което той изпитва е различно.
Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание.
Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност. * * * Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност.
към текста >>
16.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Когато в старите
философски
съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание.
Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство. Самите философи не знаеха, че черпят от старите идеи. Те им идваха в ума чрез познанието, което имаха за историята на космологиите, а вярваха че наистина са ги замислили като оригинални. Обаче това, което те изработиха по този начин, беше само едно логическо умозаключение, вътре в което разположиха старите идеи изграждайки по този начин нещо като нови системи. Без никаква връзка с така предадените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени.
Когато в старите философски съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание.
В едно много далечно минало тези идеи бяха живи, защото човекът още носеше в себе си действителностите, които те изразяваха. Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос. Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология. Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост. И щом нещата стоят така, не трябва никак да се чудим, че космологията основана на разума е изгубила всяко доверие.
към текста >>
Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на
език
а на интелектуалците.
От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото.
Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците.
Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности. Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал. Това положение трябва да ни накара, за да успеем да възобновим религиозния живот, да го основем върху познанието, да не отбягваме методите, които ни позволяват да добием живата опитност на Човека-дух и за духовните същества. Тези методи са абсолютно необходими, особено в този случай.
към текста >>
17.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Първото си посещение във Виена след пристигането ми в Инцерсдорф използвах, за да си купя дузина
философски
книги.
Студентски години От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена. По този начин трябваше да ми бъде предоставена възможността всеки ден да пътувам до Виена и обратно. Така семейството ми се премести в Инцерсдорф ам Винерберге. Ж.п. гарата се намираше на голямо разстояние от селото в уединена непривлекателна местност.
Първото си посещение във Виена след пристигането ми в Инцерсдорф използвах, за да си купя дузина философски книги.
Това, към което сега се отвори по-специално сърцето ми, беше първото издание на „Теория на науката“ на Фихте. Бях стигнал толкова далече в четенето на Кант, че можех да си създам една макар и незряла представа за стъпката, която Фихте искаше да направи отвъд Кант. Но това не ме интересуваше толкова силно. Тогава за мен беше важно да мога да изразя под формата на строг мисловен образ живото движение на човешката душа. Старанията ми по отношение на научните схващания накрая ме доведоха до това да виждам в дейността на човешкия „Аз“ единствената възможна изходна точка към едно истинско познание.
към текста >>
от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива
философски
студии.
Изучавах сухия трезв „трансцендентален синтетизъм“ на Траугот Круг също толкова ревностно, колкото се вживявах и в трагизма на познанието, до който достига Фихте, когато пише „Предопределението на човека“. „История на философията“ на Тило от школата на Хербарт разшири погледа ми върху развитието на философското мислене през епохата на Кант. Проправих си път и към Шелинг и Хегел. Контрастът в начина на мислене на Фихте и на Хербарт преминаваше пред душата ми с цялата си интензивност. През летните месеци на 1879 г.
от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии.
През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци.
към текста >>
Той не споделяше ентусиазма около Хербарт, който по това време беше преобладаващ в Австрия, както и във
философски
те и педагогическите катедри.
Аз прочетох първо работата си върху „Лаокоон“ на Лесинг. След това се заех с една по-голяма задача. Разработих темата „До каква степен човекът е свободен в своите действия? “ В тази си работа силно навлязох във философията на Хербарт. Това никак не се хареса на Шрьоер.
Той не споделяше ентусиазма около Хербарт, който по това време беше преобладаващ в Австрия, както и във философските и педагогическите катедри.
Беше изцяло отдаден на начина на мислене на Гьоте. Така че, въпреки че признаваше мисловната дисциплина на Хербарт, всичко, свързано с него, му се струваше педантично и прозаично. В университета можех да посещавам и някои отделни лекции. Много се радвах например на хербартианеца Роберт Цимерман. Той изнасяше лекции по „Практическа философия“.
към текста >>
В
език
а му имаше нещо класическо.
Всичко у него беше премерено, стилизирано. Когато влизаше през вратата и се качваше на катедрата, крачките му бяха заучени и все пак такива, че си казвахме, че за този човек е напълно естествено и разбиращо се от само себе си да бъде такъв, какъвто е. В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт. И все пак всичко това събуждаше симпатия. После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин.
В езика му имаше нещо класическо.
Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин. Впечатляваше ме строгата последователност на мислите му. Не беше така обаче и с останалите му слушатели. По време на първите три или четири лекции голямата зала, в която преподаваше, беше препълнена.
към текста >>
От „
философски
те“ му ръце можех да разбера начина на неговото философстване също толкова малко, колкото и от думите му.
То никъде не се проникваше с действителността. Такова беше и цялостното поведение на Брентано. Той държеше ръкописа в ръката си толкова хлабаво, сякаш всеки момент можеше да се изплъзне измежду пръстите му. С погледа си блуждаеше по редовете. Този жест също беше само леко докосване на реалността, а не решителното ѝ обхващане.
От „философските“ му ръце можех да разбера начина на неговото философстване също толкова малко, колкото и от думите му.
Стимулът, произлизащ от Брентано, продължи да действа още дълго в мен. Скоро започнах да се занимавам с неговите съчинения, а след това в течение на годините изчетох повечето от публикациите му. Тогава се смятах за длъжен чрез философията да търся истината. Трябваше да уча математика и естествознание. Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати.
към текста >>
Струваше ми се опасно прибързано да доведа този ход на мисли чак до изграждане на собствени
философски
възгледи.
Когато човек извежда от себе си мислите, хвърлящи светлина върху този сетивен свят, действително ли внася в него и нещо, което му е чуждо? Това изобщо не съответства на преживяването, което човек има, когато сетивният свят стои пред него и той прониква в него със своите мисли. В такъв случай мислите все пак се оказват това, чрез което сетивният свят изразява себе си. По-нататъшното развитие на тези размишления по това време беше важна част от вътрешния ми живот. Но исках да бъда предпазлив.
Струваше ми се опасно прибързано да доведа този ход на мисли чак до изграждане на собствени философски възгледи.
Това ме подтикна към обстойно изучаване на Хегел. Начинът, по който този философ представя реалността на мисълта, ми беше близък. Но това, че стига само до един, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше. Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене.
към текста >>
За задължителните дисциплини, които изучавах и в които, поради тези ми
философски
интереси, съвсем естествено щях да изостана, се оказа от голяма полза, че още преди доста време се бях занимавал с диференциално и интегрално смятане, както и с аналитична геометрия.
Но това, че стига само до един, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше. Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене. За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек живее, а не идващо към човека отвън. Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен.
За задължителните дисциплини, които изучавах и в които, поради тези ми философски интереси, съвсем естествено щях да изостана, се оказа от голяма полза, че още преди доста време се бях занимавал с диференциално и интегрално смятане, както и с аналитична геометрия.
Така че можех да отсъствам от някои от лекциите по математика, без да изгубя нишката. Математиката запази за мен своето значение и като основа на целия ми стремеж към познание. В нея се дава система от възгледи и понятия, получени напълно независимо от външния сетивен опит. С тези възгледи и понятия, така си казвах непрекъснато тогава, човек се приближава към сетивната действителност и чрез тях открива нейните закономерности. Благодарение на математиката човек опознава света и все пак, за да може да постигне това, той първо трябва да пробуди математиката в човешката душа.
към текста >>
В научните му лекции се появяваха дори и най-общи
философски
идеи.
На драго сърце за всичко, касаещо методите във физиката, цитираше книгата на Хюъл за индуктивните науки. За него Нютон беше връх във физическите изследвания. История на физиката той преподаваше в две части: първата от най-древни времена до Нютон, а втората – от Нютон до наши дни. Беше универсален мислител. От историческото разглеждане на проблемите на физиката той непрекъснато преминаваше към културноисторическите перспективи.
В научните му лекции се появяваха дори и най-общи философски идеи.
Така например той разглеждаше оптимизма и песимизма и говореше извънредно увлекателно за легитимността на издигането на научни хипотези. Неговото представяне на Кеплер и охарактеризиране на Юлиус Роберт Майер представляваха същински шедьоври на научното изложение. По това време получих импулс да прочета почти всички трудове на Юлиус Роберт Майер и изпитвах истинска радост от възможността да мога често да говоря с Райтлингер върху тяхното съдържание. Изпълни ме дълбок траур, когато няколко седмици след като положих последния си изпит по динамична теория на топлината при Райтлингер, любимият ми преподавател почина от тежкото си заболяване. Малко преди края си като един вид завещание той ми препоръча някои хора, които можеха да ми намерят ученици за частни уроци.
към текста >>
18.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски
език
и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин.
Затова тези стихове – без да се посочва името на автора – бяха частично публикувани зад граница в немскоговорещите държави. Ако идеологическото направление на автора е било станало известно в Унгария, той не само е щял да бъде отстранен от длъжност, но и да получи тежко наказание. Така на Карл Юлиус Шрьоер му се налага да преживее натиска, на който е било подложено всичко немско още през младостта му в собствения му дом. Под този натиск той развива своята преданост към немската самобитност и немската литература, както и голяма любов към всичко, свързано с Гьоте. Дълбоко влияние му оказва „История на немската поезия“ от Гервинус.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин.
След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии.
към текста >>
Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на
език
а на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии. След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“. Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер. Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия. Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености.
Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
За Шрьоер тези изследвания никога не са представлявали просто научна задача. С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него. След това става преподавател в Будапеща. Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение. Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература.
към текста >>
Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски
език
и литература.
Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария. За Шрьоер тези изследвания никога не са представлявали просто научна задача. С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него. След това става преподавател в Будапеща. Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение.
Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература.
Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная. По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте. Той работеше по издаването и увода на втората част на „Фауст“ и вече бе публикувал първата. Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот. Още тогава знаех как Шрьоер е бил атакуван от привържениците на станалите господстващи литературно-исторически методи заради трудовете му, а именно заради неговата „История на немската поезия през деветнадесети век“.
към текста >>
Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния
език
.
Дори казваха, че е писал съчиненията си „на един дъх“. Това малко ме интересуваше. Когато бях с него, аз се сгрявах духовно. Можех да седя до него с часове. От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот.
Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език.
Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте. Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте? С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер.
към текста >>
Към тези неща не бях склонен да подхождам само с помощта на чисто
философски
размишления.
Започнах да осъзнавам как цялото това експериментиране представлява само изваждане на факти „на светлина“ – за да използваме един израз на Гьоте, – а не експериментиране „със самата светлина“. Казвах си, че цветът не се произвежда от светлината, както смята Нютон, а се проявява, когато препятствия препречат свободното разпространение на светлината. Струваше ми се, че това може да се прочете непосредствено от експериментите. Така за мен светлината беше изключена от редицата на същинските физически реалности. Тя се явяваше преходна степен между уловимите за сетивата реалности и тези, които се виждат в духа.
Към тези неща не бях склонен да подхождам само с помощта на чисто философски размишления.
Много държах на това да разчитам правилно природните факти. Ставаше ми все по-ясно, че самата светлина не навлиза в областта на сетивно възприеманото, а остава отвъд него, докато цветовете се проявяват тогава, когато сетивно възприеманото бъде доведено в сферата на светлината. Сега отново почувствах потребност да се приближа вътрешно към естественонаучните знания от най-различни страни. Това ме доведе отново до изучаване на анатомията и физиологията. Изследвах структурата на човешкия, животинския и растителния организъм.
към текста >>
19.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Скептик по
философски
те въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата.
Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност. До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел. Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета. Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие.
Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата.
Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература. Песимистичните възгледи на поетесата за света и живота звучаха непрекъснато и от неговата уста. Двамата ги обединяваше силна антипатия към Гьоте, затова пък интересът им беше насочен към Шекспир и по-новите поети, родени от изпълнената със страдание тежест на живота или от натуралистическите извращения на човешката природа. Достоевски се радваше на цялата им любов. На Леополд фон Захер-Мазох гледаха като на блестящ, неотстъпващ пред никоя истина изобразител на това, което покълва в блатото на съвременния живот като твърде човешко и достойно за унищожение.
към текста >>
То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен
език
.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи. Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането. В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността.
То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език.
Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел. Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания. Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата. Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека. Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен характер и не се проявяваха в отчетливи впечатления.
към текста >>
20.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
В края на първия период от живота си в ръцете ми беше попаднал един
философски
труд, който силно ме заплени:
На същия се дължеше и че държах докторския си изпит в Росток, представяйки своя труд „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“. Външни обстоятелства направиха така, че да не мога да положа изпита във Виена. Зад себе си официално имах реалното училище, а не гимназия, въпреки че бях получил гимназиално образование благодарение на частните уроци, които давах по програмата на гимназията, и на самостоятелната си подготовка. Това изключваше възможността да получа докторска степен в Австрия. Бях се самообучавал задълбочено в областта на философията, но имах зад себе си официален курс на обучение, който ме изключваше от всичко, което дава достъп до следването на философия.
В края на първия период от живота си в ръцете ми беше попаднал един философски труд, който силно ме заплени:
„Седем книги платонизъм“ от Хайнрих фон Щайн, който по това време преподаваше философия в Росток. Това обстоятелство доведе до това да предам своята дисертация на милия стар философ, когото много ценях заради неговата книга и когото за първи път видях на изпита. Личността на Хайнрих фон Щайн все още битува найживо в спомените ми. Почти така, сякаш съм преживял много неща заедно с него. Защото „Седем книги платонизъм“ представлява израз на ясно очертана философска индивидуалност.
към текста >>
В неговия
език
– във всяка фраза, в тона на думите – прозираше разсъдливостта на философа.
Въпреки това книгата е една от тези, които са написани с философска топлота. Нейният автор беше личност, пронизана от дълбока религиозност, която търси във философията израз на религиозния живот. На всяка страница от тритомното произведение се усеща стоящата зад него личност. След многократно препрочитане на книгата и особено на частите, в които става дума за връзката на платонизма с християнството, за мен беше важно преживяване да се срещна с автора лице в лице. С цялостния си начин на поведение той беше спокойна личност в напреднала възраст, с благ поглед, който сякаш беше създаден да изследва кротко, но проникновено процеса на развитие на своите студенти.
В неговия език – във всяка фраза, в тона на думите – прозираше разсъдливостта на философа.
Такъв стоеше пред мен Щайн, когато го посетих преди изпита. Той ми каза: „Вашата дисертация не отговаря на изискванията. От нея се вижда, че не сте я писали под ръководството на някой преподавател. Но съдържанието на работата Ви ми позволява да я приема на драго сърце.“ Толкова много ми се искаше по време на устния изпит да ме попита за нещо, свързано със „Седем книги платонизъм“, но нито един от неговите въпроси не се отнасяше до тях. Всички бяха взети от Кантовата философия.
към текста >>
21.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите
философски
книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора.
Следователно онези, които познават книгата, не ще намерят казаното тук така, че то да представлява едно резюме на писаното там, а нещата ще бъдат охарактеризирани от една друга страна. Извънредно важно е, че за духовния изследовател, който иска да насочи своите стъпки в духовния свят, много от това, което за другите хора води направо до едно познание и до една цел, става средство за възпитание, едно интимно средство за възпитание на душата. Позволете ми да изразя това с един пример. Преди много години аз написах една книга: "Философия на Свободата". Сега тя не може да се достави, защото е изчерпана преди години, но се надяваме че скоро ще излезе във второ издание.
Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора.
Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите. Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците. Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно. Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
към текста >>
Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя
език
.
Разликата трябва да се добие при самата действителност. Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност.
Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език.
На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят. Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят. Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване.
към текста >>
На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на
език
а си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език.
На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят. Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят. Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател.
към текста >>
22.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния
език
, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона.
Ето защо за онези времена е така важно да си съставим един образ за това, как се практикуваше науката. През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е практикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда. В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е практикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек. Този Аристотел се извисява като един духовен великан, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството. Това, което той направи за своето време, има безкрайно значение.
Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния език, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона.
Това, което се изнасяше: върху това, което беше принцип, което важеше по някакъв начин за една истина, за него се казваше: Върху този въпрос Аристотел е мислил така и така. Така се намира това у Аристотеля! Докато днешният изследовател или онзи, който изнася нещо из науката или пък даже популяризира нещо от науката, се позовава на това, че този обект е бил наблюдаван тук или там, в столетията на Джордано Бруно и на Галилей хората се позоваваха на това, че преди толкова и толкова столетия даващият тон Аристотел е твърдял това или онова относно този или онзи обект. Също както днес хората се позовават по отношение на духовното на религиозните документи и тяхното предание и не се спират на непосредственото наблюдение, така в миналото в науките са се позовавали не на природата и нейното наблюдение, а на полученото по предание, на Аристотел. Извънредно интересно е човек да се задълбочи в една такава университетска сказка, за да се види, как лекарите навсякъде в своите лекции са поставяли за основа Аристотел.
към текста >>
Понеже Галилей можа да извърши такива велики неща, той е фактически и
философски
ако можем да се изразим така един от най-важните откриватели на пътя за новото духовно развитие на човечеството.
Ние не можем да прогледнем сега с нормалното съзнание зад този сетивен килим. Свръхсетивното не съществува за никое човешко сетиво, а също и за човешкия ум. Божественият ум го обхваща извън пространството и времето. Човешкият ум е свързан с пространството и времето. Следователно да се придържаме към това, което е дадено за човешкия ум в пространството и времето!
Понеже Галилей можа да извърши такива велики неща, той е фактически и философски ако можем да се изразим така един от най-важните откриватели на пътя за новото духовно развитие на човечеството.
Нищо чудно следователно, ако виждаме в лицето на Галилей същевременно и духа, който искаше да бъде на ясно и за себе си, как всъщност се отнасят сетивните явления към човека и към неговия душевен живот. В популярни изложения се говори много също и за това, че така да се каже КАНТ първи е обърнал вниманието на това, че светът около нас е само едно явление, че ние не можем да проникнем до "вещта в себе си". В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип. Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното. Нима червеният цвят е в нещата?
към текста >>
Този беше
език
ът, който прозвучаваше в онова време, в онази епоха, която говореше от самата душа на Джордано Бруно.
Това възкликване, това ликуване се превръща във философия, защото божественият Дух, който живее навсякъде във външния свят, съзнателно е просиял в душата на Джордано Бруно. Ето защо ние разбираме такива думи, които трябва да бъдат изтъкнати именно при Джордано Бруно, които звучат като нещо, което самата природа тогава е имала да каже на хората. Ще цитираме само няколко от тези думи. Колко велико и чудесно е, когато Джордано Бруно изказва тази мисъл противоположно на Аристотел: Духът, Духът на божествения разум не е някъде вън от сетивния свят. Божественият Разум не е в нещо външно, не е в нещо, за което след това можем да кажем: Нещо в далечната окръжност тласка той не може да бъде нещо тласкащо в кръг, нещо, което довежда в кръгово движение тласкайки отвън, но за Божественото е по-достойно то да бъде един вътрешен Принцип на движението, който може да бъде видян във всичко, което съществува в самата природа.
Този беше езикът, който прозвучаваше в онова време, в онази епоха, която говореше от самата душа на Джордано Бруно.
Как можем да предадем най-добре току що казаното, за да говори то добре на нашето сърце? Върху този факт е обърнал вече вниманието един дух, на който трябвало много да се харесва да бъде наречен един ентусиазиран обожател, почитател на Джордано Бруно Херман Брунхофер -, който е показал, какво се получава, когато това, което Джордано Бруно казва, бива буквално изразено в стихове: Non est Deus vel intelligentia exterior circumrotan et circumducens; dignius enim debet esse internum principium motu
към текста >>
23.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Философски
камък; второ, изграждането на разбиране за мистичния петоъгълник, мистичния пентаграм.
След това обаче в Лион той успява да формира от местните масони една окултна масонска ложа, наречена Ложа на триумфиращата мъдрост. Калиостро дал целта на тази ложа. Онова обаче, което можете да прочетете за нея, не е нищо друго, освен работа на невежи хора. Каквото може да бъде казано за нея, са всъщност само кратки указания. За Калиостро са били важни две неща: Първо указания, даващи възможност да се произведе т. нар.
Философски камък; второ, изграждането на разбиране за мистичния петоъгълник, мистичния пентаграм.
Аз мога само да ви загатна за значението на тези две неща. Те могат да бъдат третирани с подигравка, ала не трябва да бъдат взимани символично, те се основават на истински факти. Философският камък има специална цел, която е била указана от Калиостро; той е преназначен да продължи човешкия живот до един период от 5527 години/*3/. На един свободомислещ дух това ще изглежда смешно. Факт е обаче, че то е възможно, посредством специално обучение да се продължи животът неопределено, като човек се научава да живее вън от физическото си тяло.
към текста >>
Философски
ят камък има специална цел, която е била указана от Калиостро; той е преназначен да продължи човешкия живот до един период от 5527 години/*3/.
Каквото може да бъде казано за нея, са всъщност само кратки указания. За Калиостро са били важни две неща: Първо указания, даващи възможност да се произведе т. нар. Философски камък; второ, изграждането на разбиране за мистичния петоъгълник, мистичния пентаграм. Аз мога само да ви загатна за значението на тези две неща. Те могат да бъдат третирани с подигравка, ала не трябва да бъдат взимани символично, те се основават на истински факти.
Философският камък има специална цел, която е била указана от Калиостро; той е преназначен да продължи човешкия живот до един период от 5527 години/*3/.
На един свободомислещ дух това ще изглежда смешно. Факт е обаче, че то е възможно, посредством специално обучение да се продължи животът неопределено, като човек се научава да живее вън от физическото си тяло. Всеки обаче, който би си представил, че един адепт не умира в обикновения смисъл на думата, греши. Всеки, който си въобрази, че един адепт не може да бъде ударен и убит от една падаща от покрива керемида, ще сгреши. Наистина това обикновено би се случило само ако адептът го позволи.
към текста >>
За онзи, който е разбрал същността на
Философски
я камък и се е научил да го отделя, физическата смърт е само едно привидно събитие.
Факт е обаче, че то е възможно, посредством специално обучение да се продължи животът неопределено, като човек се научава да живее вън от физическото си тяло. Всеки обаче, който би си представил, че един адепт не умира в обикновения смисъл на думата, греши. Всеки, който си въобрази, че един адепт не може да бъде ударен и убит от една падаща от покрива керемида, ще сгреши. Наистина това обикновено би се случило само ако адептът го позволи. Ние тук не говорим за физическа смърт, а за следното.
За онзи, който е разбрал същността на Философския камък и се е научил да го отделя, физическата смърт е само едно привидно събитие.
За другите хора това е едно истинско събитие, което представлява, един период от живота. За онзи, който разбира как да използува Философския камък по начина, по който Калиостро е искал да научи неговите ученици, смъртта е само едно привидно събитие. Тя дори не представлява решителна повратна точка в живота; тя е фактически нещо, което съществува само за другите, които наблюдават адепта и казват, че той е умрял. Самият той обаче всъщност не умира. Поскоро лицето се е научило да живее без своето физическо тяло; в течение на живота си то е научило да остави всички онези процеси, които внезапно се извършват във физическото тяло в момента на смъртта да протекат постепенно в неговия живот.
към текста >>
За онзи, който разбира как да използува
Философски
я камък по начина, по който Калиостро е искал да научи неговите ученици, смъртта е само едно привидно събитие.
Всеки, който си въобрази, че един адепт не може да бъде ударен и убит от една падаща от покрива керемида, ще сгреши. Наистина това обикновено би се случило само ако адептът го позволи. Ние тук не говорим за физическа смърт, а за следното. За онзи, който е разбрал същността на Философския камък и се е научил да го отделя, физическата смърт е само едно привидно събитие. За другите хора това е едно истинско събитие, което представлява, един период от живота.
За онзи, който разбира как да използува Философския камък по начина, по който Калиостро е искал да научи неговите ученици, смъртта е само едно привидно събитие.
Тя дори не представлява решителна повратна точка в живота; тя е фактически нещо, което съществува само за другите, които наблюдават адепта и казват, че той е умрял. Самият той обаче всъщност не умира. Поскоро лицето се е научило да живее без своето физическо тяло; в течение на живота си то е научило да остави всички онези процеси, които внезапно се извършват във физическото тяло в момента на смъртта да протекат постепенно в неговия живот. Всичко вече е станало в тялото на въпросното лице, което обикновено става в момента на смъртта. Тогава смъртта не е вече възможна, тъй като въпросното лице отдавна се е научило да живее без физическо тяло.
към текста >>
Това е единият урок, който Калиостро е преподавал –
Философски
ят камък, – който дава възможност физическата смърт да стане нещо маловажно.
Поскоро лицето се е научило да живее без своето физическо тяло; в течение на живота си то е научило да остави всички онези процеси, които внезапно се извършват във физическото тяло в момента на смъртта да протекат постепенно в неговия живот. Всичко вече е станало в тялото на въпросното лице, което обикновено става в момента на смъртта. Тогава смъртта не е вече възможна, тъй като въпросното лице отдавна се е научило да живее без физическо тяло. То съблича физическото тяло по същия начин, както се съблича горното палто и си облича ново тяло, така както се облича ново палто. Може би успяхте да си създадете някаква представа.
Това е единият урок, който Калиостро е преподавал – Философският камък, – който дава възможност физическата смърт да стане нещо маловажно.
Вторият урок е било познанието за пентаграма. Това е способността да се различават едно от друго петте тела на човека. Когато някой каже: – Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, кама-манас тяло, причинно тяло /Манас или Дух-себе/ това са само думи, или в най-добрия случай абстрактни идеи. И нищо не се постига чрез това. Живият човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела.
към текста >>
В школата, основана от ландграфа на Хесен, също е имало две главни занимания:
Философски
ят камък и знанието за пентаграма.
Ландграфът се грижил за него до края. Ала графиня д’Адемар разказва в своите мемоари,/*10/ че той се появил пред нея много след 1784 година и че тя го е видяла още шест пъти по-късно и след това. Всъщност по онова време, в 1790 г., той бил с някои розенкройцери във Виена/*11/ и казал, което е съвсем вярно, че е задължен да се оттегли в Ориента за един период от 85 години и че след това време хората отново ще усетят неговата дейност в Европа. 1875 е годината на основаването на Теософското общество. Всички тези неща са свързани по известен начин.
В школата, основана от ландграфа на Хесен, също е имало две главни занимания: Философският камък и знанието за пентаграма.
Свободното масонство, основано от ландграфа на Хесен по онова време продължило да съществува в една малко променена форма. Всъщност, цялото това масонство, както го описах, наричат египетския обред, обреда на Мемфис и Мизраим. Последното име се проследява назад до цар Мизраим, който идва от Асирия – от Ориента – и след завладяването на Египет бил посветен в египетските мистерии. Това са тайни, които произтичат от древна Атлантида. От онова време насам съществува традиционна приемственост.
към текста >>
Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и
език
а на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока.
Онова, което различава масонството на висшите степени от Св. Йоановото масонство е, че човек опознава истината стъпка по стъпка. Онзи, който знае, не може да има повече от едно мнение. Или знае, или не, 96-те степени имат следователно известно оправдание. Начело стои т.нар.
Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока.
Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители. Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение. Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част. Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия. Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен.
към текста >>
Например онова, което описах в началото като познание за
Философски
я камък, преди е било много по-известно, отколкото е сега и то още през определен период на атлантската епоха.
Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен. Ала не е възможно цялото знание да се направи обществено достояние. Правилно е, че човечеството ще бъде учудено от някои открития, които ще се направят в близкото бъдеще. Ала те ще бъдат направени твърде рано и чрез това ще причинят известни злини. Задачата на Теософското общество се състои главно в подготвяне на хората за тези неща.
Например онова, което описах в началото като познание за Философския камък, преди е било много по-известно, отколкото е сега и то още през определен период на атлантската епоха.
По онова време възможността да се побеждава смъртта е била наистина нещо, което е било общо знание. Аз само желая да отбележа, че не исках тази истина да бъде още сега популяризирана. Ето защо в статията на вестник "Луцифер" при описанието на атлантските времена бе отпечатан един ред точки на мястото, където тези неща би трябвало да се кажат, но не можеха още да бъдат публикувани./*14/ То не може и изцяло да се разкаже. Има една информация, дадена от един много напреднал медиум, която се появи в "Теософско ревю"/*15/, и която описва същото нещо, ала в по-различна форма. Побеждаването на смъртта в атлантските времена е естествено запазено в паметта на индивидуалностите, без те да го осъзнават.
към текста >>
мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с
Философски
я камък, именно до побеждаване на смъртта.
Вторият вид инструкции или дисциплина е т. нар. философска. Това е египетската херметическа дисциплина. Тя е повече теоретична. Третият вид е т. нар.
мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с Философския камък, именно до побеждаване на смъртта.
Това общо взето е изразено в едно от изреченията, които ви прочетох, в което се казваше, че чрез Свободното масонство всеки е в състояние да се убеди в безсмъртието. Това зависи обаче, както Кабала казва, дали той иска това или не. Четвъртият вид обучение е кабалистичното. То се състои в опознаване принципите на световната хармония в тяхната истина и реалност, десетте основни../пропуск/. Посредством всеки от тези четири пътя чрез Мизраимския ритуал човек може да се издигне до едно по-високо познание.
към текста >>
24.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Водата означава "кама" във всеки окултен
език
– чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода.
И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата. Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно. Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв".
Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода.
Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин. Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята.
към текста >>
Системата на друидите е обхващала всички религиозни и
философски
занимания, известни тогава по тези острови.
Значително място обаче е било необходимо за процедурите на посвещението в неговия най-голям и най-обемащ размер. Следователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество сгради край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и дълги и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи. Повечето от тези места са били подземни и множество пещери в тази страна са били сцени на друидически посвещения. Огромната изкуствена пещера в Кясълтън, наречена от Стъклей Стигианска пещера, както и пещерата на гигантите между Лъкинктън и Банминтън положително са били използвани за тази цел. РИТУАЛИ
Системата на друидите е обхващала всички религиозни и философски занимания, известни тогава по тези острови.
Ритуалите са носели безсъмнени връзки с астрономическите факти. Техните главни божества могат да се сведат до две – едно мъжко и едно женско, великият баща и майка Ху и Церидуен, имащи същите характеристики, каквито са принадлежали на Озирис и Изис, Бакхус и Чирче или на кой да е друг върховен бог и богиня, представляващи двата принципа на съществуването. Великите периоди на посвещение са били четворни и се определяли от движението на Слънцето и неговото заставане в точките на равноденствието и слънцестоенето. Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове. Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб.
към текста >>
Вероятно е, че този Върховен водач, който притежава действителното окултно знание и знае пътя и
език
а на Свободно-масонския манифест, чрез който се разкрива гласа на "Мъдрите мъже на Изтока".
/*12/ – Тук изглежда, че се има предвид едно лице, вместо една, група лица. Хекетрон, като говори за ордена на Мемфис, казва, че: "той разработва 32 степени и обема много по-обширен ритуал от действащите степени, отколкото кой и да е друг ритуал, всяка от неговите 33 степени има своя подходящ и сложен церемониал, лесно подреден за предаване и неговите титли са изчистени от нелепи претенции. Неговото управление е строго представително, както при нашата собствена политическа конституция. Тридесет и вторият и 31-ят са първият, вторият, третият и четвъртият членове на ръководството на управителното тяло, Сената и Съвета и образуват Мистичния храм и Юридическия трибунал, председателствуващия член на ръководството или Велик Майстор на Светлината, имащ 33-тата степен, даваща му право да представлява сферата във Върховното Светилище или Управляващото Тяло". В началото на тази лекция д-р Щайнер говори за Съчетания Ритуал на Мемфис и Мизраим, който има много степени, 95 от 96-те степени трябва да бъдат постигнати от неговите членове и че Върховният водач на Великия Ориент обикновено притежава 96-та степен.
Вероятно е, че този Върховен водач, който притежава действителното окултно знание и знае пътя и езика на Свободно-масонския манифест, чрез който се разкрива гласа на "Мъдрите мъже на Изтока".
/*13/ – Виж предшестващата лекция от 9. декември, в която текстът на манифеста е даден изцяло. /*14/ – Това се отнася до статии, които се появиха в периодичното списание "Луцифер-Гнозис" през декември 1904 г., под заглавието "От Акашовите записи". Виж "Космическа памет", гл. 4, "Преминаване от 4-та в 5-та коренна раса".
към текста >>
/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните
философски
проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека.
/6-та лекция на серията Р. 45/: "Вътрешните импулси, работещи в еволюцията на човечеството". /*9/ – Очевидно текстът е запазен само в непълна форма. Във връзка с културните епохи и пътя на Слънцето през Зодиака виж лекцията на Щайнер, държана в Дорнах, 8 януари 1918 г. в лекторския курс, озаглавен: "Древните митове".
/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека.
В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло". В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен". Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора.
към текста >>
И тогава той поставил зърната под
език
а на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.."
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29 май 1905 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс. /*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон. Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел..
И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.."
На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста. В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва: "..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.." На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван.
към текста >>
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на
Философски
я камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен".
ноември 1907 г. и в Дорнах на 19. декември 1915 г. В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ". Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма.
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен".
Това ни дава езотерично обяснение защо за тази легенда Р. Щайнер обикновено говори като за Златната легенда. Има една много по-дълга и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./. В тази версия има не само разказът за донасяне на елея на милостта от Сет, но и също така за усилието на Соломон да включи това дърво в храма и отхвърлянето му. Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се намира в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А.
към текста >>
В тях аз определям моето положение по отношение на
философски
те усилия на съвремието.
По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало. Сега вече ограничението отпадна преди около една година. В моята автобиография е специално необходимо да кажа няколко думи относно как от една страна, моите книги за общата публика, и от друга, частно отпечатаните курсове, принадлежат на онова, което аз дадох и разработих като антропософия. Който би искал да проследи моята външна борба и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване.
В тях аз определям моето положение по отношение на философските усилия на съвремието.
Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки. Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото. Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо. Членовете желаеха да имат курсове от лекции върху тези откровения, дадени на човечеството. За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове.
към текста >>
25.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Розенкройцерската теософия говори с
език
а на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път.
Теософията на розенкройцерите желае да не възбужда чувствата, а да прави така, че чувствата сами да зазвучат под въздействието на великите факти, почерпени от духовния свят, когато розенкройцерът връхлита върху хората със своите чувства, той усеща някакво безсрамие. Розенкройцерът води хората в процеса на създаване на човечеството и очаква, че чувствата след това ще възникнат от само себе си. Той извежда пред хората планетата блуждаеща в космоса и когато душата прочувства такива факти, нейните усещания ще бъдат дълбоко обхванати от това. Празни разговори са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството. Това е само от леност.
Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път.
Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение. Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света. За това розенкройцерското ученичество изключва непосредственото почитане на учителя. Учителят не претендира за това, на него това не му е нужно.
към текста >>
Но само тогава въглищата ще станат "
философски
камък", когато човекът се научи сам да го произвежда слагайки в ред регулирайки своя дихателен процес.
за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта. Цялото човечество тогава ще притежава съзнанието, което сега се придобива от посветения, издигайки се във висшите светове. Това се нарича преобразяване на човешката субстанция в такава, за чиято основа ще служи самият въглерод. Това е и алхимията, водеща към това, че човекът ще изгражда своето тяло така, както това прави сега растението. Това се нарича изработване "камъка на мъдрите", а въглищата са негов външен символ.
Но само тогава въглищата ще станат "философски камък", когато човекът се научи сам да го произвежда слагайки в ред регулирайки своя дихателен процес.
Учението за това може да се предава само от човек на човек, то е обвито в дълбока тайна, и само след като ученикът напълно се изчисти, той ще успее да възприема тази мистерия. Ако тази тайна би разгласена днес, то хората в своя егоизъм ще започнат да задоволяват с помощта на тази висша тайна своите най-ниски потребности. Петата степен съответствие между макрокосмоса и микрокосмоса. Ако ние проследим създаването на човечеството, то ще видим: това, което се намира вътре в човека, постепенно се вграждало отвън, както сега растат гъбите. Всичко, което днес е заключено в границите на човешката кожа някога се намирало отвън.
към текста >>
26.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вие никога не бихте могли да достигнете до истинското значение на един окултен знак чрез
философски
спекулации, и голяма част от това, кое то се пише и говори за знаците и значението им, е написано напразно, защото е написано в резултат спекулация, на духовити разсъждения.
Материалистично настроените казват, че всичко това е поезия. Те се приемат за изведени от народната фантазия и се разглеждат само като празно фантазиране. Благонастроените пък спекулират по всевъзможни начини например върху това, какво представляват пентаграмът и други символи. На конгреса ни в Мюнхен дори използвахме различни знаци и символи за украса на залата и с това вече намекнахме, че приписваме на окултните знаци някакво определено значение. Но истинският окултист не спекулира с тези неща, а търси действителните факти.
Вие никога не бихте могли да достигнете до истинското значение на един окултен знак чрез философски спекулации, и голяма част от това, кое то се пише и говори за знаците и значението им, е написано напразно, защото е написано в резултат спекулация, на духовити разсъждения.
Но окултните знаци са важни за нас, тъй като представляват инструменти, с които можем да навлезем в по-висшите светове. Чували сме някои неща за значението на някои важни символи, например за символното значение на числото 666, което ни помогна да проникнем дълбоко в религиозното свидетелство на Апокалипсиса. Днес ще се занимаваме с една друга част на символиката. Това са символи, на които душите ви често са се натъквали, и с които ще се запознаем от гледна точка на техния произход и действителна стойност. Преди да преминем към обсъждането на тези символи трябва да предприемем едно разглеждане на човека.
към текста >>
И третото, което той получи, беше
език
ът.
Първото, което се образува от този различен етап е принципът на половото разделение. Той съществуваше още при древните лемурийци, но стигна до съзнанието на човека едва с навлизането на азовото съзнание. Преди това човекът беше повече или по-малко неосъзнат. Половият акт протичаше като в състояние на сън, на едно притъпено съзнание. Второто, което беше дадено на човека, беше сърцето само по себе си.
И третото, което той получи, беше езикът.
Той също е творение на Атлантида. Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност. Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип. Така човекът изглежда странно формиран. Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му.
към текста >>
Без
език
а не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност.
Преди това човекът беше повече или по-малко неосъзнат. Половият акт протичаше като в състояние на сън, на едно притъпено съзнание. Второто, което беше дадено на човека, беше сърцето само по себе си. И третото, което той получи, беше езикът. Той също е творение на Атлантида.
Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност.
Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип. Така човекът изглежда странно формиран. Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му. Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен език, който е израз на вътрешната същност. Нека сега си представим как това се явява пред астралното наблюдение.
към текста >>
Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен
език
, който е израз на вътрешната същност.
Той също е творение на Атлантида. Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност. Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип. Така човекът изглежда странно формиран. Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му.
Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен език, който е израз на вътрешната същност.
Нека сега си представим как това се явява пред астралното наблюдение. Наблюдаващият астрално вижда това отново като образ, то му се показва като едно дърво, което има три корена. Първият корен е половостта, вторият е сърцето, а третият езикът. Тези три корена си кореспондират с духовното, с главата. Между тях преминават нервни течения.
към текста >>
Първият корен е половостта, вторият е сърцето, а третият
език
ът.
Така човекът изглежда странно формиран. Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му. Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен език, който е израз на вътрешната същност. Нека сега си представим как това се явява пред астралното наблюдение. Наблюдаващият астрално вижда това отново като образ, то му се показва като едно дърво, което има три корена.
Първият корен е половостта, вторият е сърцето, а третият езикът.
Тези три корена си кореспондират с духовното, с главата. Между тях преминават нервни течения. На ясновиждащият това изглежда сякаш едно същество непрестанно се изкачва нагоре и слиза надолу. Изглежда му сякаш висшето, главата бива непрестанно атакувано от идващото отдолу. Тези две течения се противопоставят едно на друго.
към текста >>
27.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но щом към подобни документи, свързани с духовния свят – например Евангелието на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния
език
, т.е.
Едва тогава, когато човек е изучавал геометрия самостоятелно и чак после отваря великата книга на Евклид, той може да я оцени правилно; защото едва тогава той намира онова, което наистина е успял да усвои и може да оцени формата, в която съответните познания са представени за пръв път. Така и ние днес можем да открием величествените космически факти в Йоановото Евангелие чрез дремещите в човека сили, без да знаем нищо от Евангелието на Йоан, както ученикът изучава геометрия, без да знае нещо за първата геометрична книга на Евклид. Когато човек пристъпва към Йоановото Евангелие, въоръжен с познанието за висшите светове, той си казва: Какво точно е скрито тук от духовната история на човечеството? Най-дълбоките тайни на духовните светове са вложени в една книга, дадени са на човечеството под формата на една книга. И по- неже предварително знаем истините за божествено- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.
Но щом към подобни документи, свързани с духовния свят – например Евангелието на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния език, т.е.
обикновени филолози – а в известен смисъл дори и богословските изследователи днес не са нещо повече от филолози, що се отнася до съдържанието на такива книги – как се отнася към тях предста- вителят на Духовната наука? Нека още веднъж се обърнем към примера с геометрията на Евклид. Кой ще обясни по-добре неговата книга по въпро- сите на геометрията? Този, който може да превежда добре, а няма никаква представа за геометричните познания? Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка!
към текста >>
Те си казват: “Ние толкова много бихме искали, всичко да е просто, обикновено и наивно, а ето че идва Евангелието на Йоан и ни говори за толкова трудни
философски
неща, за Логоса, за Живота, за Светлината!
А към какво ли не прибягваха образованите теолози, за да направят Йоановото Евангелие разбираемо! Понякога човек действително трябва да се учудва, колко лесно би могло да се вникне във всичко, което ни казват прецизните изследователи на Евангелията, ако нашата епоха не беше превърната в епоха на безогледната вяра в авторитета. Днес вярата в непогрешимата наука е стигнала до своята върхова точка! И така, още встъплението в Евангелието на Йоан е нещо изключително трудно за надъханите с материализъм теолози. Учението за Логоса, за Словото, създава големи грижи на хората.
Те си казват: “Ние толкова много бихме искали, всичко да е просто, обикновено и наивно, а ето че идва Евангелието на Йоан и ни говори за толкова трудни философски неща, за Логоса, за Живота, за Светлината!
” Разбира се, филологът е свикнал винаги да пита откъде идват нещата. С по-новите съчинения той постъпва по същия начин. Вземете например студиите върху Гьотевия “Фауст”. Навсякъде ще установите как авторите посочват откъде идва този или онзи мотив; столетия наред се преобръщат например всички книги, за да се посочи откъде Гьоте взема думата “червей”, която той споменава в своя “Фауст”.
към текста >>
Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова
философски
.
Разбира се, филологът е свикнал винаги да пита откъде идват нещата. С по-новите съчинения той постъпва по същия начин. Вземете например студиите върху Гьотевия “Фауст”. Навсякъде ще установите как авторите посочват откъде идва този или онзи мотив; столетия наред се преобръщат например всички книги, за да се посочи откъде Гьоте взема думата “червей”, която той споменава в своя “Фауст”. По същия начин се повдига и въпросът: Откъде Йоан взема понятието “Логос”?
Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова философски.
Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса. Следователно, когато в образованите гръцки среди искали да говорят за нещо възвишено, говорели за Логоса, а Йоан е следвал техния пример. И така, това се приема като доказателство, че авторът на Йоановото Евангелие не черпи от онези източници, от които черпят другите евангелисти, а се оставя За какво говори този, който навремето употреби думата “Логос” или думата “Слово”? За какво говори тoй?
към текста >>
28.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните
философски
системи, които водят началото си от монадологията.
Едното духовно течение, ако искаме правилно да го обозначим, трябва да разглеждаме като течение, което води началото си от плурализма, или с други думи, от монадологията и което, следователно, вижда произхода на съществуванието в едно множество от различни сили и Същества. Накъдето и да отправите поглед, вие ще установите, че народите от Следатлантската епоха се опират на многобожието. Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну. Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки.
И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията.
Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие. Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми. И сега, на този култ към множеството трябваше да бъде противопоставено едно синтетично, едно всеобхватно движение, едно движение, чието начало следва да търсим единствено в монизма. А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските народи. Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния Бог.
към текста >>
Обективният
език
на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии.
Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката. Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух. Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса.
Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии.
Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание. Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата.
към текста >>
29.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Ако всред Вас има слушатели, които биха искали да анализират в чисто
философски
смисъл вчерашната лекция, вероятно те ще срещнат привидни затруднения, и то поради обстоятелството, че в някои от предишните лекции, изнесени върху подобни теми, са чули, че цялата наша Следатлантска епоха и най-вече последните периоди от Атлантската епоха имаха задачата постепенно да развият човешкия Аз като такъв и все повече и повече да засилят себесъзнанието у човека.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 15 Юни 1910
Ако всред Вас има слушатели, които биха искали да анализират в чисто философски смисъл вчерашната лекция, вероятно те ще срещнат привидни затруднения, и то поради обстоятелството, че в някои от предишните лекции, изнесени върху подобни теми, са чули, че цялата наша Следатлантска епоха и най-вече последните периоди от Атлантската епоха имаха задачата постепенно да развият човешкия Аз като такъв и все повече и повече да засилят себесъзнанието у човека.
В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска култура бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на старото, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят. И те обхващаха с поглед физическия свят по такъв начин, че над цялата Първа следатлантска епоха витаеше настроението: Истинската действителност се намира там, в духовния свят. Докато видимият свят не представлява нищо друго, освен илюзия, Майя. Обаче вчера споменахме и още нещо, което е в пълно съответствие с фактите, а именно, че хората, принадлежащи към тази древна индийска култура бяха претърпели, така да се каже, едно богато душевно развитие, и то в присъствието на един по-малко или повече спящ Аз, а това означава, че техният Аз се пробуди след като те вече бяха постигнали определена душевна зрялост. Сега може би Вие бихте поставили въпроса:Добре, но кое е същественото за това индийско население през този междинен период?
към текста >>
Вероятно е много трудно да бъде постигнато някакво съзвучие между тези думи и това, което казах вчера, особено ако човек подложи вчерашната лекция на сериозен
философски
анализ.
И те обхващаха с поглед физическия свят по такъв начин, че над цялата Първа следатлантска епоха витаеше настроението: Истинската действителност се намира там, в духовния свят. Докато видимият свят не представлява нищо друго, освен илюзия, Майя. Обаче вчера споменахме и още нещо, което е в пълно съответствие с фактите, а именно, че хората, принадлежащи към тази древна индийска култура бяха претърпели, така да се каже, едно богато душевно развитие, и то в присъствието на един по-малко или повече спящ Аз, а това означава, че техният Аз се пробуди след като те вече бяха постигнали определена душевна зрялост. Сега може би Вие бихте поставили въпроса:Добре, но кое е същественото за това индийско население през този междинен период? Индийското население постигна своята душевна зрялост по един коренно различен начин, от колкото европейското, и в частност германското население, което беше така поставено, че всеки един от Азовете на неговите представители непосредствено присъствуваше на процесите, при които постепенно се изграждаха съответните душевни качества; те просто виждаха, как божествено-духовните сили работят в техните души.
Вероятно е много трудно да бъде постигнато някакво съзвучие между тези думи и това, което казах вчера, особено ако човек подложи вчерашната лекция на сериозен философски анализ.
И аз бих добавил още няколко думи само за онези, които подхождат към лекцията не с пълна безпристрастност, а от позицията на чистото философско мислене. Вие веднага ще разрешите привидното противоречие, ако вземете предвид следното: Относно Аза и неговата познаваемост, човекът се намира в съвсем друго положение, отколкото ако нещата биха опирали до какъвто и да е друг обект. Ако Вие се стремите към опознаването на някакъв друг обект, предмет или същество, различни от Аза, тогава в рамките на познавателната дейност винаги изпъкват две неща: Индивидът, упражняващ познанието, респективно познавателната сила, и самият обект на познанието. Независимо дали последният е човек, живот но, дърво или камък, това не засяга чисто формалния познавателен акт. По друг начин обаче стоят нещата относно Аза.
към текста >>
И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто
философски
, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти.
По друг начин обаче стоят нещата относно Аза. В този случай онова, което осъществява познанието и това, което е обект на познанието, е едно и също. От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго. Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно. Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества.
И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти.
Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз. Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство. Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
към текста >>
Ако някой изпитва радост от
философски
те формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз.
В този случай онова, което осъществява познанието и това, което е обект на познанието, е едно и също. От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго. Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно. Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества. И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти.
Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз.
Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство. Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията. Ако вникнете в тези неща, Вие разбирате, че европейските земи наистина бяха определени да свържат по всевъзможни начини този Аз също и със сетивния свят, така че Азът, същинското ядро на човешкото същество да влезе в най-сложни връзки с външния свят.
към текста >>
Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия
език
, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“.
Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт.
Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“.
Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“. Но кой ли днес взема под внимание тези важни разлики в наименованията, които съществуват в Евангелието на Марко и в Евангелието на Матей? В екзотеричното тълкуване на Библията тези важни разлики изобщо не играят никаква роля. Обаче тези разлики изпъкват по един забележителен начин в противоположността между персийския и индийския народ. В определен момент те стават съвсем очевидни.
към текста >>
30.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Мнозина са на мнение, че онова, което антропософски ориентираната Духовна наука може да предложи, трябва да бъде излято във
философски
форми според маниера на официалната наука, за да бъде доведена по този начин Духовната наука по-близо до самите официални представители на науката.
Само пълните с предразсъдъци догми, извлечени от резултатите на така нареченото интелектуално изследване и изводимите от тях светогледи поддържат свързани монистично мислещите хора. Напротив, антропософски ориентираният теософ се придържа към факти, по отношение на които никой не може да бъде несвободен, чрез което не се стига до образуването на секти и всяка индивидуалност може да остане свободна. Антропософски ориентираното духовно движение е едно важно развитие на себевъзпитанието, каквото досега не е наблюдавано в настоящето. То трябва само правилно да разбере себе си и да знае, че това движение почива на основи, които могат да бъдат намерени в самото него, обаче никога вън от него. Това може да се установи от фактите на живота.
Мнозина са на мнение, че онова, което антропософски ориентираната Духовна наука може да предложи, трябва да бъде излято във философски форми според маниера на официалната наука, за да бъде доведена по този начин Духовната наука по-близо до самите официални представители на науката.
Това обаче не може да бъде изпълнено, понеже е невъзможно да бъдат направени компромиси между окултното течение на Духовната наука и едно друго движение, както например монистичното, което произлиза от характерните основни възгледи на нашето време и, следователно, има съвсем различни източници. Да бъдат допуснати компромиси между двете даже и само по форма, е нещо невъзможно. Напротив, в хода на времето трябва да бъде внесен един нов елемент. Другите не могат да разберат своите собствени принципи, не могат да ги обяснят, не могат нито един ден да разсъждават по-нататък върху тях, липсва им смелостта да извлекат логичните изводи от своите собствени принципи. При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да прозре, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-лошо от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора.
към текста >>
Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски
език
, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят.
Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за волевите импулси. Окултните изследвания, дори и днешните изследвания вече ни показват, че някой може да бъде много умен и интелектуален, без да бъде морален. Днес интелектуалността и моралността вървят една до друга. Обаче постепенно ще се установи следното: остроумието на един проницателен човек ще бъде смущавано от неговата неморалност, така че фактически в далечното бъдеще неморалният човек ще бъде или ще стане същевременно тъпоумен. Следователно, ние напредваме към една морална епоха, когато целият ни душевен живот и по-късната интелектуалност ще станат едно цяло.
към текста >>
Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи
език
, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда.
Той носеше в себе си индивидуалността на новия Бодисатва и стана приемник на Гаутама Буда. Името на неговия ученик Матай бе пренесено върху по-късни ученици и Евангелието на Матей съществуваше така да се каже още от времето на първия Матай като едно описание на ритуалите, взети от старите книги на мистериите. Неговото главно съдържание се прояви по-късно с Христос Исус на физическото поле, като една действителност на предишните мистерийни образи, като семе на по-късните действителности. Така Христовата Мистерия беше пророчески предсказана и тя се изпълняваше образно в церемониите на мистериите, за да се превърне по-късно в истинска действителност на физическото поле. Бодисатва, който някога живя като Йешу бен Пандира, постоянно слиза на нашата Земя във физическо тяло и в бъдеще постоянно отново ще се превъплъщава, за да изпълни докрай своята задача, своята особена мисия, която днес е още неизпълнима.
Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи език, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда.
Ето защо в съгласие с източния окултизъм можем да кажем: Пет хиляди години след Гаутама Буда следващият Бодисатва ще се издигне до степента Буда, следователно около 3000 години отсега нататък. Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв език, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от магнетичната сила на Доброто. Ето защо също и източното предание предсказа от хилядолетия насам: Този идващ Буда, Майтрейя-Буда, ще бъде носител на Доброто чрез Словото. Тогава той ще може да даде на човечеството учението за това, което е Христовият Импулс, и в тази епоха теченията на Буда и на Христос ще се слеят и едва чрез това Христовата Мистерия ще стане разбираема за хората.
към текста >>
Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв
език
, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от магнетичната сила на Доброто.
Неговото главно съдържание се прояви по-късно с Христос Исус на физическото поле, като една действителност на предишните мистерийни образи, като семе на по-късните действителности. Така Христовата Мистерия беше пророчески предсказана и тя се изпълняваше образно в церемониите на мистериите, за да се превърне по-късно в истинска действителност на физическото поле. Бодисатва, който някога живя като Йешу бен Пандира, постоянно слиза на нашата Земя във физическо тяло и в бъдеще постоянно отново ще се превъплъщава, за да изпълни докрай своята задача, своята особена мисия, която днес е още неизпълнима. Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи език, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда. Ето защо в съгласие с източния окултизъм можем да кажем: Пет хиляди години след Гаутама Буда следващият Бодисатва ще се издигне до степента Буда, следователно около 3000 години отсега нататък.
Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв език, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от магнетичната сила на Доброто.
Ето защо също и източното предание предсказа от хилядолетия насам: Този идващ Буда, Майтрейя-Буда, ще бъде носител на Доброто чрез Словото. Тогава той ще може да даде на човечеството учението за това, което е Христовият Импулс, и в тази епоха теченията на Буда и на Христос ще се слеят и едва чрез това Христовата Мистерия ще стане разбираема за хората.
към текста >>
31.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни,
философски
и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот.
Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят. Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия живот от чисто екзотерична гледна точка. Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на живота и за всяко от равнищата на еволюцията, и да ги разгледаме според техните външни проявления. Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот.
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот.
Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното.
към текста >>
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички
философски
или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е. това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот. Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света.
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“. И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що. Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е.
към текста >>
Език
овият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора.
Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието. А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот. Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина. И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“. Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора.
Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята). Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот. И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
към текста >>
32.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*29. Мъченикът Юстин: църковен отец от 2 век, известен със стремежа си да търси
философски
доказателства в полза на християнската религия.
*24. Виж Бел. *17. *25. Блез Паскал, 1623-1662, френски математик и философ. *26. Владимир Соловьов, 1853-1900, руски философ *27. Имануил Кант, 1724-1804, немски философ *28. Аурелий Августин, 353-430
*29. Мъченикът Юстин: църковен отец от 2 век, известен със стремежа си да търси философски доказателства в полза на християнската религия.
*30. Рихард Вагнер (1813-1883); текстът за „Христовата кръв се намира в съчинението му „Езичество и християнство“ *31. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р. Щайнер си служи с древно-индийския израз „Акаша“. Нередактираният превод на „Хрониката Акаша“ (Събр. Съч. №11) от Димо Р.
към текста >>
*33. Йеронимус: псевдоним на Еузебиус Софрониус, 340-420, изтъкнат преводач на Библията, познавач на латинския, гръцки и еврейски
език
.
Щайнер си служи с древно-индийския израз „Акаша“. Нередактираният превод на „Хрониката Акаша“ (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *32. Матей 26, 64
*33. Йеронимус: псевдоним на Еузебиус Софрониус, 340-420, изтъкнат преводач на Библията, познавач на латинския, гръцки и еврейски език.
*34. Омир, „Одисея“ XI. Песен, Стих 488-491 *35. Р. Щайнер говори за съвременния спорт като за „практически дарвинизъм“, застъпен предимно всред мъжката половина на англо-американското население. Лекция от 9 Август 1918 в „Съзнателните необходимости днес и утре“, 21 лекции, Берлин 1918 (Събр.
към текста >>
Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя
език
... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
*46. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия. Бодисатвите са онези Учители на човечеството, „които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават от тях.“ В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Гоутама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р.
Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
*47. Лука 2, 42-52 *48. Матей 5, 13 *49. В тези лекции употребяваният от Р. Щайнер израз „теософски“ следва да се разбира в смисъла на неговия основополагащ труд „Теософия“ (Събр. Съч. №9).
към текста >>
33.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Окултизъм: Развитие на ясновиждащото познание чрез преодоляване на егоизма; изграждане на символен
език
.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 Как изглежда човекът от гледните точки на окултизма, теософията и философията.
Окултизъм: Развитие на ясновиждащото познание чрез преодоляване на егоизма; изграждане на символен език.
Теософията служи за разпространяването на окултните познания с помощта на обикновения език. Религията като познание, идващо от вярата и чувствата. Философията като познание, опиращо се на мозъка и сетивата. Окултните познания за реинкарнация и Карма като задача на теософията. Буда и Христос.
към текста >>
Теософията служи за разпространяването на окултните познания с помощта на обикновения
език
.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 Как изглежда човекът от гледните точки на окултизма, теософията и философията. Окултизъм: Развитие на ясновиждащото познание чрез преодоляване на егоизма; изграждане на символен език.
Теософията служи за разпространяването на окултните познания с помощта на обикновения език.
Религията като познание, идващо от вярата и чувствата. Философията като познание, опиращо се на мозъка и сетивата. Окултните познания за реинкарнация и Карма като задача на теософията. Буда и Христос. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
към текста >>
Философски
те идеи като сенки на претелуричните (пред-Земни) сили от предишните планетарни състояния на нашата Земя, описани в „Тайната Наука" като Старата Луна, Старото Слънце и Стария Сатурн.
Буда и Христос. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 Степените на окултното обучение в древните Мистерии; Помирение със собствената Карма; Отказ от предимствата, които окултните средства дават в обикновения живот; Еманципираният от егоистичната воля разум; Ограничаване на вътрешния душевен живот върху паметта и спомените; Вътрешно душевно спокойствие. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 Окултното изживяване на „неизявената светлина".
Философските идеи като сенки на претелуричните (пред-Земни) сили от предишните планетарни състояния на нашата Земя, описани в „Тайната Наука" като Старата Луна, Старото Слънце и Стария Сатурн.
Връзката между философското мозъчно мислене и силите на Яхве. Философът като несъзнавано ясновиждащ човек. Философията стига само до определени принципи, но не и до Христос. Връзката между „неизговореното слово" и пред-Земните сили на сърцето. Теософските истини като отзвук от „неизговореното слово".
към текста >>
34.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки
език
.
Тези окултни школи тържествено предаваха на ученика средствата за окултно обучение, но измежду многото неща, които те изискваха наред с преодоляването на егоизма беше и това: Да не се говори с обикновени думи за това, което става в Мистериите, в окултните школи, да не се използват понятията и представите на обикновеното съзнание. Защото чрез мислите, думите и понятията на външния живот, в човека нахлува един по-фин, ако мога така да се изразя, един по-висш егоизъм. Тук влизат в съображение и онези неща, които са свойствени не за човека изобщо, а за човека като представител на един определен народ, със всички егоизми които са му присъщи като на човек, привързан и влюбен в своя народ. За обикновеното съзнание е напълно естествено и оправдано, човек да притежава този по-фин и висш егоизъм, като в известен смисъл този по-висш егоизъм е дори върхът на съществуванието. Но в стремежа си към едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания.
Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки език.
В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека. Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи. За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език.
към текста >>
В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен
език
, който се говори тук или там, а един
език
, който действува съвсем иначе върху човека.
Защото чрез мислите, думите и понятията на външния живот, в човека нахлува един по-фин, ако мога така да се изразя, един по-висш егоизъм. Тук влизат в съображение и онези неща, които са свойствени не за човека изобщо, а за човека като представител на един определен народ, със всички егоизми които са му присъщи като на човек, привързан и влюбен в своя народ. За обикновеното съзнание е напълно естествено и оправдано, човек да притежава този по-фин и висш егоизъм, като в известен смисъл този по-висш егоизъм е дори върхът на съществуванието. Но в стремежа си към едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания. Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки език.
В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека.
Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи. За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н.
към текста >>
Този
език
не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи.
Тук влизат в съображение и онези неща, които са свойствени не за човека изобщо, а за човека като представител на един определен народ, със всички егоизми които са му присъщи като на човек, привързан и влюбен в своя народ. За обикновеното съзнание е напълно естествено и оправдано, човек да притежава този по-фин и висш егоизъм, като в известен смисъл този по-висш егоизъм е дори върхът на съществуванието. Но в стремежа си към едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания. Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки език. В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека.
Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи.
За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
към текста >>
И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ
език
.
Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки език. В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека. Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи. За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание.
И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език.
Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли. Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността. Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора. Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език.
към текста >>
Да,
език
ът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н.
В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека. Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи. За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език.
Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н.
И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли. Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността. Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора. Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език. Опазването на символите пък имаше за цел да не допуска до окултното познание неподготвени и несъвършени хора.
към текста >>
И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез
език
а на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи. За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н.
И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността. Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора. Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език. Опазването на символите пък имаше за цел да не допуска до окултното познание неподготвени и несъвършени хора. Поради принудителното използване на символния език обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание.
към текста >>
Създаването на един символен
език
беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността.
За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността.
Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора. Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език. Опазването на символите пък имаше за цел да не допуска до окултното познание неподготвени и несъвършени хора. Поради принудителното използване на символния език обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание. Истинското мистерийно знание, истинския окултизъм беше охраняван в тайните окултни центрове и достъпен за един съвсем тесен кръг хора.
към текста >>
Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен
език
, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора.
Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли. Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността.
Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора.
Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език. Опазването на символите пък имаше за цел да не допуска до окултното познание неподготвени и несъвършени хора. Поради принудителното използване на символния език обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание. Истинското мистерийно знание, истинския окултизъм беше охраняван в тайните окултни центрове и достъпен за един съвсем тесен кръг хора. Обаче имаше и друго основание.
към текста >>
Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки
език
.
И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли. Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността. Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора.
Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език.
Опазването на символите пък имаше за цел да не допуска до окултното познание неподготвени и несъвършени хора. Поради принудителното използване на символния език обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание. Истинското мистерийно знание, истинския окултизъм беше охраняван в тайните окултни центрове и достъпен за един съвсем тесен кръг хора. Обаче имаше и друго основание. Както от една страна, в желанието си да проникне в духовния свят, човек трябваше да се освобождава от егоизма, така и от друга страна, щом достигнеше до това мечтано преобразяване на познавателните сили, човек се оказваше неспособен да си служи с обикновените човешки понятия и идеи.
към текста >>
Поради принудителното използване на символния
език
обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание.
И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли. Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността. Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора. Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език. Опазването на символите пък имаше за цел да не допуска до окултното познание неподготвени и несъвършени хора.
Поради принудителното използване на символния език обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание.
Истинското мистерийно знание, истинския окултизъм беше охраняван в тайните окултни центрове и достъпен за един съвсем тесен кръг хора. Обаче имаше и друго основание. Както от една страна, в желанието си да проникне в духовния свят, човек трябваше да се освобождава от егоизма, така и от друга страна, щом достигнеше до това мечтано преобразяване на познавателните сили, човек се оказваше неспособен да си служи с обикновените човешки понятия и идеи. Създаването на символи имаше също и тази цел, да изработи средства, с помощта на които можеше да се предава това, което иначе, в обикновените човешки думи и мисли, беше невъзможно. Защото окултизмът се обръщаше към човешкото същество без да разчита на неговите сетива и мозък; той изграждаше своето поле на действие извън сетивата и мозъка.
към текста >>
Но по този начин окултното познание се диференцираше, защото неговите отделни послания можеха да се предадат само от
език
овите форми на определена част от човечеството.
Това наложи да се изнамерят и подходящите средства, за да може окултното познание наистина да навлезе в живота и за да може човекът да вникне в своята истинска същност. Първото средство за да стане окултното познание достъпно и разбираемо за човека винаги е било, а и сега е това, което днес наричаме теософия. Когато превръщаме окултното познание в теософия, всъщност ние го лишаваме от една важна негова особеност, а именно от това да ни говори единствено с най-висшите свои средства. Така се стигаше до там, че окултните истини трябваше да се изразяват с обикновените човешки думи и понятия. Когато окултното познание навлезе в света като теософия, ставаше например така, че то трябваше да се приеме от представители на един народ, при което понятията и представите на този народ трябваше да се окажат годни да опишат и предадат всеобщото окултно познание.
Но по този начин окултното познание се диференцираше, защото неговите отделни послания можеха да се предадат само от езиковите форми на определена част от човечеството.
Така се стигна до там, че тези, които разполагаха с тайното знание в мистерийните центрове, също бяха подложени на специализиране и диференциране, и то именно защото трябваше да облекат в подходяща езикова форма определена част от окултното познание. Когато Мистериите разпръскваха общочовешкия дар на окултизма в специалните условия на този или онзи народ, те се стремяха да запазят в максимална степен именно този общочовешки елемент. Но същевременно нещата трябваше да бъдат изразявани с езика и понятията на съответния народ. Така че отделните теософи, които изпълняваха своите задачи пред човечеството, се стремяха да бъдат достъпни и разбираеми в онези области на живота, които те разбулваха пред хората. Съвсем не е лесно общовалидните окултни истини да се вместват в рамките на един отделен език.
към текста >>
Така се стигна до там, че тези, които разполагаха с тайното знание в мистерийните центрове, също бяха подложени на специализиране и диференциране, и то именно защото трябваше да облекат в подходяща
език
ова форма определена част от окултното познание.
Първото средство за да стане окултното познание достъпно и разбираемо за човека винаги е било, а и сега е това, което днес наричаме теософия. Когато превръщаме окултното познание в теософия, всъщност ние го лишаваме от една важна негова особеност, а именно от това да ни говори единствено с най-висшите свои средства. Така се стигаше до там, че окултните истини трябваше да се изразяват с обикновените човешки думи и понятия. Когато окултното познание навлезе в света като теософия, ставаше например така, че то трябваше да се приеме от представители на един народ, при което понятията и представите на този народ трябваше да се окажат годни да опишат и предадат всеобщото окултно познание. Но по този начин окултното познание се диференцираше, защото неговите отделни послания можеха да се предадат само от езиковите форми на определена част от човечеството.
Така се стигна до там, че тези, които разполагаха с тайното знание в мистерийните центрове, също бяха подложени на специализиране и диференциране, и то именно защото трябваше да облекат в подходяща езикова форма определена част от окултното познание.
Когато Мистериите разпръскваха общочовешкия дар на окултизма в специалните условия на този или онзи народ, те се стремяха да запазят в максимална степен именно този общочовешки елемент. Но същевременно нещата трябваше да бъдат изразявани с езика и понятията на съответния народ. Така че отделните теософи, които изпълняваха своите задачи пред човечеството, се стремяха да бъдат достъпни и разбираеми в онези области на живота, които те разбулваха пред хората. Съвсем не е лесно общовалидните окултни истини да се вместват в рамките на един отделен език. Но в хода на историческото развитие настъпи точно това.
към текста >>
Но същевременно нещата трябваше да бъдат изразявани с
език
а и понятията на съответния народ.
Така се стигаше до там, че окултните истини трябваше да се изразяват с обикновените човешки думи и понятия. Когато окултното познание навлезе в света като теософия, ставаше например така, че то трябваше да се приеме от представители на един народ, при което понятията и представите на този народ трябваше да се окажат годни да опишат и предадат всеобщото окултно познание. Но по този начин окултното познание се диференцираше, защото неговите отделни послания можеха да се предадат само от езиковите форми на определена част от човечеството. Така се стигна до там, че тези, които разполагаха с тайното знание в мистерийните центрове, също бяха подложени на специализиране и диференциране, и то именно защото трябваше да облекат в подходяща езикова форма определена част от окултното познание. Когато Мистериите разпръскваха общочовешкия дар на окултизма в специалните условия на този или онзи народ, те се стремяха да запазят в максимална степен именно този общочовешки елемент.
Но същевременно нещата трябваше да бъдат изразявани с езика и понятията на съответния народ.
Така че отделните теософи, които изпълняваха своите задачи пред човечеството, се стремяха да бъдат достъпни и разбираеми в онези области на живота, които те разбулваха пред хората. Съвсем не е лесно общовалидните окултни истини да се вместват в рамките на един отделен език. Но в хода на историческото развитие настъпи точно това. Докато окултизмът, в своя истински вид, е нещо, в което човек дълбоко се вживява, издигайки се чрез упорство и самодисциплина до една или друга степен на съзерцание, на ясновиждане, то теософията е нещо, което облича окултното познание с предварително готовите, изградени понятия и идеи, и едва тогава, в този свой вид, се изправя пред човека. С помощта на здравата си разсъдъчна сила, всеки човек може да вникне и разбере окултните истини, дори и когато те са изразени с обикновените идеи и понятия.
към текста >>
Съвсем не е лесно общовалидните окултни истини да се вместват в рамките на един отделен
език
.
Но по този начин окултното познание се диференцираше, защото неговите отделни послания можеха да се предадат само от езиковите форми на определена част от човечеството. Така се стигна до там, че тези, които разполагаха с тайното знание в мистерийните центрове, също бяха подложени на специализиране и диференциране, и то именно защото трябваше да облекат в подходяща езикова форма определена част от окултното познание. Когато Мистериите разпръскваха общочовешкия дар на окултизма в специалните условия на този или онзи народ, те се стремяха да запазят в максимална степен именно този общочовешки елемент. Но същевременно нещата трябваше да бъдат изразявани с езика и понятията на съответния народ. Така че отделните теософи, които изпълняваха своите задачи пред човечеството, се стремяха да бъдат достъпни и разбираеми в онези области на живота, които те разбулваха пред хората.
Съвсем не е лесно общовалидните окултни истини да се вместват в рамките на един отделен език.
Но в хода на историческото развитие настъпи точно това. Докато окултизмът, в своя истински вид, е нещо, в което човек дълбоко се вживява, издигайки се чрез упорство и самодисциплина до една или друга степен на съзерцание, на ясновиждане, то теософията е нещо, което облича окултното познание с предварително готовите, изградени понятия и идеи, и едва тогава, в този свой вид, се изправя пред човека. С помощта на здравата си разсъдъчна сила, всеки човек може да вникне и разбере окултните истини, дори и когато те са изразени с обикновените идеи и понятия. Теософията е достъпна за здравия човешки разум. В този случай далеч не е необходимо да казваме: До окултните истини може да достигне само този човек, който сам се издигне до окултното съзерцание.
към текста >>
Така че пътят към
философски
те истини се пробива с онези най-фини познавателни средства, които въпреки всичко, остават непреодолимо свързани с човешкото тяло.
И така, ние виждаме как в хода на времето, християнството създаде покрай популярното вероизповедание по-скоро една теология, но не и една теософия; постепенно християнството изключи от себе си всякакви теософски елементи. Третата разновидност на човешкия стремеж към праосновите на Битието е философията. Докато окултното познание се осъществява от човека, доколкото той е свободен от физическото тяло и докато теософията пренася окултните истини, обличайки ги във външните човешки думи и мисли, то философията претендира да открие праосновите на света с онези средства на познанието, които наистина са най-фини и нежни, но които все пак остават свързани с мозъчния апарат. Философията, доколкото тя е застъпена в съответните епохи от развитието на човечеството, се стреми да реши своите задачи именно със средствата на обикновеното познание, което протича вътре в човешкото тяло. Тя не иска да прилича на теософията, която ни открива феномени, простиращи се извън човешкото тяло.
Така че пътят към философските истини се пробива с онези най-фини познавателни средства, които въпреки всичко, остават непреодолимо свързани с човешкото тяло.
Защото общо взето философията има тази цел: да достигне до праосновите на Битието, също както окултизма и теософията; обаче философията се въоръжава с онова мислене, с онези изследователски средства, които са свързани с мозъка и с външните сетивни възприятия. Поради това, че философията си служи с тези фини и рафинирани познавателни средства свързани с мозъка и с външните сетивни възприятия, тя си остава дело на твърде ограничен кръг от хора. Твърде ограничен е броят на хората, които си служат с тези фини познавателни средства. И ние добре знаем, че философията е нещо, което не може да бъде популярно, и дори се възприема от повечето хора, като нещо трудно и досадно. Необходимо е да вникнем в тази подробност, че философията работи с онези познавателни средства, които са свързани със сетивата.
към текста >>
Ето защо е толкова трудно един човек да бъде действително разбран от другите, дори и когато той е разкрил своята личност пред всички по един изряден
философски
начин.
Общовалидният характер на философията може да се забележи само от онзи човек, който прониква дълбоко в нея. За съжаление хората забелязват по-скоро нейният личен характер. Но този, който наистина прониква във философията, открива такива основни принципи, които са тъждествени дори и за привидно различаващи се мислители като древните гръцки философи Парменид и Хераклит*; а разликата между тях и враждебната същност на Шопенхауер, ще бъде забелязана от човек, който само повърхностно се е докоснал до философията. Той вижда само различните и често противоположни гледни точки, без да стигне до строгата им и закономерна последователност. Така философията става, в известен смисъл, противоположност на окултизма; човекът постига философията с помощта на личните си познавателни средства, окултизмът обаче изисква именно едно отхвърляне на този личен елемент.
Ето защо е толкова трудно един човек да бъде действително разбран от другите, дори и когато той е разкрил своята личност пред всички по един изряден философски начин.
Ако обаче в окултизма човек успее да облече своите опитности в подходящи думи и изрази, ако ги превърне в подвижни и правилни идеи, тогава той ще срещне пълно разбиране навсякъде по Земята. Окултизмът отхвърля тъкмо личното, индивидуалното. Той няма нищо общо с една философска система, която произлиза от дадена личност. Окултизмът е сроден с това, което извира от надличното. И когато окултизмът се превръща в теософия, той е проникнат от стремежа да говори на всяко човешко сърце, на всяка човешка душа.
към текста >>
От тази обща характеристика, която аз Ви дадох вместо въведение и подготовка, Вие лично можете да вникнете в качествата на окултния, теософския и
философски
я светоглед.
Ако обаче в окултизма човек успее да облече своите опитности в подходящи думи и изрази, ако ги превърне в подвижни и правилни идеи, тогава той ще срещне пълно разбиране навсякъде по Земята. Окултизмът отхвърля тъкмо личното, индивидуалното. Той няма нищо общо с една философска система, която произлиза от дадена личност. Окултизмът е сроден с това, което извира от надличното. И когато окултизмът се превръща в теософия, той е проникнат от стремежа да говори на всяко човешко сърце, на всяка човешка душа.
От тази обща характеристика, която аз Ви дадох вместо въведение и подготовка, Вие лично можете да вникнете в качествата на окултния, теософския и философския светоглед.
В своите резултати окултният светоглед, окултният възглед, е един и същ за цялото човечество. В действителност не съществуват различни окултни възгледи, както не съществуват и различни математики. Това, което е важно и необходимо в окултизма, се свежда до правилно подбраните средства; верните средства отварят пътя към окултното познание. В окултизма не могат да съществуват различни възгледи, както те не могат да съществуват и в математиката. Окултизмът, който е неоспоримо валиден в човешката практика, действува като "единен окултизъм".
към текста >>
35.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Окултистът винаги може да посочи първоизточника на онези велики
философски
идеи, които някога са имали определена роля в развитието на света.
И тогава пред духовния му поглед идва познанието, че истинските мисли на философите са само сянкови образи и отражения, само отблясъци на това, което сега той възприема тъй живо в напиращата духовна светлина. Ето че дойде времето, когато Вие можете да разберете как стоят нещата с философията в нашия свят. Цялата философия в този наш свят е не друго, а един сбор от мисловни конструкции, от идеи, които са проникнали в нашия физически свят, макар и те да имат своя истински произход в надсетивния свят, от където ясновидецът може да ги наблюдава в първичния им вид. Философът обаче не може да възприеме това, което лежи зад неговите собствени идеи и образи, и което чрез тях той смъква в своето физическо съзнание. Той получава само идеите, само образите.
Окултистът винаги може да посочи първоизточника на онези велики философски идеи, които някога са имали определена роля в развитието на света.
Философът вижда само мисловните отблясъци и сенки, окултистът реалния и жив елемент на светлината, която гори зад тях. Но от къде идва тя? Тя идва като един остатък от епохите на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие. Макар и човекът най-общо казано да отслаби силите, които се вливаха в неговия мозък от тези древни епохи, все пак у не го бе съхранен значителен остатък от пред-Земни сили, благодарение на които можеха да се доловят поне сенки и отблясъци от духовната светлина. Силите, които действуват в мозъка на философа, не са Земни сили.
към текста >>
Но има и нещо друго, нещо своеобразно в тези мисловни знаци, което после ще се окаже полезно за Вас, а именно това своеобразие, че като философ, човекът е несъзнателно ясновиждащ, че той живее в смътните отражения на едно ясновиждащо състояние, и то без да знае нищо за каквото и да е ясновидство, така че накрая той успява да подреди и свърже всичките си
философски
понятия и идеи, извлечени от смътните образи-сенки, в нещо единно и цялостно, в една цялостна и завършена система.
Този философ изобщо не подозира какво стои зад неговия мисловен процес. Той вижда само отражения и сенки, които се пораждат в него поради това, че в своето етерно тяло той долавя и сгъстява онази струяща духовна светлина, за която вече споменахме. Именно тя поражда мислите-сенки, от които е съставена нашата философия. Но философът не знае това. Той знае само, че е поставен и че съществува всред тези мисли-сенки.
Но има и нещо друго, нещо своеобразно в тези мисловни знаци, което после ще се окаже полезно за Вас, а именно това своеобразие, че като философ, човекът е несъзнателно ясновиждащ, че той живее в смътните отражения на едно ясновиждащо състояние, и то без да знае нищо за каквото и да е ясновидство, така че накрая той успява да подреди и свърже всичките си философски понятия и идеи, извлечени от смътните образи-сенки, в нещо единно и цялостно, в една цялостна и завършена система.
Това е същественото, това е своеобразното за философията. Ние винаги се натъкваме на тази съществена особеност на философията. Ако обаче подхванем нещата по този начин, вътре в тези мисловни образи макар и честно и с най-голяма прилежност тогава за нас не съществува никаква възможност да открием дори и следи от Христовото Същество. Ние намираме основите на света, но не и Христос. И ако в една философия Вие намерите Христовата идея, можете да сте напълно сигурни, че тя е взета от някакви далечни източници, че тя е смъкната във философията по един неправилен и може би несъзнателен начин.
към текста >>
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем
език
, чиито думи не се срещат никъде по Земята;
език
, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
А сега тихо и неусетно идва ред на второто изживяване. То идва така незабележимо, че много окултисти които отдавна са постигнали първата, току що описана опитност едва ли проумяват какво точно става сега. А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх.
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят. И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас. В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек.
към текста >>
В изговореното слово Вие долавяте отзвуци от неизговореното слово; в човешкия
език
и в човешките думи Вие долавяте словото на божествените светове.
В същото време, докато теософията влива нещо във Вас, Вие вече изживявате чувства, подобни на тези, които философите имат в техните мисли-сенки. В мисли-сенки и смътни отражения, те изживяват това, което Вие несъзнавано като ясновидци на сърцето долавяте в посланието на скритото слово. И тогава Вие сте доловили навярно нещо твърде особено, защото иначе не бихте станали теософи. С истински трепет Вие сте усетили, че това външно слово е само един отзвук от нещо, което идва от сферите на окултизма и което може да се изследва само с пред-Земните сили на сърце то. Във външното слово Вие разпознавате вътрешното слово.
В изговореното слово Вие долавяте отзвуци от неизговореното слово; в човешкия език и в човешките думи Вие долавяте словото на божествените светове.
Но дори и хора, които днес са несъмнено честно привлечени към теософския импулс, дори и те не винаги знаят, че в тях несъзнавано вече действува известен елемент на ясновиждане; нещата при тях са сходни с тези при философите, които се добират до смътните мисловни образи чрез несъзнавано ясновиждащия си мозък, без при това да знаят същинските източници на своето мислене. Мозъкът е много по-достъпен за Земните сили и затова много по-лесно се превръща в един земен физически орган, отколкото сърцето, което е по-трудно достъпно за Земните сили. От тук идва и обстоятелството, че хората особено в нашата епоха изследват Земните закони предимно с външното си мозъчно знание и по този начин така усилват Земната част на мозъка, че напълно разрушават надземния, свръхсетивния мозък в себе си. Но в сравнение с мозъка, сърцето е много по-трудно и слабо достъпно за действието на Земните сили. Ето защо когато говорим за теософия, ние по-лесно намираме достъп до човешката душа, отколкото с помощта на философията.
към текста >>
36.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Описанията на тези състояния в Мистериите бяха възможни само поради особения символен
език
, чрез който те ставаха достояние на хората.
Както вече споменах, едва ли ще имаме необходимото време за да опишем третото свръхсетивно съзнание. Аз бих искал само да загатна, че тъкмо то позволява да се потопим в процесите на Стария Сатурн, т.е. в първото от последователните досегашни въплъщения на нашата Земя. И ако искаме да следваме посвещението до неговата най-висша степен, където човешките думи стават съвсем безпомощни, ние трябва да устояваме и в най-главозамайващите и страшни върхове на съзнанието, независимо от това, че в известен смисъл тези неща започват да изглеждат като дръзновение, като самонадеяност. Тъкмо защото човешките думи са неупотребими за описанието на една по-висша действителност, в "Тайната Наука" аз се отказах да давам словесен израз на всичко, свързано с по-висшите състояния на човешкото съзнание.
Описанията на тези състояния в Мистериите бяха възможни само поради особения символен език, чрез който те ставаха достояние на хората.
Обаче съществуват и още по-висши състояния на съзнанието, така че бихме могли да говорим за четвърто и пето свръхсетивно съзнание. Естествено, това би могло да продължи до без крайност; ето защо необходимо е да следваме една определена посока. Ако подходим към нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически свят; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е. на физическото тяло, е развита още по времето на Стария Сатурн, тогава Вие неизбежно ще откриете едно отношение, една връзка между Стария Сатурн и света на третото свръхсетивно съзнание. Така или иначе, човекът е насочван по своя път от Съществата, които са много по-висши от самия него.
към текста >>
Ето защо човекът може да гледа
философски
на света само в определен отрязък от време; епохата на теософията както в миналото, така и в бъдещето обхваща в себе си относително краткия и преходен етап на философията.
Опитайте се да си припомните от моята "Философия на свободата" какво всъщност трябва да пренесе философското съзнание в следващата епоха, в епохата, когато човечеството отново ще трябва да приеме нещо много по-точно и неоспоримо от философията, а именно теософията. И Вие ще видите, че епохата на философията е изтекла. Теософията е много по-древна от философията. И теософията неизбежно ще заема мястото на философията, ще го заеме, въпреки всички трудности и противоречия. Теософията просто има една по-дълга фаза на развитие, отколкото епохата на философията.
Ето защо човекът може да гледа философски на света само в определен отрязък от време; епохата на теософията както в миналото, така и в бъдещето обхваща в себе си относително краткия и преходен етап на философията.
Занапред човекът ще гледа на света не по философски, а по теософски начин. Но окултизмът, скъпи приятели, също нахлува мощно и неудържимо в човешкото същество. Ние можем да приемем окултизма, можем да го приемем напълно. Защото в основата на всяко човешко познание лежи тъкмо окултизмът. Окултизмът е най-древен и негова та епоха е най-обширна.
към текста >>
Занапред човекът ще гледа на света не по
философски
, а по теософски начин.
И Вие ще видите, че епохата на философията е изтекла. Теософията е много по-древна от философията. И теософията неизбежно ще заема мястото на философията, ще го заеме, въпреки всички трудности и противоречия. Теософията просто има една по-дълга фаза на развитие, отколкото епохата на философията. Ето защо човекът може да гледа философски на света само в определен отрязък от време; епохата на теософията както в миналото, така и в бъдещето обхваща в себе си относително краткия и преходен етап на философията.
Занапред човекът ще гледа на света не по философски, а по теософски начин.
Но окултизмът, скъпи приятели, също нахлува мощно и неудържимо в човешкото същество. Ние можем да приемем окултизма, можем да го приемем напълно. Защото в основата на всяко човешко познание лежи тъкмо окултизмът. Окултизмът е най-древен и негова та епоха е най-обширна. Окултизмът предшествува теософията, след теософията отново ще се възцари окултизмът.
към текста >>
А сега, наред с другите идеали, опитайте се да разберете и този, че Вие сте призвани да вникнете и в това: По какъв начин
философски
ят идеал на нашето време постигнат впрочем от твърде малко хора трябва да се преобрази в един нов теософски идеал и да стане много по-близък и достъпен за хората, защото теософията говори на човека от неговите дълбини, а не го омаломощава, както прави това абстрактната философия, която е длъжна да остане студена и абстрактна, и която може да улови само най-далечния и слаб полъх от космическото човешко същество.
Но окултизмът, скъпи приятели, също нахлува мощно и неудържимо в човешкото същество. Ние можем да приемем окултизма, можем да го приемем напълно. Защото в основата на всяко човешко познание лежи тъкмо окултизмът. Окултизмът е най-древен и негова та епоха е най-обширна. Окултизмът предшествува теософията, след теософията отново ще се възцари окултизмът.
А сега, наред с другите идеали, опитайте се да разберете и този, че Вие сте призвани да вникнете и в това: По какъв начин философският идеал на нашето време постигнат впрочем от твърде малко хора трябва да се преобрази в един нов теософски идеал и да стане много по-близък и достъпен за хората, защото теософията говори на човека от неговите дълбини, а не го омаломощава, както прави това абстрактната философия, която е длъжна да остане студена и абстрактна, и която може да улови само най-далечния и слаб полъх от космическото човешко същество.
Вие добре разбирате, скъпи приятели, че когато разглеждаме нещата по този начин, ние следваме една световно-историческа необходимост, и ясно предусещаме какво трябва да бъде теософията за модерното човечество и как трите гледни точки на окултизма, теософията и философията възникват и се развиват в хода на общочовешката еволюция. И когато Вие мислите върху всичко това, когато го оставите да се потопи от Вашата глава във Вашето сърце, тогава Вие се издигате до едно чувство за истинската стойност, до едно чувство за величието и светостта на теософията и на това, което теософията трябва да бъде за всички нас. -------------------------------- Указания към десета лекция: 1 В Норкъопинг аз казах ... "Христос и човешката душа" (Събр.
към текста >>
37.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният
език
представлява един вид връхна точка на духовността.
За откровенията на Кришна трябва да кажем: В известен смисъл те представляват едно тайно учение. Защо? Те представляват тайно учение просто поради факта, че само малцина са в състояние да създадат у себе си онази вътрешна нагласа, която е необходима за навлизането в духовния свят и за истинското разбиране на нещата. И за да останат тайни нещата, които Кришна разкрива, далеч не е нужно да ги прикриваме чрез някакви външни средства, защото те остават тайни поради това, че само малцина се издигат до онази висота, която е необходима за тяхното разбиране. Откровения като тези на Кришна ще си останат тайни, дори и ако всички хора получат неограничен достъп до тях. Защото средството, което ги лишава от тайнственост, не се състои в това да бъдат разпространявани между хората; за тази цел е необходимо друго: Душите да се издигнат до такава степен, която им позволява да приемат откровенията като част от самите себе си.
Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният език представлява един вид връхна точка на духовността.
Който приема думите, идващи от такива откровения, не бива да смята, че вниква в тях, дори и да е изтъкнат учен на нашия 20. век. Ние добре разбираме възраженията, според които днес не може да има никакво тайно учение, понеже много често тези, които изказват такива твърдения, притежават думите и вярват, че с тях притежават и всичко останало. Обаче същността на тайното учение се състои именно в следното: Тези хора чисто и просто не разбират това, което притежават. Вече споменах, че има нещо, което може да бъде сравнено с подхода на Кришна. И наистина, тъкмо това, което обикновено свързваме с името на Кришна, може да бъде сравнено с имената на други трима, които са ни много по-близки; макар че в случая ние посочваме тези личности главно откъм тяхната философска страна.
към текста >>
Ако един наш съвременник, който смята, че притежава нещо много повече от средна образованост, вземе в ръцете си някое от
философски
те съчинения на Фихте или Хегел, той започва да го чете и вярва, че там открива само една поредица от понятия, свързани от едно общо развитие.
Защото макар и някой да е наясно с ученията на Фихте, Шелинг и Хегел16, не можем да отречем, че в общи линии те си остават тайни учения. Малко са онези хора, които могат да се ориентират в нещата, написани от тези трима души. От една, бих казал, философска куртоазия, днес отново се говори за Хегел и срещу току-що изказаното становище веднага може да се възрази, че съществуват хора, които сериозно се занимават с Хегел. Но когато размислим върху резултатите от техните занимания и за техния принос към разбирането на Хегеловата философия, ние веднага стигаме до заключението, че за всички тях Хегел си остава една голяма тайна. Обаче при Фихте, Шелинг и Хегел установяваме нещо съвсем друго: При тях всичко онова, което Кришна носи като светлина от Изтока, се проявява отново, макар и по твърде абстрактен начин, изискващ употребата на понятия, и все пак приликата може да бъде забелязана, стига да разполагаме с необходимата за това душевна нагласа.
Ако един наш съвременник, който смята, че притежава нещо много повече от средна образованост, вземе в ръцете си някое от философските съчинения на Фихте или Хегел, той започва да го чете и вярва, че там открива само една поредица от понятия, свързани от едно общо развитие.
И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък. Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина. Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата. И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно.
към текста >>
И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на
философски
те науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък.
Малко са онези хора, които могат да се ориентират в нещата, написани от тези трима души. От една, бих казал, философска куртоазия, днес отново се говори за Хегел и срещу току-що изказаното становище веднага може да се възрази, че съществуват хора, които сериозно се занимават с Хегел. Но когато размислим върху резултатите от техните занимания и за техния принос към разбирането на Хегеловата философия, ние веднага стигаме до заключението, че за всички тях Хегел си остава една голяма тайна. Обаче при Фихте, Шелинг и Хегел установяваме нещо съвсем друго: При тях всичко онова, което Кришна носи като светлина от Изтока, се проявява отново, макар и по твърде абстрактен начин, изискващ употребата на понятия, и все пак приликата може да бъде забелязана, стига да разполагаме с необходимата за това душевна нагласа. Ако един наш съвременник, който смята, че притежава нещо много повече от средна образованост, вземе в ръцете си някое от философските съчинения на Фихте или Хегел, той започва да го чете и вярва, че там открива само една поредица от понятия, свързани от едно общо развитие.
И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък.
Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина. Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата. И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно. Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина.
към текста >>
Следователно, когато говорим за нашия по-висш Аз, за живеещата в човека по-висша същност, ние нямаме предвид това, което човек обикновено нарича „Аз съм“, макар че в нашия
език
то звучи по същия начин.
Той говори за онази човешка същност, която се намира вътре в нас, защото истинската човешка същност и Всемира представляват едно цяло. Тук не става дума за някакво егоистично познание, скрито в Кришна; в Кришна се проявява онова познание, което ни отвежда до най-висшето у човека и което следва да считаме идентично с онази същност, която живее във всички неща. И така, както днес ние говорим, имайки предвид по-други неща, тъй говори и Кришна за нещата, свързани с неговата културна епоха. Когато днес насочваме погледа си към нашата собствена същност, ние откриваме Аза, както това е описано в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ Този обикновен Аз обаче се различава от по-висшия, свръхсетивен Аз, който остава невидим в сетивния свят, но действува по такъв начин, че се проявява не само в нас, но и в същността на всички неща.
Следователно, когато говорим за нашия по-висш Аз, за живеещата в човека по-висша същност, ние нямаме предвид това, което човек обикновено нарича „Аз съм“, макар че в нашия език то звучи по същия начин.
Обаче в устата на Кришна то не би звучало по същия начин. Той говори за душевната същност на човека в смисъла на тогавашната епоха, тъй както днес ние говорим за Аза. Но как можа да се получи така, че думите, изговорени от Кришна, да са толкова близки с това, което ние признаваме за най-висше познание? Причината е, че културата, от която произлезе Кришна, беше предшествувана, хилядолетия по-рано, от една друга култура, чиито представители бяха надарени с ясновидство. За тогавашните хора ясновидството беше едно естествено състояние.
към текста >>
И ние можем да разберем един такъв
език
като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на старото ясновидство, т.е.
Обаче в устата на Кришна то не би звучало по същия начин. Той говори за душевната същност на човека в смисъла на тогавашната епоха, тъй както днес ние говорим за Аза. Но как можа да се получи така, че думите, изговорени от Кришна, да са толкова близки с това, което ние признаваме за най-висше познание? Причината е, че културата, от която произлезе Кришна, беше предшествувана, хилядолетия по-рано, от една друга култура, чиито представители бяха надарени с ясновидство. За тогавашните хора ясновидството беше едно естествено състояние.
И ние можем да разберем един такъв език като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на старото ясновидство, т.е.
на онази древна епоха, за която беше характерно следното: В мига, в който тогавашният човек се пренасяше в онова междинно състояние, разположено между будност и сън, той се потопяваше в нещата по такъв начин, че му беше невъзможно да каже: „Ето, сега нещата са тук, а аз съм извън тях“; по-скоро той усещаше себе си като разлят в нещата, усещаше, че представлява едно цяло с всички неща и с всички Същества. Той усещаше себе си като едно цяло с най-доброто от нещата и най-доброто от него беше в нещата. Едва когато се освободите от днешните абстрактни чувства и усещания и се потопите в току-що описаната душевна атмосфера на древния човек, Вие ще сте в състояние да разберете Бхагават Гита и думите на Кришна. Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпроса: „Как виждаше себе си човекът от епохата на старото ясновидство? “ и, съответно, си отговаряте: Макар и не по същия начин, по който днешният човек минава през духовно-научното обучение и освобождава своето етерно тяло и усеща себе си разширен и разлят във всички неща, все пак естественото състояние на древните би могло да се сравни с резултатите от днешното духовно-научно обучение.
към текста >>
Но нима „по-висш“ и „по-низш“, „по-голям“ и „по-малък“ не са най-абстрактните думи в нашия
език
?
Едва когато виждаме нещата по този начин, ние започваме да ги разбираме. И това са неща, които не са свързани с нито едно вероизповедание и не зависят от тази или онази религия; те са световноисторически факти, да, те са чисто и просто световноисторически факти. И ако човек се вгледа в техните дълбоки корени, немислимо е да ги представи по някакъв друг начин. Нима тези факти накърняват една или друга част от човечеството? Странно е, когато тук или там се твърди, че ние даваме превес на християнството пред другите световни религии, че гледаме на него като на нещо повиеше.
Но нима „по-висш“ и „по-низш“, „по-голям“ и „по-малък“ не са най-абстрактните думи в нашия език?
Нима тук възхваляваме Кришна по-малко, отколкото тези, които го поставят по-високо от Христос? Ние се отказваме от употребата на думи като „по-голям“ и „по-малък“ и искаме да открием истинската същност на нещата. А тя не опира до това, дали поставяме християнство „по-високо“ или „по-ниско“, а дали някой може да посочи някои неправилни страни в нашето тълкуване на Кришна. Потърсете фактите, отнасящи се до Кришна и се запитайте дали някъде другаде са изречени по-справедливи и прекрасни думи, отколкото при нас, когато се опитваме да говорим за Кришна. Всичко друго е само празна игра на думи.
към текста >>
38.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Обикновено това застъпване за Бога на немски
език
се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа.
Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем: „И Господ говори с Мойсей и каза: Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, свещеника, отвърна яростта ми от чедата на Израел, понеже показа пред тях ревност за мене, и аз не изтребих чедата на Израел в ревността си. Затова кажи: Ето, аз му давам моя завет на мира.“ Така говори Яхве на Мойсей.
към текста >>
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен
език
.
Учениците не можаха веднага да разберат всичко. Но с много от нещата, които биват изживявани в окултната област, става точно така. Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял. Но така или иначе, ние можем да почувствуваме следното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни. И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език.
И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ. И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата. Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума. Сега ще насоча вниманието Ви към едно място от Евангелието на Марко, което ще се окаже особено важно в хода на по-нататъшното обсъждане. В глава 14.
към текста >>
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и
философски
разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял. Но така или иначе, ние можем да почувствуваме следното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни. И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия. Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език. И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ.
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума. Сега ще насоча вниманието Ви към едно място от Евангелието на Марко, което ще се окаже особено важно в хода на по-нататъшното обсъждане. В глава 14. от Евангелието на Марко Вие четете: „й когато Той беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард, и като счупи алабастровия съд, възливаше върху главата Му.
към текста >>
39.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен
език
като Човек-Дух.
И тук отново срещаме това, което беше постигнато, така да се каже, чрез тази древна наука, това което беше постигнато именно чрез философията Санкхия. Ние ще стигнем до възможно най-добра представа за това, как философията Санкхия е разглеждала човешката природа, ако най-напред размислим върху факта, че в основата на цялото човешко същество стои един духовен кълн, един духовен зародиш, с който винаги сме се съобразявали. В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече. Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло.
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух.
Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше. Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса. Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес. Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух. Следователно, в Макрокосмоса вече е налице субстанцията, от която някога ще бъде изграден Човекът-Дух.
към текста >>
Но самият говорим
език
вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива.
Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво. Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото.
към текста >>
И колко величествено, както във
философски
, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство.
Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните. Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите.
И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство.
И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи. И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното. В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството. Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>
40.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Там липсва величието на поетичния
език
, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита.
Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата. Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта. И с навлизането в Бхагавад Гита ние навсякъде чувствуваме, как цялата ни човешка същност се издига на едно по-високо стъпало. Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества. Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел!
Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита.
Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо. Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова. Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка. В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи.
към текста >>
Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже,
философски
, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка.
Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел! Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита. Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо. Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова.
Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка.
В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи. При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса! Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел. Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото.
към текста >>
Или, ако говорим на наш
език
: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас.
Обаче в по-старите времена това съвсем не е било така. Независимо дали ще вземем наименованията, обозначенията на философията Санкхия, или нашите собствени антропософски термини, ние можем да установим следното, като изхождаме и от двете страни. Вече казах: В смисъла на философията Санкхия, човекът се състои от грубото физическо тяло, от по-финото елементарно или етерно тяло, от тялото, съдържащо естествените закономерни сили на сетивата, от онова, което е наречено Манас, Ахамкара и т.н. не е нужно да се спираме на другите по-висши съставни части, понеже, общо взето, те все още не са достатъчно разбити. Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара.
Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас.
Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи. Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част. Но в стари времена не е било така.
към текста >>
41.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски
език
, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме. Във висша степен е характерно, скъпи мои приятели, че след продължително време решиха до известна степен да оттеглят глупавото обвинение в йезуитство, като при това обаче не може да не се забележи вътрешното съпротивление и желанието да се скрие това признание. Характерно е, от друга страна, че това отстъпление в известен смисъл се свързва същевременно с едно, така да се нарече, поругаване на всичко, което Едуард Шуре е изложил в своето отворено писмо, изхождайки от дълбока правдивост. Не без връзка с горното бяха свързани затрудненията, които изпитахме по време на и без това нелеките мюнхенски постановки, възникнали поради натрапената ни борба, която няма повече да разискваме тук, но която ни струваше толкова много труд и мисли и която всъщност наистина беше ненужна и ще си остане ненужна и по-нататък. Но за нашите приятели е необходимо да обърнат известно внимание на това, което бе направено за изясняване на истината.
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е важно не само, че тези книги са написани, но и да бъдат прочетени. Защото все някога ще възникне необходимостта нашите приятели, които сериозно се стремят към истината, действително да се запознаят с всичко случило се, колкото и неприятно в известно отношение да е това знание. Именно от тази гледна точка в последно време нашата работа в Мюнхен срещна множество трудни препятствия. И ако говоря за тази работа, както бих искал да направя и тази година, е необходимо да се спомене, че за хората, които трябваше, така да се каже, да свършат тежката и изтощителна работа за мюнхенските представления зад кулисите, тази работа не беше облекчена от отпадането на една от драмите. Вследствие на това се наложи всичко да бъде променено и по този начин работата не само че не намаля, а даже се увеличи и усложни.
към текста >>
Но нещо важно за по-нататъшната еволюция на човечеството би могло да се случи, ако се появят философи, които да признаят, че макар и във всички
философски
системи да е дадено по нещо ясно и все по-ясно, че макар и да може да се каже, че нещата са ясни, въпреки това в ясни думи може да е скрит неясен смисъл.
неясен смисъл в ясните си думи... Нашите твърде умни съвременници понякога биха могли да допуснат, че на един или друг човек може да му се случи да скрие смисъла, ясния смисъл в неясни думи. Но на някои от нашите много умни съвременници няма да им е никак лесно да допуснат, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл. При все това допускането, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл, е по-висшето в човешката природа. Скъпи мои приятели, ясни са много науки, много философии.
Но нещо важно за по-нататъшната еволюция на човечеството би могло да се случи, ако се появят философи, които да признаят, че макар и във всички философски системи да е дадено по нещо ясно и все по-ясно, че макар и да може да се каже, че нещата са ясни, въпреки това в ясни думи може да е скрит неясен смисъл.
Би се случило нещо важно, ако мнозина, които се смятат за изключително умни, които в определени граници с право считат за мъдрост това, което знаят, се научат да се отнасят към света така, както се отнася Щрадер към Татко Феликс и Капезий, и кажат: Понятно често съм намирал аз, каквото казвате сега. Тогава за мъдрост го приемах… но сега ни дума от речта ви не разбирам.
към текста >>
42.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните
философски
аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий*3, стоящ на самия
философски
трон.
Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна. Но ако ги разглеждаме от другата страна, ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности, на пр.
Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий*3, стоящ на самия философски трон.
Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование, които по онова време стигнаха до такива идеи, спрямо които днешната философия е една детска игра и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи, както по проницателност, така и по широта на кръгозора. Нека да се обърнем и към всичко онова, което тези духове изнесоха против християнството, нека да си припомним логичните аргументи на тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници, отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия. И тогава ние ясно ще усетим: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс. Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс. Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му.
към текста >>
В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия
език
, той е почти новосъздател на римския
език
, понеже имаше здрав
език
ов усет и изкова много нови думи.
Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс. Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му. И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света. Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие. Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4.
В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.
към текста >>
43.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В подобен случай човек има пред себе си не само духовната същност, но и историческото предание; и аз си поставих задачата да опиша само това, което се отнася до
философски
я напредък, без да обръщам внимание на каквито и да са религиозни импулси.
Естествено, второто издание на можеше да остане същото, понеже няма никакъв смисъл да се прави обзор на изтеклото столетие чак през 1913. Така че книгата трябваше наистина да бъде основно преработена. Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна Гърция до края на 19 век. Именно през последните месеци се наложи да разгледам светогледите на Талес, Ферекид и т.н. до наши дни.
В подобен случай човек има пред себе си не само духовната същност, но и историческото предание; и аз си поставих задачата да опиша само това, което се отнася до философския напредък, без да обръщам внимание на каквито и да са религиозни импулси.
И точно тогава на преден план, и то с голяма яснота, изпъкна онзи забележителен обрат, настъпил в зората на Гръцко-римската епоха, когато от образните представи за света, валидни впрочем също и за Египетско-халдейската епоха, се стигна до мисловните концепции, и когато от 14, 15 век насам започна да се изгражда съзнанието за Азовия импулс именно съзнанието за него, понеже самият Азов импулс действува всред човечеството от много по-рано. И когато проучим отделните философски определения за истината, веднага става явно, исторически явно, колко важни са тези неща. Ето защо днес аз говоря за тях от една по-друга гледна точка, различна от гледната точка в споменатата книга. Дори и външното историческо проучване ясно показва как Азовото съзнание, Азовото чувство прониква в човешката душа приблизително от 15 век насам. Следователно, тази по-нова епоха е предназначена главно за това, човекът да бъде принуден и да даде израз на онези енергии и сили, които са присъщи на неговия Аз.
към текста >>
И когато проучим отделните
философски
определения за истината, веднага става явно, исторически явно, колко важни са тези неща.
Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна Гърция до края на 19 век. Именно през последните месеци се наложи да разгледам светогледите на Талес, Ферекид и т.н. до наши дни. В подобен случай човек има пред себе си не само духовната същност, но и историческото предание; и аз си поставих задачата да опиша само това, което се отнася до философския напредък, без да обръщам внимание на каквито и да са религиозни импулси. И точно тогава на преден план, и то с голяма яснота, изпъкна онзи забележителен обрат, настъпил в зората на Гръцко-римската епоха, когато от образните представи за света, валидни впрочем също и за Египетско-халдейската епоха, се стигна до мисловните концепции, и когато от 14, 15 век насам започна да се изгражда съзнанието за Азовия импулс именно съзнанието за него, понеже самият Азов импулс действува всред човечеството от много по-рано.
И когато проучим отделните философски определения за истината, веднага става явно, исторически явно, колко важни са тези неща.
Ето защо днес аз говоря за тях от една по-друга гледна точка, различна от гледната точка в споменатата книга. Дори и външното историческо проучване ясно показва как Азовото съзнание, Азовото чувство прониква в човешката душа приблизително от 15 век насам. Следователно, тази по-нова епоха е предназначена главно за това, човекът да бъде принуден и да даде израз на онези енергии и сили, които са присъщи на неговия Аз. За целта особено подходящо е погледът да се ограничи само върху външните сетивни явления, едно ограничение, каквото е характерно за съвременните естествени науки. Когато в заобикалящия го свят човекът не открива вече онова, което му се откриваше в образи, във величествени имагинации, до които стигаше, макар и несъзнателно, през Египетско-халдейската епоха, или онова, което изживяваше през Гръцко-римската епоха във величествената мисловна панорама на един Платон или Аристотел, а напротив, когато човекът без панорамата на имагинациите, без панорамата на мислите е принуден да ограничи своя поглед само върху сетивната действителност, тогава Азът понеже той може да долови духовната същност единствено в самия себе си трябва да потърси силите на своето себесъзнание.
към текста >>
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост
език
.
Аз ще търся доказателства, само ако не съм видял нищо. Фактът, че хората се стремят да докажат Бога, е едно доказателство за това, че те вече не го познават, че вече не го изживяват вътре в себе си. Защото това, което човек непосредствено изживява, той не го доказва, а доказва това, което не изживява. А после неразбирането се усили още повече и в това отношение днес ние сме изправени пред един странен факт. През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост език.
Нека да се спрем на следното, въпреки че то изглежда като една незначителна подробност. Но според мен такива подробности са извънредно симптоматични. Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия". Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми. Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция.
към текста >>
Или казано на наш
език
: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми.
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност. Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост език. Нека да се спрем на следното, въпреки че то изглежда като една незначителна подробност. Но според мен такива подробности са извънредно симптоматични. Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия".
Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми.
Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция. И тогава този автор отправя едно предложение за реформа на философското мислене, състоящо се в това, да се обособи едно главно понятие, да се постави на върха, от което да се разклоняват произлизащите от него вторични понятия; или накратко, той предлага мисловната конструкция на Спиноза да се „онагледи" с помощта на една схема, за да не става нужда човек да следи как отделните мисли възникват и биват формулирани в душата на Спиноза, а да ги вижда в сетивен вид като на филм. И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към киносалона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности. Всичко това представлява един забележителен симптом, който сочи докъде са стигнали нашите съвременници, един симптом, който следва да бъде споменат поради следната причина: Хората просто не са забелязали това, което е трябвало да забележат, ако биха наблюдавали нещата с ясно съзнание: Че тази глупост, тази лудост, пледираща за такава реформа във философията, би трябвало да бъде посрещната от унищожителен присмех! Защото усърдието, с което бихме се включили в този унищожителен присмех, може да се определи вече като една свещена необходимост.
към текста >>
44.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Неговата книга „Истинското учение" е първият
философски
труд, насочен срещу християните.
„Цар Симеон" 55, тел. 02/83-11-44 Антропософско дружество „Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к. „Люлин", бл.611, вх.Г, ап.91, тел. 02/24-62-91 Общество за Антропософска Наука „Изис-София" 1463 София, п.к. 152 *2. Целзий, 2 век сл. Хр.
Неговата книга „Истинското учение" е първият философски труд, насочен срещу християните.
*3. Марк Аврелии, 121-180 сл. Хр. Римски император, 161-180 сл. Хр. Писал е основните си съчинения на гръцки език. *4. Тертушян, 160-220 сл. Хр. На тридесетгодишна възраст приема християнството.
към текста >>
Писал е основните си съчинения на гръцки
език
.
Общество за Антропософска Наука „Изис-София" 1463 София, п.к. 152 *2. Целзий, 2 век сл. Хр. Неговата книга „Истинското учение" е първият философски труд, насочен срещу християните. *3. Марк Аврелии, 121-180 сл. Хр. Римски император, 161-180 сл. Хр.
Писал е основните си съчинения на гръцки език.
*4. Тертушян, 160-220 сл. Хр. На тридесетгодишна възраст приема християнството. Водач на монтанистите в Африка. *5. Николай Коперник, 1473-1543. Още през 1507 публикува основния си трактат „De revolutionibis orbium coelestram libri VI", посветен на папа Павел III и останал под забрана до 1882.
към текста >>
45.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-
философски
гении.
След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи. Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят. И тогава човек насочва може би поглед върху онези духове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин.
Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении.
И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса. Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят.
към текста >>
И ние ще открием най-добре тези религиозно-
философски
гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса.
Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят. И тогава човек насочва може би поглед върху онези духове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин. Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении.
И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса.
Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла.
към текста >>
И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия
език
, строител на световете, Демиургосът.
Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието. Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят.
И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът.
Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание. Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът? Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят?
към текста >>
46.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
номинализъм, или иначе казано,
философски
я възглед, според който общоприетите понятия са само названия, накратко – само думи.
После човешката душа извърши прехода от образа към мисълта. Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете. Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество. После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно. Съмнително е, дали в света изобщо е възможно това, което наричаме всеобщи мисли, всеобщи понятия, лежащи в основата на т.н.
номинализъм, или иначе казано, философския възглед, според който общоприетите понятия са само названия, накратко – само думи.
Следователно, за тези общочовешки мисли съществува цял философски възглед, споделян от мнозина дори и днес: А именно, че мислите са само думи. За да илюстрираме току що казаното, нека да вземем едно нагледно и общодостъпно понятие, да вземем понятието „триъгълник” като едно общо понятие. Сега онзи, който защитава гледната точка на номинализма, който не може да се освободи от това, което възникна като предшественик на номинализма между 11. и 13. столетие, идва и казва: Начертай ми един триъгълник!
към текста >>
Следователно, за тези общочовешки мисли съществува цял
философски
възглед, споделян от мнозина дори и днес: А именно, че мислите са само думи.
Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете. Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество. После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно. Съмнително е, дали в света изобщо е възможно това, което наричаме всеобщи мисли, всеобщи понятия, лежащи в основата на т.н. номинализъм, или иначе казано, философския възглед, според който общоприетите понятия са само названия, накратко – само думи.
Следователно, за тези общочовешки мисли съществува цял философски възглед, споделян от мнозина дори и днес: А именно, че мислите са само думи.
За да илюстрираме току що казаното, нека да вземем едно нагледно и общодостъпно понятие, да вземем понятието „триъгълник” като едно общо понятие. Сега онзи, който защитава гледната точка на номинализма, който не може да се освободи от това, което възникна като предшественик на номинализма между 11. и 13. столетие, идва и казва: Начертай ми един триъгълник! – И ето, аз му начертавам един триъгълник, например този:
към текста >>
Сега нека да преведем тези думи на един познат нам
език
, на един отдавна познат нам
език
.
Но има и друга възможност: Триъгълникът да бъде разглеждан като изходна точка и да позволим на всяка една от неговите страни да се върти на всички посоки с различна скорост. Обаче в този случай ние не се чувстваме така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите мисли. Едва сега ние действително стигаме до общовалидната мисъл за триъгълника; тази мисъл не може да бъде постигната, ако се задоволяваме само с един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника възниква тогава, когато я приведем в непрекъснато движение, когато тя стане гъвкава и многостранна. Понеже философите не бяха в състояние да стигнат до това, което току-що казах, а именно да приведат мислите си в движение, те по необходимост стигнаха до една граница, която не можеха да преминат, и поради тази причина измислиха номинализма.
Сега нека да преведем тези думи на един познат нам език, на един отдавна познат нам език.
Ако поискаме да се издигнем от частната мисъл към общата мисъл, ние трябва да приведем частната мисъл в движение, така че подвижната мисъл израства в обща мисъл, която прелива от една форма в друга форма. Аз казах „форма”, но по-правилно е да се изразя така: - Привежда се в движение цялото, а всяка отделна част, произлизаща от движението, се обособява като една завършена в себе си форма. По-рано аз можех да начертая само отделните форми: Един остроъгълен, един правоъгълен и един тъпоъгълен триъгълник. Сега аз мога не толкова да начертая нещо, а поскоро да си го представя: Общата мисъл е приведена в движение, а при спирането на движението възникват отделните форми. И така, ние виждаме как философите на номинализма, които по необходимост стигат до една гранична линия, се движат в една строго определена област и в тази област всъщност живеят Духовете на Формата.
към текста >>
И ако всред Духовете на по-висшите йерархии не съществуваше „Геният на
език
а”, който извайва нужните думи за съответните понятия, очевидно е, че самите хора не биха могли да сторят това.
Обаче познанието за видимия свят не се нуждае толкова от мисли, колкото от спомени, от припомняне на всичко, което вече е станало в царството на формата. И точно това е същественото, че повечето хора не искат да знаят за друго, освен за нещата в царството на формата. В този случай общите, общовалидните мисли остават само думи. Ето защо аз се изразих така: - Повечето хора изобщо нямат мисли. Защото за повечето хора общите мисли остават само думи.
И ако всред Духовете на по-висшите йерархии не съществуваше „Геният на езика”, който извайва нужните думи за съответните понятия, очевидно е, че самите хора не биха могли да сторят това.
Следователно, засега хората извличат своите общовалидни мисли именно от езика, и фактически те не разполагат с нищо друго, освен с думите, съхранени в лоното на езика. От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно. И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето. В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно.
към текста >>
Следователно, засега хората извличат своите общовалидни мисли именно от
език
а, и фактически те не разполагат с нищо друго, освен с думите, съхранени в лоното на
език
а.
И точно това е същественото, че повечето хора не искат да знаят за друго, освен за нещата в царството на формата. В този случай общите, общовалидните мисли остават само думи. Ето защо аз се изразих така: - Повечето хора изобщо нямат мисли. Защото за повечето хора общите мисли остават само думи. И ако всред Духовете на по-висшите йерархии не съществуваше „Геният на езика”, който извайва нужните думи за съответните понятия, очевидно е, че самите хора не биха могли да сторят това.
Следователно, засега хората извличат своите общовалидни мисли именно от езика, и фактически те не разполагат с нищо друго, освен с думите, съхранени в лоното на езика.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно. И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето. В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно. Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението.
към текста >>
Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и
език
а.
Но каква е причината, поради която той би изрекъл тези безмислици по отношение на историята? Причината е, че към историята се подхожда прагматично, а повечето хора не го забелязват. Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието. Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости.
Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика.
Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник. Дебелият том „Критика на езика” претърпя вече второто си издание, и, следователно, стана добре известен на нашите съвременници. Там се съдържат много духовити, но и ужасни неща. Там например откриваме куриозната мисловна грешка – и човек се препъва на всеки пети ред, четейки размишленията на добрия Маутнер – а именно, че той подлага на съмнение ползата от логиката. Защото според него мисленето по начало се състои само от говорене, и следователно, няма никакъв смисъл да се задълбочаваме в логиката, а трябва да се задълбочаваме само в граматиката.
към текста >>
Това е известният
език
овед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям
философски
речник.
Причината е, че към историята се подхожда прагматично, а повечето хора не го забелязват. Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието. Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости. Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика.
Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
Дебелият том „Критика на езика” претърпя вече второто си издание, и, следователно, стана добре известен на нашите съвременници. Там се съдържат много духовити, но и ужасни неща. Там например откриваме куриозната мисловна грешка – и човек се препъва на всеки пети ред, четейки размишленията на добрия Маутнер – а именно, че той подлага на съмнение ползата от логиката. Защото според него мисленето по начало се състои само от говорене, и следователно, няма никакъв смисъл да се задълбочаваме в логиката, а трябва да се задълбочаваме само в граматиката. А после той казва: - И понеже логиката е излишна, всички логици са се превърнали в глупаци.
към текста >>
Дебелият том „Критика на
език
а” претърпя вече второто си издание, и, следователно, стана добре известен на нашите съвременници.
Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието. Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости. Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика. Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
Дебелият том „Критика на езика” претърпя вече второто си издание, и, следователно, стана добре известен на нашите съвременници.
Там се съдържат много духовити, но и ужасни неща. Там например откриваме куриозната мисловна грешка – и човек се препъва на всеки пети ред, четейки размишленията на добрия Маутнер – а именно, че той подлага на съмнение ползата от логиката. Защото според него мисленето по начало се състои само от говорене, и следователно, няма никакъв смисъл да се задълбочаваме в логиката, а трябва да се задълбочаваме само в граматиката. А после той казва: - И понеже логиката е излишна, всички логици са се превърнали в глупаци. - Добре.
към текста >>
47.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни,
философски
и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма.
И тази връзка съвсем не е нещо произволно, защото отношението между отделните образи на Зодиака и Земята е сходно с отношението меджу 12-те мирогледа и човешката душа. На първо време няма да говорим за това, че съществува, примерно, една лесно разбираема зависимост между зодакалния знак Овен и Земята. Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва. Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак. Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”.
Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма.
Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция. Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
И ако навлезем в тайните на неговата особена душевна конфигурация, ние ще сме в състояние да разберем всички отделни подробности от
философски
те съчинения на Вунд.
Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи. Например може да се случи така, че някой да е добър логик, докато неговата логистична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на сензуализма. В същото време някой може да е добър емпирик, докато неговата емпирична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на математизма. В подобни случаи се стига до утвърждаването на един точно определен мироглед. В наши дни един такъв мироглед, възникнал поради това, че съответната личност – казано в духовен смисъл – имаше своето Слънце в Близнаци, а своя Юпитер в Лъв, един такъв мироглед е този на Вунд.
И ако навлезем в тайните на неговата особена душевна конфигурация, ние ще сме в състояние да разберем всички отделни подробности от философските съчинения на Вунд.
Особено благоприятен е случаят, когато даден човек притежава различни душевни нагласи – окултизъм, трансцедентализъм, мистицизъм, емпиризъм, волунтализъм, логизъм, гнозис – и ги изпробва върху себе си по такъв начин, сякаш внезапно усеща тяхното общо въздействие не другаде, а в духовно-зодиакалното съзвездие на феноменализма, в знака Дева. И тогава действително – под формата на феномени – светът разбулва пред него своя грандиозен облик. Но ако отделните мирогледни нагласи са поставени по същия начин по отношение на друго съзвездие, това не е толкова благоприятно. Ето защо, много от древните мистерийни школи въвеждаха своите ученици тъкмо в това настроение, което им позволяваше да навлизат в света най-лесно и, което сега описвам: И то се отличаваше с това, че всички душевни планети се намираха в духовно-зодиакалния знак Дева. Те обхващаха феномените, но ги обхващаха гностически, логически и т.н.; обаче те бяха в състояние да проникнат зад феномените.
към текста >>
И сега, ако преведем на духовен
език
казаното от нас, относно Слънцето, Луната и Земята, ние установяваме, че онзи, който се издига над световните явления и казва: „Щом отправя поглед навън в света, тогава Бог ми се открива във всичко, Бог изпълва всичко”; сега ние установяваме: Земният човек, който черпи сили, когато навлиза всред лъчите на Слънцето, е теист.
Интуитизмът възниква, когато човекът търси своя мироглед главно чрез това, което интуитивно просветва в неговия вътрешен свят. Към тези два основни тона ние можем да прибавим и трети тон – това е Naturalismus, натурализма. Theismus Intuitismus Naturalismus Тези три душевни тона имат своето отражение и във външния свят на Космоса, и в човешката душа те си взаимодействат точно така, както правят това Слънцето, Луната и Земята. Теизмът съответства на Слънцето – само, че сега разглеждаме Слънцето не като планета, а като неподвижна звезда; интуитизмът съответства на Луната, а натурализмът съответства на Земята.
И сега, ако преведем на духовен език казаното от нас, относно Слънцето, Луната и Земята, ние установяваме, че онзи, който се издига над световните явления и казва: „Щом отправя поглед навън в света, тогава Бог ми се открива във всичко, Бог изпълва всичко”; сега ние установяваме: Земният човек, който черпи сили, когато навлиза всред лъчите на Слънцето, е теист.
Човекът, който не се издига над природните процеси, а остава при отделните явления, както и този, който никога не издига своя поглед към Слънцето, а забелязва само това, което Слънцето поражда на Земята, е натуралист. Който намира най-доброто в душата си благодарение на това, че му позволява да изгрее в неговите интуиции, е близък до онзи, който възпява Луната и се оставя под вдъхновяващото въздействие на нежното, сребристо сияние на Луната. Както фантазията може да бъде свързана с лунната светлина, така и в окултен смисъл интуистът, такъв, какъвто го описахме, трябва да бъде свързан с Луната. Накрая има и нещо четвърто; впрочем то е налице само в един единствен елемент. Когато човекът, така да се каже, по отношение на всички мирогледи се опира единствено на това, което той така или иначе може да узнае само в самия себе си: И това е антропоморфизмът.
към текста >>
48.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски
език
, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
„Гьотевите природонаучни съчинения“, изд. от Р. Щайнер в Кюршнеровата „Немска национална литература“ (1883/97), Том III, 6 част, стр. 289-330, Събр. съч. l c, Дорнах, 1975.
2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски език, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
Когато човек се взира в дълбините: Дословно: „Когато гледаш дълбините и звездите, и земята, ще видиш твоя Бог...“ („Аврора“, 1612, Гл. 23, стих 9). 3. Миналата година почина едно малко момче: Става въпрос за Теодор Файс, син на живеещия в Дорнах член на Антропософското общество Алберт Файс. Срв. изказването от 10 октомври 1914 г. в „Нашите мъртви“, Събр. съч.
към текста >>
13 Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на
език
а), написал философия на
език
а и свеждащ всичко до
език
а: Вж.
112, от 24 юни до 7 юли 1909 г.; вж. особено лекцията от 5 юли 1909 г. 12 В Хале имаше един професор: Ханс Вайхинген (1852-1933), философ. „Философия на като-че-ли. Система на теоретическите, практическите и религиозните фикции въз основа на един идеалистичен позитивизъм“, Берлин, 1913.
13 Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски 11. Точно тук, в Касел, в един цикъл от лекции разясних...: „Евангелието на Йоан“, Събр. съч. 112, от 24 юни до 7 юли 1909 г.; вж. особено лекцията от 5 юли 1909 г. 12. В Хале имаше един професор: Ханс Вайхинген (1852-1933), философ.
към текста >>
книгите му „Принос към критиката на
език
а“ (1901/02); „
Език
ът“ (1907); и особено „
Философски
11.
особено лекцията от 5 юли 1909 г. 12 В Хале имаше един професор: Ханс Вайхинген (1852-1933), философ. „Философия на като-че-ли. Система на теоретическите, практическите и религиозните фикции въз основа на един идеалистичен позитивизъм“, Берлин, 1913. 13 Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски 11.
Точно тук, в Касел, в един цикъл от лекции разясних...: „Евангелието на Йоан“, Събр. съч. 112, от 24 юни до 7 юли 1909 г.; вж. особено лекцията от 5 юли 1909 г. 12. В Хале имаше един професор: Ханс Вайхинген (1852-1933), философ. „Философия на като-че-ли.
към текста >>
13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на
език
а), написал философия на
език
а и свеждащ всичко до
език
а: Вж.
112, от 24 юни до 7 юли 1909 г.; вж. особено лекцията от 5 юли 1909 г. 12. В Хале имаше един професор: Ханс Вайхинген (1852-1933), философ. „Философия на като-че-ли. Система на теоретическите, практическите и религиозните фикции въз основа на един идеалистичен позитивизъм“, Берлин, 1913.
13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски речник. Нов принос към критиката на езика“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11). 14. Фриц Маутнер казва: Ако дъждовна капка..: Във „Философски речник“, том 1, „История“. 15. Има един наистина умен човек, специалист по криминална антропология. Той е изследвал много мозъци на престъпници: Морис Бенедикт (1835-1920), медик, криминален антрополог, професор по невропатология, основава с Ломбросо криминалната антропология.
към текста >>
книгите му „Принос към критиката на
език
а“ (1901/02); „
Език
ът“ (1907); и особено „
Философски
речник.
особено лекцията от 5 юли 1909 г. 12. В Хале имаше един професор: Ханс Вайхинген (1852-1933), философ. „Философия на като-че-ли. Система на теоретическите, практическите и религиозните фикции въз основа на един идеалистичен позитивизъм“, Берлин, 1913. 13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски речник.
Нов принос към критиката на езика“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11). 14. Фриц Маутнер казва: Ако дъждовна капка..: Във „Философски речник“, том 1, „История“. 15. Има един наистина умен човек, специалист по криминална антропология. Той е изследвал много мозъци на престъпници: Морис Бенедикт (1835-1920), медик, криминален антрополог, професор по невропатология, основава с Ломбросо криминалната антропология. „За психофизиката на морала и правото“ (две лекции, изнесени на
към текста >>
Нов принос към критиката на
език
а“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).
12. В Хале имаше един професор: Ханс Вайхинген (1852-1933), философ. „Философия на като-че-ли. Система на теоретическите, практическите и религиозните фикции въз основа на един идеалистичен позитивизъм“, Берлин, 1913. 13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж. книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски речник.
Нов принос към критиката на езика“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).
14. Фриц Маутнер казва: Ако дъждовна капка..: Във „Философски речник“, том 1, „История“. 15. Има един наистина умен човек, специалист по криминална антропология. Той е изследвал много мозъци на престъпници: Морис Бенедикт (1835-1920), медик, криминален антрополог, професор по невропатология, основава с Ломбросо криминалната антропология. „За психофизиката на морала и правото“ (две лекции, изнесени на 47 и 48 събрание на немските естествоизпитатели; във „Виенска медицинска преса“, Виена, 1875, стр.
към текста >>
14. Фриц Маутнер казва: Ако дъждовна капка..: Във „
Философски
речник“, том 1, „История“.
„Философия на като-че-ли. Система на теоретическите, практическите и религиозните фикции въз основа на един идеалистичен позитивизъм“, Берлин, 1913. 13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж. книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски речник. Нов принос към критиката на езика“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).
14. Фриц Маутнер казва: Ако дъждовна капка..: Във „Философски речник“, том 1, „История“.
15. Има един наистина умен човек, специалист по криминална антропология. Той е изследвал много мозъци на престъпници: Морис Бенедикт (1835-1920), медик, криминален антрополог, професор по невропатология, основава с Ломбросо криминалната антропология. „За психофизиката на морала и правото“ (две лекции, изнесени на 47 и 48 събрание на немските естествоизпитатели; във „Виенска медицинска преса“, Виена, 1875, стр. 26.); „Анатомични студии за криминални мозъци“, 1878.
към текста >>
49.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-
философски
, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 4 Декември 1916 През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си. Всъщност целият привидно материалистически живот не е нищо друго освен последица на духовния живот.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
"Тъй като не умея да си служа с унгарския
език
, няма да Ви говоря на унгарски, а понеже
език
а на немците харесвам толкова малко, колкото и тях самите, няма да говоря и на немски, а ще изнеса лекцията си на френски
език
."
Съвсем вярно! Това, драги приятели, беше кратко въведение. Ще добавя само, че Брандес беше най-интимен приятел на Клемансо. Веднъж в Австрия, докато двамата пребиваваха в имението на едно познато семейство, лично аз попаднах на една пейка, на която както ми бе разказано Клемансо и Брандес са седели във великолепно, любвеобилно единение и на която бяха издълбани двете имена "Клемансо и Брандес" От тогава в това красиво силезийско обиталище" пейката се нарича пейка на Клемансо и Брандес. Един път, като изнасял лекция в Будапеща, Георг Брандес заявил:
"Тъй като не умея да си служа с унгарския език, няма да Ви говоря на унгарски, а понеже езика на немците харесвам толкова малко, колкото и тях самите, няма да говоря и на немски, а ще изнеса лекцията си на френски език."
Виждате, че за един германец не съществува никакво основание да изпитва особена любов към Георг Брандес. Сетне продължава: "Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия. Ако смятаното от мене за истина съм изразявал безпристрастно, това положително се е дължало на нещо друго, а не заради туй, че съм разчитал на благоволението на кайзера, както неуместно внушава господин Клемансо." Не знам дали след написването на това изречение едното от имената на пейката вече не е заличено!
към текста >>
Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия
език
, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
Дали този отговор съответства на истината? Когато през следващата година отново плъзват слухове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-председателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г. Сър Едуард Грей отвръща: "Не съществуват никакви неоповестени споразумения, които биха възпрепятствали или ограничили парламента или правителството в свободата им да вземат решения дали Великобритания да участва в една война." Това явно и без преувеличение може да се нарече увъртане. Нали все пак съществува писмото до М.
Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
Стилът наистина е нещо, което причинява страхотна болка. "А още по-странно завършва речта на министъра на външните работи, който казва: "Но ако се наложи да бъде постигната някаква договореност, която да направи необходимо оттеглянето или изменянето на изявлението на министър-председателя, то тя по мое мнение би трябвало да се представи на парламента и аз приемам като даденост, че това непременно ще стане." Цял свят знае, че това не стана. ІІ Приведените извадки от парламентарни речи доказват, че Великобритания не е била неподготвена за война с Германия. Мистър Арчър смята за установено, че от страна на Германия една война с Великобритания била страстно желана.
към текста >>
50.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския
език
.
През следващите столетия сухоземните пътища били сменени от връзките по море. По-нататъшното развитие Ви е известно Англия постепенно съсредоточила тези връзки по море от различни ръце в една. Като мореплавателни народи испанците, холандците, французите били надмогнати и всичко било обединено под необятното господство, обхващащо една четвърт от цялата суха, сиреч непокрита от морето земна повърхност, към което полека-лека се прибавило и господството по море. Ако освен туй приемете за вярно казаното от мен преди известно време, че в съзряващите и разрастващи те се особено от Джейкъб І*199 насетне окултни братства от векове се преподавало като непоклатима истина, че цялото световно господство през Петия следатлантски период трябвало да се поеме от англосаксонската раса така се казва в тази взаимовръзка, това вече го обясних, тогава ще откриете една истинска система в това надмогване и в известен смисъл ликвидиране на морското господство на другите. А прибавили се и споменаваното също от мен относно преподаваното някога и сега, че тази пета следатлантска раса на английски говорещите народи, както се казва, трябвало да надмогне народите от латинската раса, тогава вече ще установите систематичното в историческите процеси.
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език. При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане. В окултните братства, споменавани от мен по различен повод, на Централна Европа не се отрежда особено значение; защото не е нужно много ум, за да се знае, че Германия например притежава само една трийсет и трета от цялата суха, сиреч покрита със суша земя. Това несъмнено е доста малко в сравнение с една четвърт от цялата покрита със суша земя, към която се прибавя и господството по море.
към текста >>
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския
език
.
По-нататъшното развитие Ви е известно Англия постепенно съсредоточила тези връзки по море от различни ръце в една. Като мореплавателни народи испанците, холандците, французите били надмогнати и всичко било обединено под необятното господство, обхващащо една четвърт от цялата суха, сиреч непокрита от морето земна повърхност, към което полека-лека се прибавило и господството по море. Ако освен туй приемете за вярно казаното от мен преди известно време, че в съзряващите и разрастващи те се особено от Джейкъб І*199 насетне окултни братства от векове се преподавало като непоклатима истина, че цялото световно господство през Петия следатлантски период трябвало да се поеме от англосаксонската раса така се казва в тази взаимовръзка, това вече го обясних, тогава ще откриете една истинска система в това надмогване и в известен смисъл ликвидиране на морското господство на другите. А прибавили се и споменаваното също от мен относно преподаваното някога и сега, че тази пета следатлантска раса на английски говорещите народи, както се казва, трябвало да надмогне народите от латинската раса, тогава вече ще установите систематичното в историческите процеси. Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език.
При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане. В окултните братства, споменавани от мен по различен повод, на Централна Европа не се отрежда особено значение; защото не е нужно много ум, за да се знае, че Германия например притежава само една трийсет и трета от цялата суха, сиреч покрита със суша земя. Това несъмнено е доста малко в сравнение с една четвърт от цялата покрита със суша земя, към която се прибавя и господството по море. Следователно Централна Европа не е регион, на който да се отделя специално внимание.
към текста >>
Но Вие знаете приказката, че в немския
език
човек лъже, когато иска да бъде учтив.
Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери. Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян. Груб той наистина бил толкова груб, че поетът Томас Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите.
Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив.
Към грубостите понякога се проявява разбиране, стига да е налице условието, че щом никой ще грубиянства, то той поне ще бъде прям. А когато Ернст Аугуст грубиянствал, той винаги лъжел и тъкмо това в Хановер не могли изобщо да го проумеят. А и други подобни черти му били присъщи. В Хановер Ернст Аугуст отменил най-напред конституцията. Не се посвенил да прогони от университета в Гьотинген дори прочутата "Гьотингенска седморка" Наредил членовете и незабавно да бъдат прехвърлени зад граница,та студентите могли да се сбогуват с тях едва във Виценхаузен, сиреч отвъд хановерската граница на негово величество Ернст Аугуст.
към текста >>
Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания,
философски
произведение и книги за най-новото изкуство."
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим! Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже. Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си. И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях.
Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
Ето ги вижданията, скъпи мои приятели! "Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ. Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното! "Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред."
към текста >>
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания,
философски
произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си. И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях. Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Ето ги вижданията, скъпи мои приятели!
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното! "Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред." Оказва се, че този човек няма доверие в създаването на духовна култура по този начин. "Необходим беше великият и брутален факт, който разрушава творенията на фантазията и дава възможност дори в най-малкото и окаяно селище да се почувства националната солидарност и новият подем."
към текста >>
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания,
философски
произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред."
Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Ето ги вижданията, скъпи мои приятели! "Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ. Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред."
Оказва се, че този човек няма доверие в създаването на духовна култура по този начин. "Необходим беше великият и брутален факт, който разрушава творенията на фантазията и дава възможност дори в най-малкото и окаяно селище да се почувства националната солидарност и новият подем." И кому приписва той способността да осъществи онова,което никоя духовна култура не може да произведе? Той казва: "А за постигането на това послужи войната."
към текста >>
51.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския
език
, в това число и тук в Щутгарт.
Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането. Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането. И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране. Фактите трябва да се гледат в очите без превземки. Давам за пример това, което ще кажа сега.
Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това число и тук в Щутгарт.
Говорих за това на различни места. Какво беше едно от последствията от това, че тези преживявания се обсъждаха? Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език. Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки.
към текста >>
Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски
език
.
Фактите трябва да се гледат в очите без превземки. Давам за пример това, което ще кажа сега. Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това число и тук в Щутгарт. Говорих за това на различни места. Какво беше едно от последствията от това, че тези преживявания се обсъждаха?
Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език.
Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки. Изхожда се от теоретичната предпоставка, че Истината може да бъде формулирана само по един единствен начин. Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност.
към текста >>
Достижения в борбата са познали, разбира се, и други народи, и ще ги имат и занапред; но така да се отдадеш на борбата, да издигнеш най-дълбоките
философски
импулси, да пронижеш с душевното тази борба, както това го е направил Фихте /бележка 24/ в неговото "Обръщение към германския народ", така е било това само в Средна Европа.
Тогава ние получаваме обективен критерий, получаваме възможност да се издигнем над личните стремежи, над националните преживявания. И това е свойствено на средноевропейското преживяване, това средноевропейско усещане действително дава на човек възможност да се издигне над тяснонационалното. Замислете се само, как в следващите една след друга културни епохи именно в Средна Европа – в тази борба на човешката душа в Средна Европа – именно в личното се побеждава личното, там, където не действат афекти и непосредствено инстинктивното. Прекрасното го възприемат, разбира се, и другите народи. Но така вътрешно да се постигне прекрасното и значението на прекрасното в човешкия живот, както Шилер в неговите "Естетически писма", /бележка 23/, така то е било постигнато само в Средна Европа.
Достижения в борбата са познали, разбира се, и други народи, и ще ги имат и занапред; но така да се отдадеш на борбата, да издигнеш най-дълбоките философски импулси, да пронижеш с душевното тази борба, както това го е направил Фихте /бележка 24/ в неговото "Обръщение към германския народ", така е било това само в Средна Европа.
Религиозни войни са бушували и на други места; но така дълбоко свързани с всички преживявания на човешката душа, както в Средна Европа, те не са били никъде по света. Да вземем нашето собствено Антропософско движение, да го вземем такова, каквото сме го развивали в общуването, както в последните години ние – във всеки случай мнозина от нас – са се борили, враждували и страдали. Ние дълго бяхме свързани с теософското движение с английска окраска. Що за дълбок импулс беше това, направил невъзможно по-нататъшното обединяване с теософското движение? Да си изясним, скъпи мои приятели, що за дълбок импулс беше това?
към текста >>
52.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Или, казано с
език
а на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система.
Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система. Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето.
Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система.
Виждате каква огромна промяна, е настъпила е човека и тя може да бъде проследена дори в материалната структура на неговото физическо тяло. Обикновено хората си представят, че Ангели и Архангели витаят някъде из облаците. Обаче ако бихме обхванали с поглед цялата нервна система, целия нервен живот на човека като място, като локализация, както и цялата кръвна система, също като локализация, и онова, което им принадлежи в свръхсетивните светове между смъртта и поредното ново раждане, тогава ние щяхме да открием царствата на Архангелите и Ангелите. През 15 век настъпи един особен период от планетарното развитие на Земята и свързаното с него развитие на духовния свят. И така, през 15 век, за Архангелите, за нормално развитите Архангели, които търсеха прехода от кръвта към нервната система, притегателната сила на Земята беше най-голяма.
към текста >>
Вземете например известия "
Философски
речник" на Фритц Маутнер*51.
Днес ние живеем в една епоха, когато хората сами трябва да се заемат със своето развитие. Но за да стане това, налага се едно сериозно задълбочаване в доста неща, което е възможно само, след като сме проучили техните истински духовни причини. И така: През 19 век се случиха известни събития, само за да бъдат хората отклонени от истината. Помислете само, какво всъщност означава, че тъкмо в най-важните периоди от развитието на 19 век дарвинизмът пусна толкова здрави корени в човешкото мислене. А становищата на повечето хора относно тези важни неща, са понякога направо куриозни.
Вземете например известия "Философски речник" на Фритц Маутнер*51.
Там пише: Забележителното е не как Дарвин превъзмогна телеологията, т.е. учението за целесъобразността, а че изобщо я превъзмогна! Понеже Маутнер е достатъчно умен и знае, че духовните сили далеч не са победени от Дарвин, той казва: важното е не как той е сторил това, а че изобщо го е сторил. Или с други думи, Маутнер казва: Колко уместно е, че органическото развитие беше представено така, сякаш в него няма никакви духовни Същества, преследващи своите духовни цели. Ако обаче човек вниква в нещата, те му изглеждат приблизително по следния начин: Ето, тук имаме един впряг, един файтон, отпред е конят и конят тегли файтона.
към текста >>
И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия
език
бихме могли да си позволим този популярен израз.
Не е нужно да се изразяваме с духовно-научни понятия, достатъчно е така да по строим нашия разказ, че децата сами да се досетят за тяхното съдържание. Да, трябва отново да се приближим до това, от което хората отдавна са се отдалечили. Единствено по този начин хората могат да пробудят у себе си yceта за действителността. Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване. Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим, те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят.
И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз.
Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва. Да, така вървят нещата днес. Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят. Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света. Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел.
към текста >>
53.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Те се състоят в това, че дамата получава от време на време едностранна парализа на ръката, временно помрачаване на съзнанието, припадъци, полусън в особено дълбока форма и освен това забравя
език
а, с който обикновено общува.
Това, което днес се нарича психоанализа, води произхода си от болестен случай69, наблюдаван от виенския лекар интернист д-р Бройер70 още през оседемдесетте години. Д-р Бройер, когото познавах , освен че е лекар, е изключително душевно фин човек. Той наистина се интересува във висока степен от всякакви естетически и общочовешки въпроси. При неговия задълбочен начин на разглеждане на болестите е понятно, че такъв случай, какъвто наблюдава през осемдесетте години, му е особено интересен. Той лекува дама, която изглежда да страда от тежки хистерични пристъпи.
Те се състоят в това, че дамата получава от време на време едностранна парализа на ръката, временно помрачаване на съзнанието, припадъци, полусън в особено дълбока форма и освен това забравя езика, с който обикновено общува.
Тя винаги е можела да говори немски, това е бил родният й език, но под влиянието на хистеричната й болест не може повече да го говори, а разбира само английски. Бройер забелязва, че когато дамата се намира в състояние на полусън, с внимателен лекарски подход било възможно да бъде поощрена да разкаже нещо преживяно, едно много тежко преживяване. С разказа за този случай, споменат в учебниците на Бройер, искам да ви покажа как в полусън, отчасти под изкуствено предизвикана дрямка - Бройер е можел да поставя хората в хипноза - дамата разказва нещо от своите изживявания. И чрез това той стига до заключението, че тази хистерия е във връзка със съвсем определено преживяване, свързано с баща й. Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него.
към текста >>
Тя винаги е можела да говори немски, това е бил родният й
език
, но под влиянието на хистеричната й болест не може повече да го говори, а разбира само английски.
Д-р Бройер, когото познавах , освен че е лекар, е изключително душевно фин човек. Той наистина се интересува във висока степен от всякакви естетически и общочовешки въпроси. При неговия задълбочен начин на разглеждане на болестите е понятно, че такъв случай, какъвто наблюдава през осемдесетте години, му е особено интересен. Той лекува дама, която изглежда да страда от тежки хистерични пристъпи. Те се състоят в това, че дамата получава от време на време едностранна парализа на ръката, временно помрачаване на съзнанието, припадъци, полусън в особено дълбока форма и освен това забравя езика, с който обикновено общува.
Тя винаги е можела да говори немски, това е бил родният й език, но под влиянието на хистеричната й болест не може повече да го говори, а разбира само английски.
Бройер забелязва, че когато дамата се намира в състояние на полусън, с внимателен лекарски подход било възможно да бъде поощрена да разкаже нещо преживяно, едно много тежко преживяване. С разказа за този случай, споменат в учебниците на Бройер, искам да ви покажа как в полусън, отчасти под изкуствено предизвикана дрямка - Бройер е можел да поставя хората в хипноза - дамата разказва нещо от своите изживявания. И чрез това той стига до заключението, че тази хистерия е във връзка със съвсем определено преживяване, свързано с баща й. Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него. Веднъж преживява нещо при тези грижи за болния.
към текста >>
Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този
език
.»
Материализмът винаги «виси на врата» на съвременния човек и в болничната история виждаме следната забележка, която няма да разглеждаме по-нататък: («Много е вероятно на поляната зад къщата наистина да е имало змии, от които момичето още от преди е било изплашено и които дават материал за халюцинацията.») Това е само забележка, на която дали ще обърнете повече или по-малко внимание, няма значение. И така, змията излиза от стената и иска да ухапе бащата - така си представя тя. «Опитва се да отблъсне гадината, но е като парализирана; дясната ръка виси над облегалката на стола, изтръпнала, безчувствена и отпусната, и гледайки я, пръстите й се превръщат в малки змии с мъртвешки глави.» Това се случва пред болничното легло на бащата. «Вероятно тя прави опит да прогони змията със схванатата дясна ръка и поради това настъпва анестезията и парализата на същата като асоциация във връзка с халюцинацията със змията.
Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.»
Цялата болест започва с това събитие. От него остава и едностранната парализа на ръката, полусънното състояние и невъзможността да се изразява на друг език освен на английски. Д-р Бройер забелязва, че винаги, когато я оставя да разказва, се появява облекчение на състоянието и от това извежда плана за лечението. Той се опитва постепенно да узнае цялата ситуация, като хипнотизира болната и чрез това наистина му се удава да предизвика съществено подобрение на състоянието, така че болната се освобождава от нещата, като ги извлича от себе си и ги споделя с друг. Бройер и неговият сътрудник Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в Париж, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия.
към текста >>
От него остава и едностранната парализа на ръката, полусънното състояние и невъзможността да се изразява на друг
език
освен на английски.
И така, змията излиза от стената и иска да ухапе бащата - така си представя тя. «Опитва се да отблъсне гадината, но е като парализирана; дясната ръка виси над облегалката на стола, изтръпнала, безчувствена и отпусната, и гледайки я, пръстите й се превръщат в малки змии с мъртвешки глави.» Това се случва пред болничното легло на бащата. «Вероятно тя прави опит да прогони змията със схванатата дясна ръка и поради това настъпва анестезията и парализата на същата като асоциация във връзка с халюцинацията със змията. Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.» Цялата болест започва с това събитие.
От него остава и едностранната парализа на ръката, полусънното състояние и невъзможността да се изразява на друг език освен на английски.
Д-р Бройер забелязва, че винаги, когато я оставя да разказва, се появява облекчение на състоянието и от това извежда плана за лечението. Той се опитва постепенно да узнае цялата ситуация, като хипнотизира болната и чрез това наистина му се удава да предизвика съществено подобрение на състоянието, така че болната се освобождава от нещата, като ги извлича от себе си и ги споделя с друг. Бройер и неговият сътрудник Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в Париж, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия. Следователно при това изживяване до болничното легло душевният шок действа върху душата, подобно на физическо нараняване на тялото. По начало - това трябва да се отбележи - Бройер схваща нещата като душевна болест, като вътрешен проблем.
към текста >>
Волята за власт при Ницше19 е дори
философски
принцип80.
Юнг забелязва, че Фройд има своите противници. Между тези противници е и Адлер78. Адлер застъпва съвсем друго становище. Както Фройд изследва голям брой случаи - можете да прочетете в книгата на Юнг - и навсякъде вижда участието на сексуалността и оттам стига до извода, че сексуалността е задействащата причина, така Адлер специално разглежда друга страна на нещата и намира, че тази друга страна е всъщност по-важна от онази, която Фройд изтъква на преден план. Адлер - искам само общо взето да охарактеризирам -намира, че както сексуалността играе много определяща роля в човека, така и друг инстинкт играе също доминантна роля и това е стремежът да се упражнява власт върху обкръжението, инстинктът за власт.
Волята за власт при Ницше19 е дори философски принцип80.
И точно както Фройд превръща сексуалността в теория, така също могат да се намерят безброй случаи за инстинкта за власт. Нужно е само да се анализира хистерията, случаите съвсем не се срещат толкова рядко, много предпочитани в такъв случай са особено сърдечните атаки, но и всевъзможни други състояния. Домът, цялото обкръжение и всичко възможно се задвижват. Повикват се лекари, болната безкрайно се съжалява. Накратко, тя упражнява тира-нична власт върху обкръжението.
към текста >>
54.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Първото, анонимното издание беше общопризнато като най-доброто от всички критики на философията на несъзнателното и същевременно като блестящо оправдание на естественонаучния механистичен мироглед срещу
философски
я идеализъм.
38, буквално: «Това отлично произведение казва в същността си всичко, което самият аз бих могъл да кажа за философията на несъзнателното, за историята на сътворението...». 24. Излиза през 1877 г. с «Общи забележки» и «Допълнения». В предговора на 8-то издание на «Философия на несъзнателното» от 1878 г. Хартман пише за въпросното произведение: «...излиза разширеното второ издание на произведението с моето име.
Първото, анонимното издание беше общопризнато като най-доброто от всички критики на философията на несъзнателното и същевременно като блестящо оправдание на естественонаучния механистичен мироглед срещу философския идеализъм.
Разкритието, че това произведение е написано от мен, както и прибавеното във второто издание детайлно опровержение на критиката, би трябвало да е достатъчно доказателство за моето владеене на съвременната естественонаучна гледна точка, за да ми осигури отсега нататък защита срещу всяко обвинение за недостатъчни познания в тази област. Всъщност целта беше да се даде урок на най-старите по чиновническа длъжност и на професионално надутата неспособност, когато благоволих като допълнение да добавя детайлното опровержение на от проф. Оскар Шмидт (Лайпциг, 1877 г.)». 25. Оскар Хертвиг, 1849 - 1922, анатом, ученик на Ернст Хекел. «Развитието на организмите.
към текста >>
Нови публикации към критика на
език
а», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916), Събр. съч. 173. 127. Фриц Маутнер, 1849 - 1923, писател и философ. «Речник на философията.
Нови публикации към критика на езика», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
т., статията «История», стр. 411, гласи: «Така Вунд е един класик на философията по милостта на издателя ». 128. Например в лекциите от 6 и 18 ноември в този том. 129. Патриций Патрик, 389 - 460 г., апостол и светец-покровител на Ирландия. 130. Лекция от 14 ноември.
към текста >>
55.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Тези хора на 3-то столетие пишат за Исус Христос на особен
език
, който отчасти е неразбираем за днешните хора – за днешните хора ще говорим по-нататък.
Но до смъртта си те не постигат такова разбиране, каквото имат две столетия след нея. Едва във 2-то срещу 3-то столетие съвременниците на Исус Христос в духовния свят, в който човекът живее между смъртта и ново раждане, стигат дотам, да разберат чрез собствените си сили какво са преживели тук, на Земята, преди две-три столетия. И тогава от духовния свят те инспирират хората, намиращи се долу на Земята. Прочетете от тази гледна точка това, което се разкрива като инспирации в правилния смисъл и което през 2-то и 3-то столетие е написано за Исус Христос от така наречените църковни отци, и ще узнаете как да се разбира написаното от тях. Каквото е било инспирирано от мъртвите съвременници на Исус Христос, е написано през 3-то столетие.
Тези хора на 3-то столетие пишат за Исус Христос на особен език, който отчасти е неразбираем за днешните хора – за днешните хора ще говорим по-нататък.
Искам да спомена един човек, бих могъл да взема също и друг за пример, но сега искам да ви представя един човек, когото съвременната материалистическа култура презира, за когото тази материалистическа култура казва, че е изрекъл едно ужасно изречение: Credo quia absurdum est* – вярвам в това, което е глупаво, а не в онова, което е разумно. Искам да ви представя Тертулиан. Когато се говори за Тертулиан, живял приблизително по времето, когато започват инспирациите отгоре от мъртвите съвременници на Исус Христос, и който, доколкото му е възможно като човек, е приел тези инспирации, когато човек наистина чете Тертулиан, добива специфично впечатление. Разбира се, той пише, както е трябвало да пише според своето човешко конституционно устройство. Някой би могъл да има инспирации, но те винаги да се показват по начин, по който само той може да ги възприеме.
към текста >>
Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския
език
, като го прави подходящ за християнството.
Някой би могъл да има инспирации, но те винаги да се показват по начин, по който само той може да ги възприеме. Така и Тертулиан не предава съвсем чисто инспирациите. Той ги предава така, както може да ги изрази чрез човешкия си мозък, първо, защото е живял в смъртно тяло и второ, защото в известен смисъл е бил страстен и фанатичен. Той пише, както може, но се получава нещо забележително, ако се разглежда от правилната гледна точка. От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото.
Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството.
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните. Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото. Като римлянин Тертулиан е без предубеждения по отношение на своята собствена римска принадлежност – това може да се види в „De carne Christi“. Той употребява внушителни думи, когато защитава християните при преследването им от римляните. Темпераментно осъжда мъченията, на които са били подложени, за да се отрекат от Христос Исус, като казва: „Не доказват ли вашите действия като съдии на християните, че не сте прави?
към текста >>
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен
език
, този чисто риторичен латински
език
с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните.
Така и Тертулиан не предава съвсем чисто инспирациите. Той ги предава така, както може да ги изрази чрез човешкия си мозък, първо, защото е живял в смъртно тяло и второ, защото в известен смисъл е бил страстен и фанатичен. Той пише, както може, но се получава нещо забележително, ако се разглежда от правилната гледна точка. От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото. Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството.
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните.
Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото. Като римлянин Тертулиан е без предубеждения по отношение на своята собствена римска принадлежност – това може да се види в „De carne Christi“. Той употребява внушителни думи, когато защитава християните при преследването им от римляните. Темпераментно осъжда мъченията, на които са били подложени, за да се отрекат от Христос Исус, като казва: „Не доказват ли вашите действия като съдии на християните, че не сте прави? Вие трябва да промените цялото си досегашно съдопроизводство, да не го прилагате, когато съдите християните.
към текста >>
Като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря
философски
те школи в Атина и мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия.
Чрез това те са искали да дадат на човека съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух. Целяло се е да се отреже бъдещото му развитие и човекът да поеме съвсем различен път на развитие. Историята не се развива така, както е било предвидено в тази особена форма, в тази феноменална, величествена, ала дяволска форма, но въпреки това следите от нея са дали отражение в нея. Те са могли да окажат въздействие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени духовни същества, които искат да ги направят чрез хората. Такъв е император Юстиниан – посредник, проводник на определени същества.
Като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря философските школи в Атина и мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия.
В Нисибис са избягали сирийските мъдреци, още когато Зено Исаурик през 5-то столетие също гони такива гръцки мъдреци от Едеса. Така, когато наближава 666 година, в персийската академия на Гондишапур се събира целият учен свят, дошъл от старата гръцка култура, нямаща никакво отношение към Мистерията на Голгота. В Гондишапурската академия са обучавали онези, които са били инспирирани от луциферически-ариманическите сили. Ако заплануваното да стане през 666 година би се осъществило, е щяло да възпрепятства по-късното развитие и да внедри съзнателната душа в човечеството още през 666 година. Тогава през 7-то столетие съгласно намеренията на Академията на Гондишапур навсякъде са щели да се появят високообразовани и чрез своята висока образованост изключително гениални хора, които да странстват през Западна Азия, Северна Африка, Южна Европа, изобщо през Европа и навсякъде щяха да разпространяват културата от 666 година, която е била възнамерявана от Академията на Гондишапур.
към текста >>
56.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на
език
а.
Когато мъдрите филолози – днес и филолозите, първо, са твърде абстрактни, и второ, са станали филистери, – когато мъдрите филолози изучават езиците, открити при така наречените диви народи в Америка, когато „цивилизаторите“, казвам това в кавички, проникнали в Америка, тоест когато тези цивилизатори открили дивите американци, там тези мъдри филолози намерили, което е забележително, че тези диви хора имали логически добре формирани езици! Намерили огромно количество такива езици, които, както уверяват филолозите, и както всъщност е, в образуването и членуването са подобни на финския, испанския и италианския. Такива неща се откриват при аборигените в Гренландия. И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали. Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим.
Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика.
Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум. Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал. Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум. Тук виждате действителна насока за това, как космическото се разиграва в човешката душа.
към текста >>
Как е станало, че космическият разум се е влял в
език
а?
Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал. Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум. Тук виждате действителна насока за това, как космическото се разиграва в човешката душа. И сега можете да пренесете всичко казано към такова специално явление, като космическата омраза, която откриваме и в човешката душа. И знаете, че в духовната област, както и в природната област, можем да говорим за определен род полярности.
Как е станало, че космическият разум се е влял в езика?
Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък. Как в човешките души е проникнал този космически разум, как е станал индивидуален? Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото.
към текста >>
Днес човешката душа не е способна вече за
език
ово творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в
език
а, е само остатък.
Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум. Тук виждате действителна насока за това, как космическото се разиграва в човешката душа. И сега можете да пренесете всичко казано към такова специално явление, като космическата омраза, която откриваме и в човешката душа. И знаете, че в духовната област, както и в природната област, можем да говорим за определен род полярности. Как е станало, че космическият разум се е влял в езика?
Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък.
Как в човешките души е проникнал този космически разум, как е станал индивидуален? Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото. Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм.
към текста >>
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни духовни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като
език
а или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях.
Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото. Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм. Но това, от което се свени, е основано само на съвременни предразсъдъци.
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни духовни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като езика или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях.
Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато човек още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало. Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато човек още не се е отделил от общия миров ред. Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително, животинско и човешко царство. Ние можем да говорим за тези природни царства. Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза.
към текста >>
В нашето мислене – и това мислене в еволюцията е невъзможно да си го представим без съучастието, например, на
език
овия елемент – действа ариманическото.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
В нашето мислене – и това мислене в еволюцията е невъзможно да си го представим без съучастието, например, на езиковия елемент – действа ариманическото.
В нашата воля действа луциферическото. Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на еволюция е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота. Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение. Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо.
към текста >>
Ако някой има
философски
мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател.
Голото обединяване на всичко в един кюп и теоретизирането над този кюп е несъвместимо със сериозността на нашето време. Животът не е аморфна маса, а той протича диференцирано и индивидуализирано. Това, което е насочено към бъдещето, трябва да бъде предварително диференцирано. Днес все още битува нездравата практика, – ще си позволя да се изразя тривиално – всичко да се поставя под общ знаменател. Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало.
Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател.
Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v].
към текста >>
57.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко
философски
или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот. Знам, че мнозина просто ще се присмеят над такава идея. Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност. От самосебе си се разбира, че не искам да кажа нищо лошо за тази идея, характерна за едно днешно мистично направление. Искам само да я дам като пример за разбиране, което също може да намери място в душата на човека.
Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко философски или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения. Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината. В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината. И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни.
към текста >>
Ето какво е нужно за да се направи съвсем честен превод от един
език
на друг, и какво е нужно, написаното да се превърне в своята противоположност!
Прочетох и статия на същия този социалист, и също намерих за доста любопитно това, което се излага като мнение на Кауцки. Още по време на четенето имах мнение, защото ми стана интересно, как изобщо е възможно такова нещо; но много скоро, след като приключих с четенето, разбрах как това е могло да стане, доколкото този социалист поднесе своите извинения, но аз научих за това по-късно. Този социалист не е чел книгата на Кауцки на немски, а е чел руския ѝ превод, и понеже статията е била преведена от немски, той си направил неин обратен превод. И така, ето какво станало: превод от немски на руски и обратен превод. При това било извлечено и цитирано обратното на това, което се съдържа в немската книга!
Ето какво е нужно за да се направи съвсем честен превод от един език на друг, и какво е нужно, написаното да се превърне в своята противоположност!
При това съвсем не става дума за маловажни неща, а, по принцип, само за основни положения, с които днес изобщо запознаването е само от преводи. Това е такова малко наблюдение, което ви представих. Но който има търпението да наблюдава в живота такива и подобните им неща, няма да не те разбере, ако му кажеш: Омир е невъзможно да бъде разбран, ако ползваме всичко това, което имаме на разположение; ние само си въобразяваме, че го разбираме. Но това е външната страна на нещата. Има и вътрешна страна.
към текста >>
[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на
философски
те науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
в GA 174б „Скритите духовни основи на Първата световна война“ и GA 174а „Средна Европа между Изтока и Запада“ [iv] Улрих фон Виламовиц 1848-1932, филолог и преводач „Гръцки трагедии“ 3 тома, Берлин 1904г. [v] Чуждо списание – „Internacionale Rundschau”, Цюрих, броят от 25.04.1918 г. [vi] Карл Йохан Кауцки 1854-1938, социалдемократически теоретик и историк [vii] Карл Маркс е казал веднъж – в „Тезиси за Фойербах“, 1845-46, 11 теза
[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
[ix] Майстер Екхарт – 1260-1327, мистик, виж Р.Щайнер GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“ [x] Йоханес Таулер – 1300-1361, мистик, виж бележка 36 [xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер фон Сиверс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г. изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари фон Сиверс: кореспонденция и документи“
към текста >>
58.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките
философски
школи, представящи блясъка на древната цивилизация.
Който разбира взаимовръзките, знае как едно или друго ставащо води до своята духовна основа. Който наблюдава прехода от древния гръко-римски период, от гръко-римския културен период към съвременното човечество, ако разглежда само външната история, много неща могат да му се сторят загадъчни. Но вътрешните взаимовръзки изясняват тези неща. Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г.
император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация.
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г. Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност. Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е.
към текста >>
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките
философски
школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г.
Който наблюдава прехода от древния гръко-римски период, от гръко-римския културен период към съвременното човечество, ако разглежда само външната история, много неща могат да му се сторят загадъчни. Но вътрешните взаимовръзки изясняват тези неща. Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г. император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация.
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г.
Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност. Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е. в V и VI век от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат.
към текста >>
Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски
език
в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон.
След това те са се установили в Персия и са основали там Академията Гондишапур[iii]. За тази Академия Гондишапур се говори малко даже сред философите. Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството. Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел.
Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон.
Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език. И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително. Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския. Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед.
към текста >>
Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски
език
.
За тази Академия Гондишапур се говори малко даже сред философите. Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството. Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон.
Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език.
И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително. Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския. Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един
език
на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския
език
до арабския.
Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език. И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително.
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския.
Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век. Това, което ви разказах не е фантастично събитие, не е нещо, което го е нямало на Земята; в Гондишапур вече са изучавали това, за което говорих вчера: това, което, – ако се разгледа по същество, – представлява най-голямата противоположност, най-голямата мислима противоположност на това, което изхожда от Събитието на Голгота. Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен стремеж.
към текста >>
59.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия
език
така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/.
Тези изисквания могат да бъдат решени само при едно човечество, което е развило едно ново устройство на душата. Задачата, която имаме, е тази: да действуваме така, че това ново устройство на душата да дойде сред хората. Ние виждаме днес положението на човечеството, бих могъл да кажа, като нещо, което подтиска нашите души като един ужасен кошмар, виждаме, че хората не могат да излязат от представите, които са развивали в течение на хилядолетия. Ние виждаме днес, как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари представи, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки. Навсякъде между нас се говори за човешки идеали.
Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия език така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/.
Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се". Бележки на преводача/. Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата. Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората.
към текста >>
Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с
философски
светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус.
Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем. И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка.
Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус.
Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на човека. Но същевременно е изказал изречението: "Аз мисля, следователно съм". Това е точно противоположно на истината. Когато мислим, ние не сме, защото в мисленето имаме само образа на действителното. Ние не бихме имали от мисленето нещо, ако с мисленето бихме се намирали в действителността, ако мисленето не би било само един огледален образ.
към текста >>
60.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
С чудесен
език
това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера.
Варуна е този, който произвежда млякото в млечните крави. Варуна е този, който раздвижва Волята в сърцето на човека. Варуна е този, който запалва светкавицата в океана на облаците. Варуна е, който причинява светлината на слънцето да свети в свода на небето. Варуна е, който произвежда Сома-питието на планината.“
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера.
Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока.
към текста >>
На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича
Философски
я камък.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците.
На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок. Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието. Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно.
към текста >>
Много книги казват, че не е известна субстанцията на
Философски
я камък.
На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък. В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок. Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието.
Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък.
Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините. Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък. Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми.
към текста >>
Също се казва, че
Философски
ят камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез
Философски
я камък.
Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието. Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините.
Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък.
Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми. Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина. Забележително е, че нещо много познато се представя като че ли е съвсем непознато, защото хората не разбират връзката на техния настоящ начин на виждане с този на времена, относително не много далечни. Обаче трябва да осъзнаем, че днес виждаме света през много разкривени очила, и че въпреки нашето научно развитие, не разбираме онова, което е най-близо до нас: ние не знаем въздействието на много вещества, които използваме в ежедневния си живот. А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме.
към текста >>
Ала има хора в нашето съвремие, които консумират
Философски
камък с килограми.
Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините. Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък.
Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми.
Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина. Забележително е, че нещо много познато се представя като че ли е съвсем непознато, защото хората не разбират връзката на техния настоящ начин на виждане с този на времена, относително не много далечни. Обаче трябва да осъзнаем, че днес виждаме света през много разкривени очила, и че въпреки нашето научно развитие, не разбираме онова, което е най-близо до нас: ние не знаем въздействието на много вещества, които използваме в ежедневния си живот. А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме. Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те).
към текста >>
Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък
Философски
я камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те).
Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми. Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина. Забележително е, че нещо много познато се представя като че ли е съвсем непознато, защото хората не разбират връзката на техния настоящ начин на виждане с този на времена, относително не много далечни. Обаче трябва да осъзнаем, че днес виждаме света през много разкривени очила, и че въпреки нашето научно развитие, не разбираме онова, което е най-близо до нас: ние не знаем въздействието на много вещества, които използваме в ежедневния си живот. А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме.
Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те).
Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества. Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света. Странно е, че хората се опитват да спазват тези понятия, които са толкова повърхностни, че те не желаят да се захванат с ново вътрешно знание от една страна и да се стремят, от друга, към ново външно знание. Понякога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде почувствано, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съзнанието си. Напоследък приятел ми даде брой от ,,Rheinische nusik und Theater Zeitung“.
към текста >>
61.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски
език
се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване.
На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
и на английски език Occult Science An Outline. Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот. Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание.
към текста >>
и на английски
език
Occult Science An Outline.
Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване. На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
и на английски език Occult Science An Outline.
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот. Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание. Така както в активния живот човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си.
към текста >>
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са
философски
истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
И само сега аз зная, чрез опитност, какво е духът. Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен свят. Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух. Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия.
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно. От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието. Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта? Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта. Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви.
към текста >>
62.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни
философски
мъдрувания.
Тук ни се дава основата за разрешаване на този необичайно важен исторически раздор, който е настъпил в ново време и е довел душите на хората до такава обърканост. Нима не виждаме този раздор? Аз вече често съм споменавал, изхождайки от друга гледна точка, за това, как човека, от една страна го учат, че целият Космос е пронизан от някаква природна закономерност, че тази природна закономерност се разпространява и върху съществото на човека, а именно, че някога е съществувала първична мъглявина, от която са се отделили Слънцето и планетите, а след това и самият човек. Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се чувства човек. И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност.
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания.
Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка.
към текста >>
Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-
философски
теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и
философски
школи.
Аз вече често съм споменавал, изхождайки от друга гледна точка, за това, как човека, от една страна го учат, че целият Космос е пронизан от някаква природна закономерност, че тази природна закономерност се разпространява и върху съществото на човека, а именно, че някога е съществувала първична мъглявина, от която са се отделили Слънцето и планетите, а след това и самият човек. Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се чувства човек. И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност. Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.).
Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи.
Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем. И ето възниква великият съдбовен въпрос, който се налага човек да си зададе: ето природният свят, образувал се от първичната мъглявина, и той върви към топлинна смърт, при която и всичко духовно-душевно ще бъде погребано във вътрешно, вече неподвижно, еднакво всеобщо топлинно състояние, така, че ще се образува едно велико гробище.
към текста >>
Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и
философски
кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни.
Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се чувства човек. И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност. Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи.
Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни.
Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем. И ето възниква великият съдбовен въпрос, който се налага човек да си зададе: ето природният свят, образувал се от първичната мъглявина, и той върви към топлинна смърт, при която и всичко духовно-душевно ще бъде погребано във вътрешно, вече неподвижно, еднакво всеобщо топлинно състояние, така, че ще се образува едно велико гробище. Всички морални идеали, породени от индивидуалностите на отделните хора, ще измрат.
към текста >>
Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с
език
а на тази националност, в съответствие с особената форма на този
език
получават също и формата на своите мисли.
Преди всичко виждаме тяхната дейност в национализма, в шовинизма. Това е дейност, която се разпространява днес по цял свят: там, където мислите на хората се развиват изхождайки не от непосредствения вътрешен човешки център, а изхождайки от кръвта, от инстинктите. В този смисъл може да има двояк подход към националността. Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността. И тогава, израствайки в тази националност, шовинистично се кичат с това, което се е родило, произхождайки от кръвта на своята националност.
Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите мисли.
Израстват, произхождайки от това, което Духовете на Формата са направили от националността. И ето, ако сега човек поиска да се поддаде на тези изостанали Духове на Формата, пък ако е и много тщеславен, и освен това, ако съдбата му е предоставила висок пост, тогава той започва да фабрикува – напълно в съответствие с националния шовинизъм на съвремието - «четиринадесет точки». И той намира поддръжници, които разглеждат тези «14 точки » на Удроу Уилсън като нещо, което трябва да донесе на света нещо великолепно. Какво в действителност са били тези «14 точки» на Удроу Уилсън? Те са били като лозунг хвърлен пред света, за да могат да способстват на това, което изостаналите Духове на Формата са искали да излеят върху природните подоснови на различните нации.
към текста >>
Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ
език
с тях.
Те не са успели да внесат активност в стареещото тяло. Младите искат да имат станали наистина стари хора, а не просто изглеждащи стари, с бръчки, посивели или оплешивели, със старо сърце, което обаче е също толкова младо като тяхното... Младите искат такива хора, които са разбрали и съумели да остареят така, че състарявайки се те са пораснали в мъдрост и сила. Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема.
Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях.
А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат. И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша! Това е основно вътрешната причина на съществуващото разминаване между млади и стари. Вие трябва да възприемете това, което казах в малко хумористична форма, напълно сериозно, в най-дълбокото му значение и тогава вие ще можете непосредствено да възприемете със своето душевно око много от това, което стои в съвременната цивилизация, като голям, значителен, парлив въпрос.
към текста >>
63.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив
език
.
При подобно обявяване на награда е прието, трудовете на тези, които се състезават за наградата, да се изпращат така, че името на автора да не се познава, а само да се избира едно мото, което да стои върху плика на писмото. Вътре е затворено името на автора и отгоре е написано едно мото. Това мото стои отгоре и съдиите за определяне на награждаването не познават автора. Академията на науките в Гьотинген определи наградата за историята на механиката написана от Ойген Дюринг, даже изпрати едно извънредно признателно писмо на автора. С това Ойген Дюринг бе обявен като един кадърен доцент не само пред неговите слушатели, но той бе признат също и от най-известните учени.
Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език.
Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща.
към текста >>
Език
ът му не се въздържа.
Той продължи своята дейност като писател и можеше винаги сам да се грижи за своите неща - естествено до известна степен, - въпреки че беше напълно ослепял. Но първо той се запозна с една действително трагична съдба в историята на учените от 19-то столетие, със съдбата на Юлиус Роберт Майер[16], истинският откривател на механическия еквивалент на топлината, който, както може напълно да се твърди, бе невинно затворен в лудницата, облечен в усмирителна риза и ужасно третиран от семейството, колегите и «приятелите». Тогава Дюринг написа своето съчинение: «Роберт Майер, Галилей на 19-и век». Действително в тази съдба на Юлиус Роберт Майер имаше един вид съдба на Галилей. Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите.
Езикът му не се въздържа.
Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце! Тъй като беше изпитал много страдания от вестниците, той стана също фанатичен антисемит. И тук той също е последователен.
към текста >>
на
език
а на Дюринг за Гьоте и Шилер.
Но оттам произлизат неговите особени литературни разглеждания. Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17]. В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература. И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е.
на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер.
Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен. Той например винаги пише «интелектуалии» за хората, които са интелектуалистични. Интелектуалии - сродно с каналии /от френската дума, която означава подлец/ - той постоянно има подобни словообразувания. Но някои неща са извънредно интересни.
към текста >>
[15] “Критична история на общите принципи на механиката”, Берлин 1873; наградена с първа награда на фондация Бенеке, от
философски
я факултет на Университета в Гьотинген.
[12] Йохан Михаел Фогт, 1768-1840, певец. [13] Ойген Дюринг, 1833-1921. [14] “De tempore, spatio, causalitate atque de analysis infini-tesimalis logica”, Берлин 1861. написва върху същия въпрос една книга...: “Естествена диалектика. Нови логични основания на науката и философията”, Берлин 1865.
[15] “Критична история на общите принципи на механиката”, Берлин 1873; наградена с първа награда на фондация Бенеке, от философския факултет на Университета в Гьотинген.
Второто преработено и допълнено издание излиза в Лайпциг 1877. [16] Юлиус Роберт Майер, 1814-1878, лекар и естествоизпитател. [17] “Величията на модерната литература”, 2 тома, 2. [18] Фридрих Ницше, 1844-1900; виж също “Рудолф Щайнер и Ницшевия Архив”, Рудолф Щайнер изследвания, том VI, Дорнах 1993. [19] Elisabeth Forster-Nietzsche, 1846-1935.
към текста >>
64.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в
език
а, в говора, това, което изживяват.
В последно време веднъж в една друга серия[1] от лекции трябваше да опиша един исторически факт - сблъскването на римския свят със северно-германския свят по време на преселението на народите, през времето, когато християнството се разпространи на север от южните, гръцко-латински области. Ние трябва истински да поставим пред погледа си тези физически прадеди на средно-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим представа, колко много човешка импулсивност е съществувала някога в света. Тогава съизживяването с духовните същества на природата е било много живо между различните германски племена, с които римляните се сблъскаха в първите столетия на християнското летоброене. Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното. Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното.
И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват.
За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор!
към текста >>
И когато тези неща се приемаха в
език
а, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха.
Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното. Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното. И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан.
И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха.
Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред.
към текста >>
Ако бихме искали на нашия модерен
език
да изразим това: - Водан вее във вятъра.
Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното. И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха.
Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра.
- подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)!
към текста >>
- подобно се е казвало и в стария
език
- веенето се излива също и чрез
език
а, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор!
И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра.
- подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор!
Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря!
към текста >>
Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния
език
се е вляло това, което в стария
език
е звучало по подобен начин.
За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор!
Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин.
И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете.
към текста >>
И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния
език
, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин.
И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете. През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните.
към текста >>
Ние ще се опитаме да отгатнем от
философски
те мисли нещо относно неговите минали земни съществувания.
И този труд, тази книга, «Феноменология на нравственото съзнание» дори беше това, което най-дълбоко ме интересуваше. След това той написа една книга и върху религиозното съзнание, написа една естетика, много неща написа. И даже тогава, когато човек не можеше да се съгласи с това, то беше извънредно интересно. Естествено може да се породи желанието да узнаем, как стои работата със съдбата на един такъв човек? Отначало може би ще бъдем съблазнени да се задълбочим в неговата философия.
Ние ще се опитаме да отгатнем от философските мисли нещо относно неговите минали земни съществувания.
Там обаче нищо няма да се открие.Но въпреки всичко точно една такава личност до най-висока степен беше интересна за мене. И виждате ли, когато човек, бих искал да кажа, има окултизъм в кръвта си, тогава се получава стремеж той да гледа нещата по правилен начин. И ето налице е един друг факт: Едуард фон Хартман е бил отначало военен, офицер. В адресната книга на издателството Кюршнер наред с титлата «доктор по философия» като негова характеристика намираме записано и «главен лейтенант» така чак до неговата смърт. Едуард фон Хартман отначало е бил пруски офицер и трябва да е бил много добър офицер.
към текста >>
И след като получи образованието на своето време, той пише един
философски
труд след друг.
Но от това не се получава нищо особено. А особеното е да се запитаме: - Как стана, че един пруски офицер, който е бил добър офицер, който през време на своето офицерство много малко се е интересувал от философия, а се е интересувал повече от упражненията със сабята, как се случва, че именно този човек става един представителен философ на своята епоха? И чрез какво той е станал това? Ето виждате ли, мои мили приятели, той е станал един такъв философ, благодарение на това, че се е разболял, получил е заболяване на коляното, трябвало е да се пенсионира и от тази болест на коляното той е страдал през целия си останал живот. Имаше време, когато той съвсем не можеше да върви, беше заставен да държи краката си изпънати, да ходи малко, да седи, да седи върху един диван.
И след като получи образованието на своето време, той пише един философски труд след друг.
Философията на Хартман е цяла библиотека. Толкова много е писал той. Когато разглеждах тази личност, един ден за мен стана извънредно важно това заболяване на коляното, появата на това заболяване на коляното. Интересуваше ме много повече това, че в определена възраст този човек е получил заболяване на коляното, интересуваше ме много повече, отколкото неговият трансцендентален реализъм или, че той казваше: - Първо е съществувала религията на Отца, след това религията на Сина и в бъдеще ще дойде религията на Духа. - Това са остроумни неща, обаче в остроумния 19-ти век те можеха да бъдат намерени повече или по-малко на улицата.
към текста >>
65.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко
философски
начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
Ние виждаме, как отвъд в Азия Харун Ал Рашид импулсира, да не кажем сега владее, една велика цивилизация. И ние виждаме, как в тази духовна култура, чиято душа е Харун Ал Рашид, възниква онова, което от аристотелизма насам се разпространява в един непрекъснат поток оттатък в Азия. Аристотелска философия, аристотелска естествена наука е намерила разпространение и отвъд в Азия. Тя бе разработена с ориенталско разбиране, с ориеталско въображение, с ориенталски възглед. Ние я намираме в цяла Предна Азия, намираме я да действа чак през границите на Индия, намираме я така разработена, че например в двореца на Харун Ал Рашид се развива една обширна и много разпространена медицинска система.
Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
Там се развива математиката, географията. За съжаление това се подчертава твърде малко сред европейската история и обикновено като се има предвид примитивността, царуваща да речем, при франкския двор на Карл Велики, се забравя това, което е било отвъд в Азия. И когато вземем под внимание това, което се беше развило там по права линия от мохамеданизма, ние имаме пред нас една чудна картина. Мохамеданизмът бе основан в Мека, след това продължен в Медина. Той се разпространява нагоре в областите на Дамаск, Багдат и т. н.
към текста >>
Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други
език
ови общности, раждат се в съвършено други направления на мислите, обаче със същите основни типове на тяхната дейност.
Станали са такива битки, такива сражения, като сражението при Тур, Полтир и Нарбон. Арабите са били отблъснати и отхвърлени от другата страна на Константинопол и бихме могли да повярваме, че с това всъщност арабизмът е изчезнал от световната история. Но от друга страна, когато се задълбочим в това, което царува именно в европейската научна, а в много отношения също в европейската художествена култура, ние все пак срещаме арабизма, но като затрупан, като тайнствено разлят в християнството. От къде идва това? Виждате ли, мои мили приятели, в духовния живот нещата са различни от това, както те са проявяват в обикновените исторически събития.
Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други езикови общности, раждат се в съвършено други направления на мислите, обаче със същите основни типове на тяхната дейност.
Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възможността на движението, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи трудности и пречки. Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга. Само че не винаги хората познават това, което се пренася, защото те лесно си представят, че един следващ живот трябва да изглежда твърде подобен на един минал живот. Има даже хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, един философ като философ, един градинар като градинар и т. н.. Но това не е така.
към текста >>
66.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия
философски
и научен духовен живот.
Така че една личност, която някога беше висш посветен, живееше в двора на Харун ал Рашид. Въпреки че тази личност не можа по един външно явен начин да пренесе съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живееше в двора на Харун ал Рашид, това беше една от най-блестящите личности в източната култура през 8-мо и 9-то столетие. Той беше, така да се каже, организатор на всичко онова, което съществуваше като науки и изкуства в двора на Харун ал Рашид. Ние вече споменахме, какъв път беше поела през времената индивидуалността на Харун ал Рашид. Когато той мина през вратата на смъртта, в него остана стремежът да отиде повече на Запад, със собствената си душа да пренесе на Запад онова, което се разпространи като арабизъм на Запад.
Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия философски и научен духовен живот.
Ние виждаме, как в Бейкън отново се явява това, което, така да се каже, Харун ал Рашид беше видял около себе си, обаче преобразено в западна форма. А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия. Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис. - червено/. Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дейност, след като бяха минали през вратата на смъртта.
към текста >>
Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен
език
.
Каквото те имаха да решават помежду си в техния минал земен живот, през време на дългия път между смъртта и едно ново раждане се превърна в стремеж да изправят това, което си бяха причинили един на друг. Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставите с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах. Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното. Какво мислите: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката. Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие.
Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език.
И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора. Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години.
към текста >>
67.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече
философски
я възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура. И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост. Този възглед се разля после на запад върху старото.
Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност.
Всичко в света е проникнато от космическата Интелигентност. В Азия хората казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всичко, което се мисли, мислят го Боговете, мисли го преди всичко Единният Бог, който играеше роля още в аристотелизма. Това, което е отделната човешка интелигентност, то е една капка от всемирната Интелигентност и се изявява в съществото на отделния човек, така щото отделният човек се чувствуваше, бих могъл да кажа, като стоящ със своята глава и със своето сърце във все мирната Интелигентност. Това беше настроението. Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на
език
а.
Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен. Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен. Но Харун ал Рашид държеше много на този мъдър човек. Той му предаде работата по организирането на това, което блестеше като науки и като изкуства в двореца на Харун ал Рашид. Той се радваше, че има този човек, и се чувствуваше непосредствено като негов приятел.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика.
Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма. Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците. Отвъд в Азия хората бяха развили чрез това, което беше направил Александър Велики, повече вътрешните мистично-естественонаучни познания на Аристотел. И всичко това те бяха развили под влиянието на извънредно силната интелигентност на арабизма, обаче взета като дадена чрез откровението, като дадена чрез вдъхновение интелигентност. В двореца на Харун ал Рашид беше така, че там знаеха за Християнството, обаче в сравнение с извънредно големия блясък, който се развиваше там, то беше считано като едно първобитно Християнство, така както се представяше тогава.
към текста >>
68.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
За инициационното познание тези неща не са
философски
истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
И едва сега аз от опит зная какво е Духът. Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието. Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността.
За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното. От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието. То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини.
към текста >>
В съвременния
език
ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато.
След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност. Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието.
В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато.
Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността. Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора. Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята. Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума. - В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света.
към текста >>
69.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния
език
, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният
език
е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Мога да опиша това събитие само по следния начин. В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми. В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове. Женският организъм е пригоден от природата да запази атавистично ясновидство за по-дълго, отколкото мъжкият организъм. Докато за мъже медиуми вече почти не се чуваше, жени медиуми още се намираха и голям брой бяха използвани, докато компромисът все още се поддържаше.
към текста >>
написа своите "
Философски
изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми".
Безжизнените и несъзнателни продукти на природата са само неуспешни нейни опити да отрази самата себе си; т.н. нежива природа е всъщност неузряла интелигентност, затова в нейните явления разумният характер все пак се проявява, но без съзнание. Природата достига своята най-висша цел, да стане самата тя изцяло обект на себе си в своето най-висше и последно отражение, което не е нищо друго освен Човека, или по-общо онова, което наричаме Разум, чрез който природата се връща напълно в себе си, и чрез който става явно, че тя, природата, е от самото начало идентична с познаваното от нас като интелигентност или съзнание." И говорейки по-нататък за Шелинг, аз казах малко по-късно: "За Шелинг, с неговата прогресивна мисъл, изучаването на света бе изучаването на Бога, или Теософия. Той вече стоеше твърдо зад убежденията си, когато през 1809 год.
написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми".
Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са божествени, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта? Ако душата на човека е в Бог, как се стига до това, че тя следва своите собствени егоистични интереси? И ако е Бог този, който действа в мен, как мога аз, който следователно по никакъв начин не действам като независимо същество, да бъда наречен свободен? " Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния сред онези философи, които позволиха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света.
към текста >>
Не можех да отида отвъд това, защото господстващи по онова време в напредващата еволюция бяха чисто дилетантски опити, които не оказваха влияние върху
философски
те търсения.
Шелинг не изпадна в това противоречие. Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за живота. Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост. Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства." Аз пишех история на светогледите, застъпени през XIX век.
Не можех да отида отвъд това, защото господстващи по онова време в напредващата еволюция бяха чисто дилетантски опити, които не оказваха влияние върху философските търсения.
Подобни неща не можеха да участват в тази книга. Но Теософия, доколкото тя е внесена в задълбоченото мислене именно това ще намерите в главата на Шелинг. Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год. Това беше когато точно бях започнал да изнасям исканите лекции, и през Септември 1901 год. книгата на мистицизма беше вече издадена.
към текста >>
Език
ът на неговата книга е лесен за разбиране.
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света." После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото. Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за еволюция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани. Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен жаргон. Една психология на модерните вярвания в духове на човек от мисловния калибър на Щайнер би била несъмнено приветствана.
Езикът на неговата книга е лесен за разбиране.
Никой от дългите пасажи на академичния философ не нарушава забавлението на читателя." Това бе написано през Ноември 1901 год., скоро след като бях започнал да изнасям теософските лекции в Берлин. Може правилно да се каже, че тогава имаше искане, публично искане, и аз трябваше да говоря за целта и намеренията на Теософията. Това не беше въпрос на случаен избор, а беше, както се казва, ясен зов на Кармата. През зимата на 1900-1901 год., изнесох лекциите върху Мистицизма, а през тази на 1901-1902 год.
към текста >>
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски
език
, още преди да бъда член на Теософското Общество.
Може правилно да се каже, че тогава имаше искане, публично искане, и аз трябваше да говоря за целта и намеренията на Теософията. Това не беше въпрос на случаен избор, а беше, както се казва, ясен зов на Кармата. През зимата на 1900-1901 год., изнесох лекциите върху Мистицизма, а през тази на 1901-1902 год. онези, третиращи Египетските и Гръцките Мистерии в доста големи подробности. Тези лекции бяха впоследствие отпечатани в книгата "Християнството като мистичен факт", излязла през лятото на 1902 год.
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски език, още преди да бъда член на Теософското Общество.
Бих могъл да ви кажа голям брой значими неща, но сега времето не ни го позволява; те могат да бъдат разказани и друг път. Едно нещо обаче трябва да добавя. Виждате ясно, че никъде в развитието на нещата нямаше никакви внезапни скокове; едно нещо довеждаше до друго съвсем естествено. В началото на курса от лекции за Гръцките и Египетските Мистерии изнесени отново в библиотеката на граф Брокдорф и също по времето на втория цикъл аз имах възможността да дочуя някои неща, които не бяха чак толкова сериозни по онова време, но които в края на краищата доведоха до неща, за които тук се говори като за "мистична ексцентричност". И така през 1901-1902 год.
към текста >>
70.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от
философски
те разсъждения.
Дорнах, 9 април 1921 г. Психология на изкуствата Как трябва да се говори върху изкуството, с този въпрос, бих могъл да кажа, аз се боря всъщност през целия мой живот, и ще си позволя да взема като изходна точка два етапа, в които се опитах да преустановя малко тази борба. Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика". С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието.
Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения.
Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман. Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите". Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек.
към текста >>
Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския
език
добива при онези, които го говорят от бохемския немски
език
, от пражкия немски
език
, от този нюанс на
език
а, беше особено симпатичен.
Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите". Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично.
Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен.
Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик! Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания. Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата.
към текста >>
Роберт Цимерман направи пражко-немския
език
да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен.
Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания. Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата. И трябва да кажа, че тогава престана да съществува естетически напълно милия, симпатичен човек, тогава човекът Роберт Цимерман се превърна напълно в хербартианец.
към текста >>
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни
философски
форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
Новалис напусна безболезнено живота, но отдаден на елемента, който проникваше със своите тонове неговата поезия през целия му живот. Брат му трябваше да му свири на пияното през време, когато той умираше, и онзи елемент, който той беше донесъл със себе си, за да го направи да прозвучи през неговата поезия, трябваше отново да го приеме, когато чрез своето умиране той премина от прозаичната действителност в духовния свят. Новалис умря под звуците на пианото. Той търсеше онова музикално отечество, онази музикална родина, която беше напуснал в пълния смисъл на думата при своето раждане, за да почерпи от нея музикалното на поезията. Така, мисля аз, ние се вживяваме от действителността в психологията на изкуствата.
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни философски форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
И Новалис стои пред нас така: изпратен от областта на музикалното, правейки музикалното да звучи в поетическото, претопявайки с поетичното пространството и времето, недокосвайки в магическия идеализъм прозаичната действителност на пространството и времето, и отново връщайки се в музикалната духовност. И пред нас може да изникне въпросът: Ако Новалис би бил организиран физически така, че да живее повече години, ако от това, което е прозвучало музикално и е било казано поетически във вътрешно действуваща психология на човешката душа и на човешкия дух, ако това не би се върнало при навършване на 29 годишна възраст отново в музикалната родина, а би живяло по-нататък благодарение на един по-здрав човешки организъм, къде би се намерила тази душа? Къде би се намерила тази душа, ако тя би останала по-дълго време в прозаичната действителност, която тя е напуснала във времето, когато още е имало възможност да се върне в музикалния безпространствен свят без докосване с външното пространство и с външното време? Аз не искам да дам на този въпрос един теоретически отговор. Тук бих искал отново да обърна погледа си към действителността и тази действителност е налице; тя също се е развила и проявила в хода на човешкото развитие.
към текста >>
71.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият
език
не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен
език
.
Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия. Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически. Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос. И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие преди нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“.
Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият език не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен език.
И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси. Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята. От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз. И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло.
към текста >>
Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия
език
.
Да, през Древно-персийската епоха описаното състояние не беше твърде изразено; то се утвърди едва в течение на времето. Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка. И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света.
Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език.
Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света.
към текста >>
Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия
език
, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло.
Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка. И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език.
Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло.
Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло.
към текста >>
Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му
език
.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло.
Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език.
Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло. Представителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, както сме свикнали да говорим ние.
към текста >>
После аз би следвало да се впусна в безкрайни
философски
спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника.
По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти. Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите. Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си.
После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника.
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек. Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката. Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно. Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества. Нека да допуснем, че аз си задавам въпроса: Добре, тук виждам една човешка ръка, но защо часовникът, който е на нея, не пада?
към текста >>
72.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Именно този видим
език
на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят.
Така че не може да се получи онази тясна връзка между пеене, рецитация и евритмия, която е съществувала по времето на Есхил в Древна Гърция. Не трябва да забравяме, че сме стигнали до едно диференциране. Затова формите в евритмията трябва да се търсят чрез истинска инспирация, интуиция и имагинация. Това са те всъщност. Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съзнанието онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно.
Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят.
Защото всъщност всички хора евритмизират! Всички те евритмизират, а по-точно етерното си тяло. Когато говорите, вие евритмизирате. Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението. Когато хората говорят, в движенията на етерното тяло се отразява всичко, което се изпълнява евритмично.
към текста >>
Искам да ви дам пример от една друга област: Хегеловата енциклопедия[16] на
философски
те науки.
Вчера тук имахме един така забележителен случай - някой каза: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовната наука трябваше да представлява синтезата. Да, виждате ли, подобно изказване би било поставено на подходящото място, когато например съм казал нещо смислено за Вагнер, а след това съм казал нещо разумно за Брукнер и след това съм добавил нещо за традиционно разумното. И тогава, обхващайки в известна степен многото казани неща, бих могъл с цел обобщение да използвам абстрактните безкръвни понятия: теза, антитеза и синтеза. Но като отделно изказване това е невъзможно. Трябва да имаме усещането за това, кога нещо е един организъм.
Искам да ви дам пример от една друга област: Хегеловата енциклопедия[16] на философските науки.
Там в последната глава става дума за самата философия. Да, казаното за самата философия е добавено към всичко предшестващо. Така че човек вече го е възприел в себе си. Това е величествено - един могъщ архитектонически завършек. Моля отделете тази последна глава и я приемете като дефиниция за философията - та това ще е най-чиста безсмислица.
към текста >>
[16] Хегеловата енциклопедия: „Енциклопедия на
философски
те науки в съкратен курс“, Част III „Философия на духа“; последната глава „Философията“, §§572-577.
Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч. 1а-е, Том III, стр. 77.
[16] Хегеловата енциклопедия: „Енциклопедия на философските науки в съкратен курс“, Част III „Философия на духа“; последната глава „Философията“, §§572-577.
[17] Д-р Карл Бютнер, 1874-1936, адвокат в Берлин. веднъж в Берлин казах: публична лекция от 16 февруари 1913 г., отпечатана в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч. 62. Лекцията, заедно с тази от 26 декември 1908 г., е излязла също в единичното издание със заглавие „Приказките в светлината на духовното изследване“, Дорнах 1979 г. [18] В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении II“, Немската на-ционална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193.
към текста >>
73.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия
език
, а не се е изляла в устата му от стомната.
Ние описвахме с други думи какво изживяват хората в хода на времето, какво се влива в това четвърто столетие след Христос. Днес искам да разгледаме какво са преживели в онова време онези същества, които принадлежат на това свръхсетивно царство. Ние искаме да се обърнем към другата страна на живота, да вземем гледната точка в свръхсетивното. Един предразсъдък на днешното просветено човечество е, че мислите обитават главата. Ние не бихме разбрали нищо за нещата, ако тези мисли бяха само в главите на хората.
Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната.
Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста. Мислите се простират в света. Мислите са управляващите сили в нещата. И нашият мисловен орган е само нещо, което черпи от космическия резервоар на мисловните сили, който приема мислите. Ние не трябва да говорим за мислите така, сякаш са нещо, което принадлежи само на човека.
към текста >>
Там се използват
философски
изрази, защото
философски
ят
език
е
език
за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите. И този факт на свръхсетивния свят се отразяваше долу, в сетивния свят, така, че в онази по-стара епоха, в която например живееха гърците, мислите бяха възприемани обективно в нещата. Както днес вярваме, че възприемаме червеното или синьото на нещата, така един грък не схващаше една мисъл просто с главата, а я виждаше да се излъчва от нещата, както се излъчва червеното или синьото. В моята книга „Загадките на философията“ вече описах другата, човешка страна на нещата. Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“.
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
Такива неща се подготвят в човечеството в течение на цели епохи. С такива неща са свързани основни преобразувания на човешките души. Аз казвам, че този свръхсетивен факт се случи през четвъртото следхристово столетие, но това е приблизително. Защото това е само средната времева точка, докато това предаване се е разигравало дълго време. То се е подготвяло още в предхристово време и е завършило чак в 12, 13, 14 век след Христос.
към текста >>
74.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: От голямо значение ще бъде, ако успоредно обърнем внимание и на немския
език
.
ПЕТИ СЕМИНАР Щутгарт, 26.08. 1919 г.
Р.Щ.: От голямо значение ще бъде, ако успоредно обърнем внимание и на немския език.
Той има определено влияние, определено въздействие. При други обстоятелства бях формулирал изречения, които бяха по-малко насочени към това да дадат някакъв особено дълбок смисъл, отколкото към задвижването на говорните органи по един органичен начин. Аз искам без да се стеснявате да изговорите тези изречения; чрез по-честото им упражнение, ще направим еластични нашите говорни органи, това ще бъде гимнастика за тях. Г-жа Щайнер ще изговори правилно тези изречения и аз моля отделните участници след това да ги повторят. Тези изречения са насочени не към разбирането, не към съзнанието, а към гимнастика на говорните органи.
към текста >>
Вие знаете, когато нищо повече не е могло да се направи, той е слагал камъче върху
език
а си и е засилвал гласа си чрез упражнения, надвиквайки шума на вълните, за да може да бъде чуван от атиняните.
Искам да Ви препоръчам да внимавате особено с гласните, да ги оформите в срички, да се чуват ясно, така че да сте сигурни: Вие изговаряте всяка гласна, Вие осъзнавате всяка отделна гласна. Това е често срещана слабост в говора да се прескачат гласните, докато говорът е предназначен за това да бъде разбиран и да не се набляга по твърде карикатурен начин върху срички, които съвсем не трябва да бъдат ударени. Артистите се упражняват в поставяне на правилно ударение. Следователно всяка буква трябва да се изговаря съзнателно. Би било добре да правите упражнения като Демостен.
Вие знаете, когато нищо повече не е могло да се направи, той е слагал камъче върху езика си и е засилвал гласа си чрез упражнения, надвиквайки шума на вълните, за да може да бъде чуван от атиняните.
Сега ще помоля г-жа Б. да представи задачата, свързана с темперамента. За да провеждаме обучение, насочено към индивида ние трябва да се основаваме на темпераментите и да полагаме грижи за тях. Разбира се когато имаме един клас ние не можем да работим индивидуално с всяко дете. Но можем да постигнем много с индивидуален подход, ако на едната страна са ни флегматичните и меланхоличните, а на другите сангвиничните и холеричните деца и гъвкаво даваме възможност за участие ту на едните, ту на другите, да се обръщаме към едната група, да искаме отговор от другата, да говориш на едните по един, на другите по друг начин.
към текста >>
И нещо друго: народният темперамент намира ли израз и в
език
а?
При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло. При флегматичния темперамент преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло. При холеричния темперамент при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът. Вие ще погледнете на тези неща правилно, ако установите, че когато навлизаме по-дълбоко в духовната област не трябва да ги поставяме паралелно. Н.: Когато се говори за народностен темперамент, може ли да се говори за принадлежността на отделния човек към темперамента на своя народ?
И нещо друго: народният темперамент намира ли израз и в езика?
Р.Щ.: Първото е правилно, второто не съвсем. В истинския смисъл може да се говори за народностен темперамент. Народите наистина имат свой темперамент, но отделният човек може да се открои от народния темперамент. Трябва да се обърне внимание на това, че отделната индивидуалност не може да се идентифицира с темперамента на целия народ. Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с темперамента на руския народ.
към текста >>
Може да се каже:
език
ът на един народ е такъв, на другия друг.
Трябва да се обърне внимание на това, че отделната индивидуалност не може да се идентифицира с темперамента на целия народ. Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с темперамента на руския народ. Руският народ е меланхоличен, докато съвременният руснак е сангвиник. Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент. Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици.
Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг.
Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
Английският
език
е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен.
Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с темперамента на руския народ. Руският народ е меланхоличен, докато съвременният руснак е сангвиник. Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент. Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг.
Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен.
Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език. Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия.
към текста >>
Немският
език
има силно изразени меланхолични и сангвинични течения.
Руският народ е меланхоличен, докато съвременният руснак е сангвиник. Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент. Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен.
Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения.
Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език. Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия. По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията.
към текста >>
Това можете да видите във
философски
те речи, когато немският
език
се изразява в своята основна форма.
Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент. Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения.
Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма.
Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език. Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия. По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията. Немският топлината, от което произтича и двойственият му характер: а именно вътрешна и външна топлина, топлина на кръвта и тази на атмосферата.
към текста >>
Напомням Ви за великолепния израз на
философски
те речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма.
Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език. Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия. По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията. Немският топлината, от което произтича и двойственият му характер: а именно вътрешна и външна топлина, топлина на кръвта и тази на атмосферата. Откроява се полярният характер при делението на тези елементарни състояния.
към текста >>
Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския
език
.
Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия. По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията. Немският топлината, от което произтича и двойственият му характер: а именно вътрешна и външна топлина, топлина на кръвта и тази на атмосферата. Откроява се полярният характер при делението на тези елементарни състояния. Тук откриваме полярността, двете страни на немската същност, която се намира във всяко нещо.
към текста >>
П. пита: Има ли връзка между темпераментите и
език
овия избор за различните темпераменти деца?
Учениците не трябва да се подреждат един до друг според успеха им. Това може да не се спазва, ако учениците предявят желание до кого да седнат. Въпрос: Може ли и по-големите ученици да се подреждат според темперамента? Р.Щ.: Да, и в гимназията. Но след 25 години вече не е необходимо.
П. пита: Има ли връзка между темпераментите и езиковия избор за различните темпераменти деца?
Р.Щ.: Теоретично това би било правилно, но при днешните условия не би трябвало да му се обръща внимание. Не трябва да се обръща внимание само на заложбите на детето, но и на това, че то трябва да върви напред, на факторите, от които се нуждае то за своето развитие. Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност. Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език. Започва обсъждането на поставените задачи: Целият клас е завладян от лошия пример на един и започва да плюе по тавана.
към текста >>
Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски
език
, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Р.Щ.: Да, и в гимназията. Но след 25 години вече не е необходимо. П. пита: Има ли връзка между темпераментите и езиковия избор за различните темпераменти деца? Р.Щ.: Теоретично това би било правилно, но при днешните условия не би трябвало да му се обръща внимание. Не трябва да се обръща внимание само на заложбите на детето, но и на това, че то трябва да върви напред, на факторите, от които се нуждае то за своето развитие.
Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език. Започва обсъждането на поставените задачи: Целият клас е завладян от лошия пример на един и започва да плюе по тавана. Изложени са няколко виждания. Р.Щ. прави различни междинни бележки. Целесъобразно е да бъдат оставени децата да им омръзне и сами да се успокоят.
към текста >>
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски
език
.
Но след 25 години вече не е необходимо. П. пита: Има ли връзка между темпераментите и езиковия избор за различните темпераменти деца? Р.Щ.: Теоретично това би било правилно, но при днешните условия не би трябвало да му се обръща внимание. Не трябва да се обръща внимание само на заложбите на детето, но и на това, че то трябва да върви напред, на факторите, от които се нуждае то за своето развитие. Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език.
Започва обсъждането на поставените задачи: Целият клас е завладян от лошия пример на един и започва да плюе по тавана. Изложени са няколко виждания. Р.Щ. прави различни междинни бележки. Целесъобразно е да бъдат оставени децата да им омръзне и сами да се успокоят. Трябва да се прави разлика дали нещо се извършва от злоба или от непослушание и палавост.
към текста >>
75.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един
философски
труд.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата” А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд.
Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
към текста >>
Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто
философски
.
Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата” А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения.
Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте.
към текста >>
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във
философски
я в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата” А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие.
към текста >>
Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим
език
а, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/.
И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира. Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора.
Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/.
Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото. Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н. Ние на запад сме заставени повече към това, при пътя в свръхсетивните светове да поглеждаме обратно към човека. Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата. Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят.
към текста >>
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез
език
а /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе.
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза. Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях. Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
към текста >>
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само
философски
вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция.
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене. Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин. Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел.
към текста >>
Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натур
философски
съчинения на Хегел.
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене. Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин.
Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел.
Хегел беше работил заедно с Шелинг в края на 18-то столетие за създаването на една натурфилософия. Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия. Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”.
към текста >>
76.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако говорим просто на математико-астрономичен
език
, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето.
Виждате, че главовата система повече е присъединена към целия обкръжаващ свят, че ритмичната система осъществява изглаждане между обкръжаващия свят и земния свят, а системата на обмяна на веществата е присъединена към земния свят. Но в същото време имаме друго указание, показващо ни слънчевия живот в друго отношение към човека. Разгледаната от нас тук връзка на човешкия живот със слънчевия живот, можем в крайна сметка да я отнесем към това, което в течение на годината се разиграва между земния живот и живота извън Земята, нали така? Обаче, в денонощния цикъл имаме работа, собствено, с някакъв вид повторение на годишния цикъл или на негово подобие. Годишният цикъл се определя от отношението на Слънцето към Земята, но и денонощният цикъл също.
Ако говорим просто на математико-астрономичен език, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето.
Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти. Обаче нямаме никакво право да казваме, че изходният пункт действително ни служи за нещо, че имаме достатъчна основа за начина на разглеждане и че ни дава достатъчните данни за това. Да разгледаме внимателно в течение на годината всичко това, което сега видяхме. Не бих казал, че въртенето на Земята около Слънцето е свързано с тричленността на човека, но годишният цикъл, сезонните промени през годината би трябвало да са свързани с нея. Когато годишният цикъл вследствие на земните отношения се формира по различен начин в тропическата, в умерената и в полярната област, по него се открива, как този годишен цикъл е свързан с цялото образуване на човека, с отношението на трите члена в тричленния човек.
към текста >>
И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки
философски
да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме?
Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа? Как чрез това ни се предава нещо за хода на небесните явления?
И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки философски да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме?
Няма ли да успеем, работейки на по-широка основа, да преодолеем ненадеждността, която именно днес прави прекалено парещи основните въпроси на астрономията, за да може и в тази област да се премине от количественото към качественото? Вчера се опитах да посоча в началото връзката на небесните явления с ембрионалните явления, а днес – с вече формирания човек. В това можете да видите указание за необходимостта от прегрупиране на научния живот. Вземете един факт, за който също споменах в хода на днешното разглеждане. Посочих връзката между метаболитната система и земния живот.
към текста >>
77.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Освен това нашият
език
в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят.
Всеки лесно може да пропусне това, което може би го интересува по-малко. Главната трудност обаче се намира в там, че също и в Селскостопанския курс Щайнер описва нещата въз основа на своето, често съвсем непосредствено, свръхсетивно наблюдение. В своята въвеждаща в Антропософията книга „Теософия“ той казва: «Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1 Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата.
Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят.
Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят. Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере. Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци. Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка. Думата „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма.
към текста >>
Поради това
език
овото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят.
Главната трудност обаче се намира в там, че също и в Селскостопанския курс Щайнер описва нещата въз основа на своето, често съвсем непосредствено, свръхсетивно наблюдение. В своята въвеждаща в Антропософията книга „Теософия“ той казва: «Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1 Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата. Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят.
Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят.
Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере. Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци. Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка. Думата „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма. Един жив организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност.
към текста >>
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от
философски
спекулации, а само от лични опитности.
„Целта на това изложение беше да се стигне до такива практически гледни точки за земеделието, които да свържат придобитото до днес чрез практическо вникване и научно изследване с това, което може да бъде дадено от духовното разглеждане на съответните въпроси.“9 Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности.
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки. Материализмът освободи хората от древните духовни зависимости. Само с него обаче човечеството не става нито социално, нито се справя по отношение на природата, а попада в катастрофи. Това, което е трябвало да се каже, за да може селското стопанство да бъде разбрано в този негов смисъл, той (Рудолф Щайнер) го е обхванал в дадените осем лекции.
към текста >>
Но от тези опитности, както и от
философски
те възгледи природната наука остава незасегната.
В последна сметка духът определя физиката, тялото. Обратното води към болест и смърт. Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи. В нашето столетие от страна на философите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на философията. От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно.
Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната.
Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти. Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди. Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти.
към текста >>
От
език
а се нуждаем, за да се разбираме.
Изисквало се е те да разполагат със знания в тази област и познания за земята, което е предпоставка за приложението на препоръките. Тези практически приложения желаеше Щайнер. Той беше сигурен, че това ще се осъществи, знаейки, че научната разработка е дълъг и мъчителен път, свързан с много подробности. Той обаче съвсем ясно казваше, че този път трябва да бъде извървян допълнително към практиката.[8] По-нататък следва едно диференцирано изложение относно съществените съставни същности на човека и на селското стопанство. Думи, чувства и понятийно съдържание
От езика се нуждаем, за да се разбираме.
За нови понятия се изискват нови думи, нови изрази. Разбирателството може да се постигне, само ако читателят или слушателят се помъчи в казаното да схване мислите в тяхната взаимна връзка, тоест това, което другият иска да сподели. Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на езика/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер влага в мисълта си. Това само по себе си може да е интересно, но при приложението може да отведе до заблуди. Нерядко хората имат симпатия и в частност също и антипатия към дадени думи.
към текста >>
Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на
език
а/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер влага в мисълта си.
Той обаче съвсем ясно казваше, че този път трябва да бъде извървян допълнително към практиката.[8] По-нататък следва едно диференцирано изложение относно съществените съставни същности на човека и на селското стопанство. Думи, чувства и понятийно съдържание От езика се нуждаем, за да се разбираме. За нови понятия се изискват нови думи, нови изрази. Разбирателството може да се постигне, само ако читателят или слушателят се помъчи в казаното да схване мислите в тяхната взаимна връзка, тоест това, което другият иска да сподели.
Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на езика/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер влага в мисълта си.
Това само по себе си може да е интересно, но при приложението може да отведе до заблуди. Нерядко хората имат симпатия и в частност също и антипатия към дадени думи. Това е разбираемо, но все пак то само пречи и ако не бъде преодоляно, води в погрешна посока. Какви понятия Щайнер свързва с думите, трябва да се установи от връзката, в която са въведени и употребени. Така е винаги, но тук се употребяват думи, които човек може би още не е чувал.
към текста >>
При тях става дума за
философски
книги.
При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите. За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието. Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
При тях става дума за философски книги.
Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука. Общ поглед върху духовната структура на Курса Осемте лекции стоят в тясна връзка помежду си и представляват един последователен мисловен път.
към текста >>
[1] Шмидт, Хайнрих преработка от Георги Шишков 1991: „
Философски
речник„ 22 издание, издателство Алфред Крьонер, Щутгарт.
12 Виж забележка 1. 13 Виж забележка 1. 14 Р. Щайнер 1910: „Въведение в Тайната наука„. Сс 13.
[1] Шмидт, Хайнрих преработка от Георги Шишков 1991: „Философски речник„ 22 издание, издателство Алфред Крьонер, Щутгарт.
[2] Най важното изложение относно тази тема е първата глава от Щайнеровата „Теософия„, 1904. Схемата често се употребява от него, много по често обаче се предпоставя нейното съдържание. Още през 1906 той разширява схемата към духовната страна в лекциите си пред членовете на антропософското общество. Това е важно за разбирането на Селскостопанския курс, но няма смисъл да се даде тук една схема, без основно да бъде разгледана. Това разглеждане ще се направи към 8. лекция.
към текста >>
78.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото това са такива думи, че изговаряйки ги, може да му се изкълчи
език
ът.
Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят». Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете. Но трансцендентална естетика! Такава книга филистерът разгръща като нещо грандиозно! Какво представлява трансценденталната естетика - за това той обикновено не мисли, но именно то му подхожда.
Защото това са такива думи, че изговаряйки ги, може да му се изкълчи езикът.
Това е основното заглавие. Идва подзаглавието: «Глава първа. Трансцендентална дедукция на пространството». За филистера не може и да се измисли нещо по-прекрасно от подобна глава. Наистина главата започва по такъв начин, че филистерът всъщност нищо не разбира.
към текста >>
[3] «Философия на свободата»: основен
философски
труд на Р.
Аз, въпреки всичко, съм доволен, че именно този въпрос беше зададен, тъй като благодарение на него става видно как протича така нареченият духовен живот на хората и доколко внимателен трябва да бъде човек, когато върху него въздейства това, което доведе сега към такава голяма шумотевица във всички вестници, шумотевица по повод двестагодишнината от рождението на Кант. Не казвам, че Кант не би трябвало да се чества, ще бъдат чествани и други, но въпреки това истинското положение на нещата е такова, както ви го описах. Ще продължим идната събота в девет часа. [1] Имануел Кант (1724-1804), немски философ, родоначалник на аг-ностицизма. [2] Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
[3] «Философия на свободата»: основен философски труд на Р.
Щайнер, Събр. съч. 4. [4] Терминът «аперцепция» е бил въведен от Лайбниц и означава осъзнато възприятие, за разлика от «перцепция», обикновено възприятие. При Кант терминът «трансцендентална аперцепция» означава изначалното единство на съзнанието на познаващия субект, което обуславя единството на опита. – Бел. пр.
към текста >>
79.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
20а. превод на Библията на готски
език
: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила
херцог Лотарингски; под Йерусалим избран за крал, но приел само титлата «защитник на Гроба Господен», умрял през 1100 г 19а. Ото фон Гуерике (1602-1686). 19б. Николай Коперник (1473-1543), настоятел на Фрауенбургската катедрала, астроном. 20. Вулфила, Улфила (310-383 сл. Р. Хр.)
20а. превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила
21. Атила: цар на хуните, 434-453. 21а. «Германия»: «De origine et situ germanornm», «За произхода и мес-тообитанията на германците», латинско съчинение на Тацит в проза, известно под името «Германия», възникнало вероятно през 100 г. сл. Р. Хр. 22. Мохамед: пророк, основател на исляма (570-632 сл. Р Хр.).
към текста >>
Неговата «Евагелическа книга» представлява римувана на древнонемски
език
транскрипция на Евангелието.
27. на един от Съборите: 869 г. сл. Р Хр., на така наречения Осми еку-менически мнимо-вселенски Събор в Константинопол. 28. Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г 29. Отфрид фон Вайзенбург (ок. 800-870), елзаски монах.
Неговата «Евагелическа книга» представлява римувана на древнонемски език транскрипция на Евангелието.
29. «Хелианд»: транскрипция на Евангелието, римувано и алитерирано, възникнала между 822 и 840 г. 30. Св. Августин Аврелий (354-430 сл. Р Хр.), един от великите отци на църквата, на младини е бил манихей, кръстил се е и е станал епископ. 31. една статия: досега не е установена.
към текста >>
48. «Философия на свободата»: основен
философски
труд на Р.
Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия. 45а. Аристотел (384-322 пр. Р. Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски. 46. Имануел Кант (1724-1804), немски философ, родоначалник на аг-ностицизма. 47. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
48. «Философия на свободата»: основен философски труд на Р.
Щайнер, Събр. съч. 4. 49. Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), немски философ. 49а. Християн Волф (1679-1754), немски философ. 50. Валентин Томберг (1900-1973), антропософ, председател на Естонското Антропософско общество, впоследствие се отдръпнал от антро-пософията, автор на многочислени трудове по окултизъм, херметика и Таро.
към текста >>
НАГОРЕ